Решение № 199 от 16.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Дацов

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Веселин Стоянов Стоев (АП-София) като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за възобновяване № 20211000600502 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от Е. В. П. за възобновяване на нохд № 1847/2019 г. на РС – Монтана, по което П. е бил осъден за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК.

В искането са посочени основанията по чл.348, ал.1 НПК, като конкретно са изложени твърдения за осъждане без да е доказано авторството на деянието с нарушаване правото на подсъдимия и защитата му да сочат доказателства, при което и наложеното наказание се явявало явно несправедливо. На първо място делото не било изяснено в достатъчна степен, тъй като е отказано назначаването на повторна химическа експертиза; допуснато е нарушение при извършеното претърсване и изземване, видно от показанията на поемните лица и необосновано е прието, че веществата са показани от подсъдимия, като са игнорирани обясненията му за инцидентно пребиваване в апартамента и възможния достъп до него от други лица.

Акцентирано е и на неправилно утежняване положението на подсъдимия поради неявяването му в съдебното заседание, дължащо се на извънредната ситуация, породена от пандемия, в която връзка неправилно е било отказано възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на присъдата. Последната не е била атакувана от упълномощения защитник, тъй като овластяването му касаело единствено защита пред 1 първата инстанция. Поискано е възобновяване на производството и признаването на подсъдимия за невиновен, а евентуално – връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред САС не се явява молителят, който не е намерен на посочения в искането адрес, поради което на основание чл.426, вр. чл.353, ал.3 НПК делото е разгледано без негово участие, както и без упълномощен за производството негов защитник.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за правилност и аргументираност на съдебния акт съобразно доказателствата, приобщени по реда на НПК, поради което счита искането за неоснователно.

За да се произнесе САС взе предвид следното:

С присъда от 30.09.2020 г. по нохд № 1847/19 г. РС – Монтана е осъдил Е. В. П. за престъпление по 354а, ал.3, т.1 НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че на 21.05.2019 г. в гр. *** в дома си в ж.к. *** бл. ***, вх.Ж, ет.5, ап.38 без надлежно разрешително държал високорисково вещество – марихуана с общо тегло 6,45 гр. на обща стойност 38.70 лв., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при ефективното му изтърпяване при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на 2000 лв. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца, наложено на П. по нохд № 718/19 г. на РС – Монтана, което да се търпи също при първоначален общ режим.

Поради пропускане срока за обжалване на присъдата с молба от 22.10.20 г. e поискано възстановяването му, като същата е оставена без уважение с определение на РС – Монтана от 13.10.20 г., потвърдено с определение на ОС - Монтана от 25.11.2020 г. по внчд № 171/20 г.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие с правомощията си в настоящото производство, прие следното:

Депозираното от осъдения П. искане за възобновяване на производството по нохд № 1847/19 г. на РС- Монтана е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред.

Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.

На първо място следва да бъде разгледано оплакването за наличието на съществени нарушения на процесуални правила в хода на съдебното производство пред първата инстанция, проведено по реда на чл.269, ал.3, т.4, б. „в“ НПК. Към 2 задочния ред за разглеждане на делото е подходено след като още в първото насрочено съдебно заседание на 10.01.20 г. е установено, че въпреки редовното му призоваване /чрез сестра на подс., имаща контакт с него и поела ангажимент за уведомяване/ подсъдимият се е намирал извън страната и по неясни причини не се е явил пред съда.

В тази връзка на основание чл.66, ал.1 НПК е била изменена изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение от подписка в задържане под стража и лицето е обявено за общодържавно издирване. Постъпилата впоследствие в съда информация /писмо на ОД на МВР – Монтана от 05.03.20 г. – л.43 от съд. дело/ сочи местонахождение на П. на територията на Англия на неустановен адрес. Съобразявайки и заявеното уведомяване по телефона от негов упълномощен защитник за заседанието, на основание съдът е постановил разглеждане на делото при отсъствието му на основание чл. 269, ал.3, т.4, б. „в“ НПК. Така според въззивния съдебен състав не е допуснато процесуално нарушение, като дори следва да се отчете недобросъвестното поведение на подсъдимия, който не само се е отклонил от определената му мярка за процесуална принуда, но и в последствие при проведеното в рамките на няколко съдебни заседания съдебно производство пред районния съд, не се е явил, въпреки очевидното му надлежно информиране за същите чрез близките му, получавали призовки за заседанията, и чрез участвалия упълномощен от него защитник. Информация относно наличието на уважителни причини за това му поведение, включително и свързани с твърдяната невъзможност за пътуване поради настъпилата впоследствие пандемия от ковид, не е предоставяна на съда, а и не е отправяно искане за отлагане на заседанието по такава причина с оглед осигуряване възможността за лично участие на П. в който и да е момент. При тези обстоятелства правилно е даден ход на съдебното следствие, като очевидно е счетено, че обективната истина би могла да бъде установена и без присъствието на подсъдимия, чиято възможност да заяви изрично желанието си за обратното, като съобщи за наличието на обективна пречка да го стори, не е била препятствана при информираността му за провежданите процесуални действия. Едва след постановяване на присъдата и по повод пропускане на срока за атакуването й П. е посочил причини за това, свеждащи се до липсата на какъвто и да е контакт с близките си, но изрично е уточнил, че тази му невъзможност касае момента на постановяване на присъдата – 30.09.2020 г., което очевидно не е относимо към проведените преди това съдебни заседания. Именно поради това и с оглед задочно проведеното производство съдебните инстанции са счели, че сочените основания в молбата по чл.186 НПК не са уважителни, като са отказали възстановяване на срока за обжалване на постановената присъда. Процедирането по посочения ред не е в отклонение на правилата на НПК и не налага възобновяване на производството на това основание.

