Решение № 19 от 06.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300502816 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от „Рентинг сървис“ЕООД, ЕИК 203889806, чрез адвокат И. Н., против решение № 2805/22.07.2022 г., постановено по г. д. № 2541/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск да се признае за установено по отношение на И. Т. Д., ЕГН **********, от ***, че дължи на „Рентинг сървис“ЕООД плащане на сумата от 5201,12 лева, регресно вземане за извършено в полза на ответника плащане по договор за кредит в лева № *** от цедент на ищеца ( „Колезионе 1“ ООД) , за която е издадена заповед за плащане № 262038 по ч. г. д . № 14443/2020г., ПРС, като същият е осъден да заплати на И. Т. Д. 600,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и протИ.речие с материалния закон, се иска отмяната на атакуваното решение. Сочи се, че уговорената в полза на кредитора пасивна солидарност между длъжниците не значи, че във вътрешните им отношения задължението към кредитора е по равно. Поддържа се, че чл. 127, ал. 1 от ЗЗД следва да намери приложение само в случай, че не е уговорено нещо „друго“ между солидарните длъжници.

Настоява се процесният случай да е именно такъв, доколкото вътрешните отношения между „Колезионе 1“ЕООД и Т. Д. не сочат, че двамата длъжници са получили равна част от отпуснатия инвестиционен заем от 100 640,00 лева, за да го връщат в равни дялове помежду си. Сочи се, че заемът е получен 1 изцяло от Т. Д., а интересът на „Колезионе 1“ЕООД е ипотекираният имот, чиито купувач по предварителен договор е, да не се изнесе от ДСИ на публична продан, поради което и дружеството е встъпило в задължението на Т. Д. и се е стигнало до плащане на част от дълга на последния. Изложени са оплаквания, че това не е основание Т. Д. да се обогати за сметка на „Колезионе 1“ЕООД с процесната сума, като се приеме, че жалбоподателят следва да плати 1/3 от дълга, поради което се поддържа, че след като дългът към кредитора ДФ „Земеделие“ е бил изплатен окончателно на 12.11.2020 г., е възникнало процесното регресно вземане на „Колезионе 1“ЕООД към кредитополучателя, което е цедирано на ищеца – жалбоподател. Поради това се моли за отмяна на решението изцяло и вместо това уважаване на предявения установителен иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Т. Д., чрез адвокат Г. Н., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното решение и се моли то да бъде потвърдено. Поддържа се предявено в първоинстанционното производство възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявените вземания, като се сочи, че още преди сключване на процесният договор за цесия, на датата 23.07.2019 г., прехвърленото вземане е било погасено по давност, доколкото релевантна е датата на всяка погасителна вноска. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, предявен от „Рентинг сървис“ЕООД срещу И. Т. Д., за установяване дължимостта на суми, за които е издадена Заповед № 262038/01.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 14443/2020 г. на РС Пловдив, а именно: сумата от 5201,12 лева – главница, представляваща регресна претенция за извършено плащане за погасяване на задължения на наследодателя Т. Д. Д. към Държавен фонд Земеделие по Договор за инвестиционен кредит № *** г., което вземане е прехвърлено на „Рентинг сървис“ЕООД с договор за цесия от 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 01.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претенцията е обоснована с твърдения за сключен между Т. Д. Д.

(наследодател на ответника) и Държавен фонд Земеделие Договор за инвестиционен кредит № *** г., за събиране на вземанията по който, кредиторът Държавен фонд Земеделие, се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело № 10654/2006 г. на СИС при РС Пловдив. За обезпечение на кредита била учредена договорна ипотека съгласно 2

Нотариален акт № *** г. по описа на Нотариус Меглена Цацарова, рег.№ 155 на НКРБ, с район РС Пловдив, върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с площ от 560,00 кв.м., находящ се на адрес: гр. ***, собственост на трето лице – „Бизнес инвест“ЕООД (с променено име „Ел Юг“ЕООД ). За да не се стигне до публичната му продан, третото лице „Колезионе 1“ЕООД, като бъдещ купувач по предварителен договор, сключило на 30.07.2013 г. Договор за встъпване в дълг с кредитора по процесния Договор за инвестиционен кредит № *** г. и на това основание извършило към Държавен фонд Земеделие плащания в общ размер от 10 402,24 лева, за погасяване на задълженията на длъжника Т. Д. Д., както следва: на 22.02.2013 г. – 2 635,17 лева; на 03.07.2013 г. – 1 725,86 лева; на 29.07.2013 г. – 2 593,00 лева; на 09.08.2013 г. – 1724,69 лева и на 18.12.2013 г. – 1 723,52 лева. С договор за цесия от 23.07.2019 г.

