Решение № 86 от 29.08.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Каварна, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко П. Георгиев при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно наказателно дело № 20223240200118 по описа за 2022 година Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД,ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ул.“Трети март“ № 59,представлявано от Изпълнителния директор Т. И. Г. обжалва Наказателно постановление №59/01.10.2018г. на Директора на РЗИ Добрич с което на основание чл.212 ал.1 от Закона за здравето по т.1 от Наказателно постановление №59/01.10.2018г. на Директора на РЗИ Добрич е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на чл.44 от Закона за здравето и на основание чл.212 ал.1 от Закона за здравето по т.2 от Наказателно постановление №59/01.10.2018г. на Директора на РЗИ Добрич е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600/шестстотин/ лева за нарушение на чл.44 от Закона за здравето.

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение,с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззивника,който изразява становище в подкрепа на обективираните в жалбата основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

1

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна ,а наказателното постановление за правилно и законосъобразно.

Контролиращата страна-Районна прокуратура гр.Добрич Териториално отделение гр.Каварна не взема становище по жалбата.

Настоящия съдебен състав,след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 07.08.2018г. с акт за установяване на административно нарушение № Ф 000243/2018г.АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице.Представляващият ВиК дружеството-г-н Т. И. Г. не се явил на изпратена покана с изх.№ РД 2173/04.07.2018г. за актосъставяне.Актът е съставен в негово отсъствие.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение.

Настоящия съдебен състав констатира,че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност с оглед разпоредбата на чл.231 ал.1 от Закона за здравето,съгласно която нарушенията по чл.209-чл.217 от Закона за здравето се установяват с актове,съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни лица,определени от директора на регионалната здравна инспекция,а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление .Същото е издадено в рамките на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.По отношение на връчването на НП№ 90/06.12.2017г. на дата 25.05.2022г. жалбоподателят е изразил становище,че същото е антидатирано,с оглед спазване преклузивните срокове по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира,че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

2

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

При извършени проверки по повод изпълнение на задължителни предписания на РЗИ-Добрич на 21.06.2018г. от главен инспектор Н. С. П. от отдел ДЗК във водоем с.Топола и водоем в с.Селце,община Каварна е установено,че лицето Т. И. Г. като изпълнителен директор на „ВиК“ Добрич АД не е изпълнил задължителните хигиенни мерки от следните предписания:

1.Предписание за извършване на задължителни хигиенни мерки с Изх.№ РД 1878/29.05.2014г. по т.3 за водоем с.Топола,с удължен срок до 30.05.2018г. с писмо на РЗИ-Добрич с изх.№ РД132/12.01(.2018г.;2. Предписание за извършване на задължителни хигиенни мерки с № Изх № РД 1497/09.05.2017г. по т.2,т.3 и т.4 за водоем с.Селце,с удължен срок до 30.05.2018г. с писмо на РЗИ-Добрич с Изх.№ РД132/12.01.2018г.

Както в АУАН,така и в атакуваното НП е констатирано,че неизпълнените задължителни хигиенни мерки в горецитираните предписания,крият потенциален риск от замърсяване на водата използвана за питейно-битови цели.

Резултатът от проверката бил обективиран в Протокол № 002761 от 21.06.2018г. от извършена инспекция в обект с обществено предназначение помпена станция,напорен резервоар или водонапорна кула и Протокол №002760 от 21.06.2018г. от извършена инспекция в обект с обществено предназначение помпена станция,напорен резервоар или водонапорна кула.

При така установената фактическа обстановка,както актосъставителя,така и наказващият орган приемат,че нарушител е Т. И. Г.

ЕГН ********** с адрес гр.Добрич бул.“Трети март“,местработа „В и К“ Добрич АД,длъжност Изпълнителен директор

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от актосъставителя Н. С. П.,свидетеля С. И. Т.,който пресъздава свои непосредствени възприятия,придобити в хода на извършената от него проверка.В показанията си разпитания в съдебно заседание свидетел Р. С. Б. твърди,че не е участвала в проверката и е свидетел по съставянето на акта,като актосъставителя я въвел в материята и я е запознал с проверката и 3 извършеното нарушение.От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Я. И. Б. се установява,че същата е свидетел при отказа да се приеме процесния АУАН.Става въпрос за неизпълнение на предписания издадени от РЗИ Добрич,по повод извършена проверка в населени места в Община Каварна,във водоеми.

При така установената фактическа обстановка,от правна страна съдът намира,че жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът констатира,че при реализиране на административнонаказателната отговорност е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,водещо до опорочаване на производството по налагане на административното наказание.

