Определение № 1184 от 06.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1184 гр. Стара Загора, 06.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500650 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба вх.№ 3697/24.08.2023г. на ,,Ф.И.- ЕАД, гр.С. против разпореждане № 895/18.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 578/2023г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С., с което е отхвърлено изцяло заявлението му против длъжника Г. Б. К. от с.П., общ.Б.Д., обл.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ч.жалбоподател излага подробни свои фактически и правни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното разпореждането. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло обжалваното разпореждане и да издаде заповед за изпълнение за всички отхвърлени суми. Претендира разноските си по делото.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба е основателна, тъй като първоинстанционното производство е образувано по подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от ,,Ф.И.- ЕАД гр.С. срещу длъжника Г. Б. К. от с.П., общ.Б.Д., обл.С. за издаване на заповед за изпълнение за различни суми, като главница, лихви и други.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за заем в общ размер на 6625.73 лв., от които 2462.79 лв. главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 680.07 лв., начислена за периода от 28.03.2008 година до 30.06.2009 година; лихва за забава в размер на 3482.87 лв., която е начислена за периода от 29.03.2008 година до 12.04.2023 година, с изключение на периода от 13.03.2020 година до 13.07.2020 година, законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

1

Вземането произтичало от писмен Договор за потребителски паричен заем с номер PLUS-01087054 от 24.08.2007г., сключен между „Д.Ф.И.“- АД, ЕИК ****** /БНП „П.П.Ф.“- ЕАД- заличен търговец/, и Г. Б. К.- ЕГН **********, като са претендирани и направените в производството разноски. Посочено е, че в т.12 от образеца на заявлението вземането на заявителя „Ф.И.- ЕАД, гр.С. произтича от сключен Договор за кредит с горепосочения номер и длъжника, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя заем в размер на 3 085, 80 лв. с краен срок за погасяване 30.06.2009г.

Действително съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният РС е длъжен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала, както и съдържа ли сключеният договор с потребителя неравноправни клаузи или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно нормата на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. РС- Ч. е оставил „без движение“ подаденото заявление, като е указал на заявителя в свое Разпореждане № 843/11.08.2023г. да приложи доказателства относно съществуващите облигационни отношения между цедента и цесионера за преценка наличието на материалноправното основание, от което заявителят черпи права, и изпълнение на задължението на съда по чл.7 във вр. с чл.26, ал.2 и чл.27, ал.1 от ГПК. Разпореждането е било връчено на заявителя на 16.08.2023г., указано му е било, че при неизпълнение на указанията РС ще откаже издаване на заповед за изпълнение. В законовия 3- дневен срок за отстраняване на нередовностите е постъпила от заявителя молба вх.№ 3590/17.08.2023г., в която се излагат неговите доводи за липсата на законови изисквания посочените указания да бъдат изпълнени и не е представил исканите от РС писмени доказателства. В резултат на това с обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло молбата за издаване на заповед за изпълнение, обосновавайки се с непредставените изискани писмени доказаталства.

Въззивният ОС- С.З. счита, че атакуваното Разпореждането на РС. Ч. се явява изцяло неправилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК РС разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3- дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р.България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р.България.

Съгласно нормата на чл.419, ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до чл.127, ал.2 от 2

ГПК, предвиждащ задължение за ищеца/респ. заявителя/ да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в текста на самото заявление, като РС няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК.

Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на своята компетентност, като е указал на заявителя да представя доказателства в производство по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде изцяло отменено, а делото- върнато на заповедния РС за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Въззивното съдебно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви, въззивният ОС- С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 895/18.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 578/2023г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С..

ВРЪЩА делата обратно на РС- гр.Ч., обл.С. за произнасяне по същество на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако са налице законовите основания, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4