„Колезионе 1“ЕООД прехвърлило на ищеца „Рентинг сървис“ЕООД (придобил ипотекирания недвижим имот от ипотекарния длъжник „Ел Юг“ЕООД с нотариален акт за покупко – продажба от 07.08.2019 г. ) вземане от 5201,12 лева, съответстващо на ½ от платеното по Договора за встъпване в дълг, представляващо регресно вземане на цедента срещу ответника И. Т. Д., като син и законен наследник на длъжника, отговорен за ½ част от целия дълг по договора за кредит. Цесията била съобщена на ответника, с уведомление от 23.07.2020 г. За предявените суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена Заповед № 262038/01.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против И. Т. Д. по ч.г.д. № 14443/2020 г. по описа на РС Пловдив, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновава предявеният по делото иск в законоустановения едномесечен срок.

В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от И. Т. Д., предявеният иск се оспорва, като неоснователен поради това, че сключеният на 30.07.2013 г. между цедента „Колезионе 1“ЕООД и първоначалния кредитор Държавен фонд Земеделие Договор за встъпване в дълг е нищожен поради липса на предмет, доколкото към неговата дата длъжникът Т. Д. Д. е починал (още на *** г. ) и неговото задължение е било разделено по равно и станало част от имуществата на неговите наследници И. Т. Д. и М. Т. Д. Така солидарна отговорност между „Колезионе 1“ЕООД и И. Т. Д. и М. Т. Д. не е възникнала, съответно не е възникнало и регресното право, прехвърлено с процесния договор за цесия, на който се основават претенциите на ищеца. В условията на евентуалност се сочи, че претенцията е неоснователна доколкото платеното от „Колезионе 1“ЕООД не е в повече от дължимата от него част, съгласно чл.

127 от ЗЗД. Предявено е и възражение за погасяване на претендираното вземане, поради изтичане на петгодишна давност.

За да постанови обжалваното сега решение, с което претенцията е отхвърлена, районен съд е приел, че процесното вземане е придобито от ищеца по сключения договор за цесия, като договорът за встъпване в дълг не е лишен от предмет при положение, че наследството на длъжника Т. Д. е 3 открито преди неговото сключване, доколкото наследственото правоприемство е настъпило по силата на закона, а всички плащания от „Колезионе 1“ЕООД, включително и тези от дати предшестващи сключването му, са извършени в изпълнение на договора, с оглед клаузата на неговия чл. 4.

Поради това отношенията между ответника и цедента (съответно цесионера ищец) са такива на солидарно отговорни към кредитора, съгласно чл. 101, изречение 3-то от ЗЗД. Приел е обаче, че с оглед липсата на уговорки за специален начин на разпределение на отговорността между съдлъжниците, същата е по равно, а платената от „Колезионе 1“ЕООД част от дълга не надхвърля равния му с останалите двама длължници дял и поради това претенцията е неоснователна.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Поради това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Пред настоящата инстанция от фактическа страна между страните няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между Т. Д. Д. (наследодател на ответника) и Държавен фонд Земеделие е сключен Договор за инвестиционен кредит № *** г., за събиране на вземанията по който, кредиторът Държавен фонд Земеделие, се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело № 10654/2006 г. на СИС при РС Пловдив. Длъжникът Т. Д. е починал на *** г., като е оставил законни наследници син и дъщеря – ответникът И. Т. Д. и М. Т. Д. (л. 42 от делото на РС). В първото по делото съдебно заседание от 19.10.2021 г. за безспорно е прието, че наследството на Т. Д. е прието с открИ.ето му от наследника И. Д., че починалият е имал неплатен дълг към Държавен фонд Земеделие, за събиране на който кредиторът е образувал изпълнително дело № 10654/2006 г. на СИС при РС Пловдив. Безспорно е прието и това, че „Колезионе 1“ЕООД е сключило на 30.07.2013 г. Договор за встъпване в дълг с кредитора по процесния Договор за инвестиционен кредит № *** г., като не се оспорва, че с договор за цесия от 23.07.2019 г. „Колезионе 1“ЕООД е прехвърлило на ищеца „Рентинг сървис“ЕООД вземане от 5201,12 лева, съответстващо на ½ от общо платеното от цедента по договора за встъпване в дълг. Няма спор между страните, че цесията е съобщена на ответника с уведомление от 01.11.2020 г., връчено с известие за доставяне на 05.11.2020 г. (л. 24 и л. 25 от делото на РС). От представения Нотариален акт за договорна ипотека № *** г. по описа на Нотариус Меглена Цацарова, рег.№ 155 на НКРБ, с район РС Пловдив, се установява, че върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с площ от 560,00 кв.м., находящ се на адрес: гр. ***, собственост на трето лице – „Бизнес инвест“ЕООД (с променено име „Ел Юг“ЕООД ) е учредена ипотека 4 за обезпечение на задълженията на Т. Д. по Договор за инвестиционен кредит № *** г., а „Колезионе 1“ЕООД е било страна купувач по предварителен договор за покупко – продажба на описания ипотекиран недвижим имот съгласно представено на л. 13 от делото на РС Споразумение от 24.02.2014 г.

Последното обстоятелство също е прието за безспорно между страните в съдебното заседание от 19.10.2021 г.

От приетото в първоинстанционното производство заключение по съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от настоящата инстанция, като обективно, обосновано и компетентно изготвено, се установява, че постъпилите по сметка на Държавен фонд Земеделие с наредител