Относно доводите за нарушения при извършения от съда доказателствен анализ в изготвените към присъдата мотиви, което да представлява процесуално нарушение изрично следва да се уточни, че оценката на доказателствените източници е суверенна 3 дейност на съдилищата в съответствие с вътрешното им убеждение, а проверката относно правилното формиране на последното в конкретния случай не дава основание да се счете, че процесът на приобщаване на доказателства е опорочен или че същите са превратно ценени. Изложените от съда съображения за осъждането на молителя са основани на пълна и задълбочена преценка на доказателствата относно значимите обстоятелства при извършване на инкриминираното деяние. В тази насока изрично са обсъдени свидетелските показания на Д. Р., И. С., Л. Д., А. Л. и С. В., обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 НПК, експертното становище и писмените доказателства. Аргументирано е отхвърлено твърдението на подсъдимия, че не обитава процесния имот и не е съпричастен към намереното в него наркотично вещество, като съдът се е позовал на обективните показания на свидетелите Р. и С. /полицейски служители, присъствали при извършеното претърсване и изземване/, в рамките на което самият П. е посочил местонахождението на веществото. От друга страна не са пренебрегнати показанията на свидетелите Л. и В. /близки роднини на подсъдимия/ за системните посещения на различни лица в жилището, както и за оставянето му незаключено, но независимо от това е прието, че въз основа на тях не се опровергава обвинителната теза. Според настоящия съдебен състав от значение за правилността на така направената преценка е значимото с оглед предмета на делото обстоятелство не за собствеността върху инкриминираното вещество, а за знанието на подсъдимия относно местонахождението му в обитавано от него жилище, макар и не постоянно, и упражняваната от него фактическа власт, за които всъщност сочат коментираните свидетелски показания.

Последните кореспондират и с обсъденото от съда писмено доказателство – протокол за претърсване и изземване, констатациите в който са счетени за вярно отразяващи извършеното процесуално-следствено действие. Обосновано и въз основа на цитираната в мотивите на присъдата съдебна практика е отговорено на защитните доводи за твърдяната порочност на претърсването, изразяваща се в отсъствието на подсъдимия по време на него и формалното участие на поемни лица. Съдът вярно е констатирал съставянето на протокола по предвидения в НПК процесуален ред, а липсата на спомен у разпитаното като свидетел поемно лице относно посочването на намерените вещества от подсъдимия е приел за недостатъчно основание да обори доказателствената стойност на това писмено доказателство и да го изключи като основа за формиране на изводите му. Същественото е, че верността на констатациите в протокола, както и спорния факт за присъствието на подсъдимия и оказаното от него съдействие не са отречени при прочитане показанията на свидетелката от досъдебното производство, независимо, че начинът на тяхното обективиране в изготвения протокол е идентичен с този на другото поемно лице и сочи за порочна практика в тази насока.

На следващо място за изводите си относно естеството на намереното и иззето 4 вещество под формата на топчета със суха растителна маса като наркотичното такова коноп, съдът е кредитирал възприетото за компетентно дадено експертно заключение по физико-химическа експертиза. Възраженията срещу качествата на експерта също не са игнорирани, но са преценени за неоснователни поради липсата на каквито и да е основания за заинтересованост извън сочената принадлежност на съответния специалист към системата на МВР. По направеното искане за назначаване на повторна експертиза съдът се е произнесъл в съдебно заседание и аргументирано е отхвърлил същото. При дадените от експерта разяснения за точността на използвания метод за изследване на предадените обекти, както и за вземането на проби от различни части на същите, установени като съдържащи съцветие и листа, обясняващи получените резултати относно концентрацията на установения активен компонент тетрахидроканабинол, правилно не е счетено за необходимо назначаването на допълнителна или повторна експертиза. В отговор на доводите в искането следва да се посочи също, че оценката на инкриминираното наркотично вещество не е определена въз основа процентното съдържание на установения наркотично действащ компонент, а количественото му измерение не е от единствено значение за преценката на случая като маловажен по смисъла на чл.93, т.9 НК, като съображенията на съда в обратната насока са подробно изложени без да е необходимо преповтарянето им. Поради това постановеният отказ по така направеното доказателствено искане не обосновава и извод за непълно изясняване на фактите по делото и не може да се счете за процесуално нарушение.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счете, че оплакването в постъпилото искане за непълен доказателствен анализ и за игнорирането на направените от страна на защитата искания и възражения за сметка на възприетите свидетелски показания, протокол за претърсване и изземване и експертно становище, е неоснователно и направено не с оглед липсата на изложени от съда мотиви или неположени усилия за изясняване на делото, а поради несъгласието на молителя с тях и установената по делото фактология.