От Предписание за извършване на задължителни хигиенни мерки № РД1497/09.05.2017г. цитирано в обжалваното Наказателно постановление се установява,че отговорник за изпълнението е посочено „ВиК Добрич“ АД с изп.директор инж ДР,а изпълнението не е възложено на физическо лице.При тези фактически данни,необосновано и неазконосъобразно РЗИ Добрич изменя адресата на административнонаказателна отговорност от юридическо на физическо лице.В подкрепа на този извод е и факта,че цитираното в Наказателното постановление писмо с изх.№ 132/12.01.2018г. е адресирано до инж.Т. Г. в качеството му на изпълнителен директор на „ВиК Добрич“АД,а не като физическо лице.В този смисъл,при съществено нарушение на процесуалните правила,неправилно е издадено процесното Наказателно постановление срещу физическото лице Т. И. Г.,доколкото видно от цялата налична кореспонденция между АНО и „ВиК Добрич“АД предписанията са до юридическото,а не до физическото лице.

В тази връзка настоящия съдебен състав не споделя доводите на РЗИ Добрич за недопустимост на подадената жалба,доколкото същата е подадена от инж.Т. Г. в качеството му на изп.директор на „ВиК Добрич“ АД.

Настоящия съдебен състав приема,че в случая не е приложима нормата на чл.24 ал.2 от ЗАНН.Съгласно цитирания текст за административни нарушения извършени при осъществяване дейността на предпроятия,учреждения и организации отговарят работниците и служителите,които са ги извършили,както и ръководителите които са наредили или допуснали да бъдат извършени.Съгласно чл.10 от ЗАНН при 4 административните нарушения подбудителите,помагачите и укривателите,както и допустителите се наказват само в случаите,предвидени в съответния закон или указ.Съгласно принципите заложени в двата текста се налага извода,че допустителството се наказва само в предвидените от закона случаи,какъвто настоящия случай не е.

Предвид горното настоящия съдебен състав приема,че неправилно е бил определен субектът на административнонаказателна отговорност.

Наред с допуснатото съществено процесуално нарушение,настоящия съдебен състав счита,че НП подлежи на отмяна поради изтичане на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване в хода на въззивното производство.

Съобразно чл.11 от

ЗАНН по въпросите за вината,вменяемостта,обстоятелствата изключващи отговорността,формите на съучастие,приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,доколкото в този закон не се предвижда друго.В ЗАНН няма конкретна уредба,уреждаща абсолютната давност,поради което и на основание чл.11 от ЗАНН е приложим режимът на НК,уреден в чл.80 и 81,в какъвто смисъл е и ТР № 1/2015г. на ВКС и ВАК по т.д.№ 1/2014г.

Правилото на чл.80 ал.1 т.5 от НК предвижда,че наказателното преследване се изключва по давност,когато не е възбудено в срок от три години.Съгласно чл.81 ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността,наказателното преследване се изключва ,ако е изтекъл срок ,който надвишава с една втора срока,предвиден в чл.80 ал.1 т.5 от НК.Следователно в случаите,в които законът предвижда наказание „глоба“ ,както е в хипотезата на чл.212 ал.1 от ЗЗ,възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и половина от извършване на деянието.

Давностните срокове за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание са част от императивните процесуални правила,за приложението на които съдът следи служебно,дори да не е направено възражение за това.В случая към момента на произнасяне на настоящата съдебна инстанция срокът по чл.81 ал.3 от НК е изтекъл с оглед датата на извършване на нарушението/21.06.2018г./,поради което административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител 5 субект е погасена по давност към този момент.Т.е от жалбоподателя не може вече да се търси административнонаказателна отговорност и не може да му се наложи административно наказание,което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно,като последния има право на такива предвид изхода на спора-отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН,препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.От съдържанието на приложеният Договор за правно обслужване от 29.06.2023г. се установява,че

„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД с ЕИК ***,представлявано от изпълнителния директор инж.СК е възложил на адвокат Д. Н. К. вписана в регистъра на Адвокатска колегия-Шумен оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представителство по обжалване на процесното НП.Съгласно приложената на л.125 от делото Фактура № 0000000300/29.06.2023г. разноските направени от „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД с ЕИК ***,представлявано от изпълнителния директор инж.СК по АНХД № 118/2022г. по описа на РС-Каварна са в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева,с включено ДДС.-представляващи заплатен адвокатски хонорар.Адвокатското възнаграждение е в минималния размер предвиден в чл.18 ал.2,вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ДВ бр.88/2022г./,като плащането е извършено в брой,видно от Фактура № 0000000300/29.06.2023г.,т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което Регионална здравна инспекция гр.Добрич следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД с ЕИК *** ,седалище и адрес на управление: гр.Добрич бул.“Трети март“ № 59 представлявано от изпълнителния директор инж.СК,процесната сума от 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева.