Решение № 5275 от 24.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5275 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100501144 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 13122/18.11.2022г. по гр.д. № 5616/22г. на СРС, ГО, 65 състав, с което е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на В. Л. В. на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата 10 636. 64 лв., представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и договорената застрахователна сума по застрахователна полица № 440220213005658, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.02.2022г. до окончателното й заплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 233. 43 лв., представляваща законна лихва за периода 18.11.2021г. – 03.02.2022г., като са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ответник обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно в обжалвания акт е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено съгласно средната пазарна стойност на процесното МПС в размер на сумата 76 901 лв. Твърди, че действителната стойност на автомобила е в размер на 68 609 лв., съобразно приложен корекционен коефициент. Сочи, че неправилно СРС не е приспаднал от присъденото обезщетение сумата 1126. 92 лв., която е била заплатена по друга щета. Излага доводи, че при приспадане на сумата от 1126. 92 лв. от застрахователната сума по договора в размер на 76 381 лв., максималният праг на отговорност на застрахователя е до размера на 1 сумата 9 509. 72 лв. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна В. Л. В. в депозиран отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Поддържа, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение е правилно определен от първоинстанционния съд по средни пазарни цени, съгласно определената от вещото лице действителна стойност на процесното МПС, чрез анализи на офертни цени за продажба на употребявани автомобили, като е отчетена и датата на първоначална регистрация на автомобила. Излага доводи, че е неоснователно и поддържането от застрахователя възражение, че обезщетението следва да бъде определено съобразно т.6.2 към чл. 6 от Рамковия договор, с оглед уточнението на вещото лице, че посочената клауза не променя заключението му по т. 1.2. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235, ал.3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

По отношение на иска за главницата единственият спорен въпрос между страните във въззивното производство, предвид поддържаните от въззивника доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, е за размера на дължимото обезщетение, претендирано при настъпило застрахователно събитие кражба на МПС.

Съгласно практиката на ВКС, обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора, следва размерът на вредата да бъде определен към деня на настъпване на застрахователното събитие, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

При изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като същият е инкорпориран в самата застрахователна стойност – така решение № 60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. на ВКС, ІІ ТО.

В настоящия случай от заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че действителната стойност на процесния лек автомобил „Мерцедес Бенц”, модел GLC 4 MATIC, рег. № *******, към датата на настъпване на застрахователното събитие кражба - 19.03.2021г., по средни 2 пазарни цени, възлиза на сумата 76 901 лв., а застрахователната сума по договора е в размер на сумата от 76 381 лв. Не е спорно също по делото, че въззивникът - ответник е погасил извънсъдебно част от възникналото в негова тежест задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, като е престирал сумата 65 744. 36 лв.

С оглед изложеното, след приспадане на доброволно заплатеното обезщетение в размер на 65 744. 36 лв. от сумата 76 381 лв., представляваща лимита на отговорността на застрахователя, незаплатената част от дължимото обезщетение възлиза на исковата сума от 10 636. 64 лв. До този размер е основателен предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и правилно уважен изцяло от СРС.

Неоснователен е изложеният във въззивната жалба довод, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като не е съобразил заключението на СТЕ в частта относно определената от вещото лице действителна стойност чрез прилагане на корекционен коефициент в размер на сумата 68 609 лв.

Съобразно гореизложеното и трайната съдебна практика на ВКС, при определяне на застрахователното обезщетение не се прилага коефициент на овехтяване, тъй като същият е инкорпориран в самата застрахователна стойност.

Не се налага различен извод и от въведеното след срока по чл. 131 ГПК възражение на въззивника – ответник, че обезщетението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на т.6.2 от рамков договор за застраховане от 01.05.2010г. В цитираната норма се сочи, че действителната стойност на МПС се определя от застрахователя съобразно неговата година на производство, техническо състояние, външен вид и изминат пробег, като за употребявани автомобили – по експертна оценка на застрахователя.

На първо място, в подадения отговор по чл. 131 ГПК въобще не са били въведени такива доводи и съответно ангажирани доказателства. Отделно от това, съгласно уточнението на вещото лице в о.с.з., определената от него чрез прилагане на корекционен коефициент стойност от 68 609 лв. /която не е била определена по поставена от ответника задача и не е била възложена от страните/, няма да бъде променена при прилагане на т. 6. 2 от Рамковия договор.

Извън горното, при определяне на действителната средна пазарна стойност на автомобила в България към датата на застрахователното събитие, чрез метода на пазарните аналози, вещото лице е извършило анализ на офертни цени за продажба на употребявани автомобили и е съобразило състоянието на автомобила, съответстващо на годините на експлоатация /периода от първа регистрация/.

Неоснователен е и другия поддържан в жалбата, че застрахователното обезщетение следва да бъде намалено със сумата 1126. 92 лв. По делото не се спори и са налице признания на двете страни, че процесната сума е заплатена от застрахователя на ищцата по друга предходна щета на автомобила, респ., че при погиване и заплащане на цялата вещ, същата подлежи на връщане.

3

Правилни са мотивите в обжалвания акт, че сумата е била приспадната от ответника при определения от него извънсъдебно размер на застрахователното обезщетение, съгласно изрично негово изявление в писмо от 15.11.2021г. С оглед изложеното, процесната сума не следва да бъде приспадана повторно в настоящия процес при определяне на дължимия остатък от застрахователно обезщетение.

Други оспорвания не са направени с жалбата.

С оглед изхода на спора по иска за главницата, е основателен и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва. В жалбата не са релевирани конкретни оплаквания относно момента на забавата или размера на лихвата.

При така изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение-потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на въззивамата –ищца следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 600 лв. Възражението за прекомерност от въззивника е неоснователно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13122/18.11.2022г. по гр.д. № 5616/22г. на СРС, ГО, 65 състав.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на В. Л. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4