Решение № 272 от 31.01.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. П., 31.01.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2614/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация – П.“ АД срещу длъжникът -Л.С.С. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – 4/6 ид. части; длъжникът Е.Б.И. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – 1/6 ид. части и длъжникът Р.Б.И. с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** – 1/6 ид. части кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата 367.67 лв. /триста шестдесет и седем лева и 67 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 36.39 лв. /тридесет и шест лева и 39 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 367.67 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, които да заплатят разделно, както следва: моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците - Л.С.С., Е.Б.И. и Р.Б.И. дължат сумата в размер на 404,06 лв. /четиристотин и четири лева и шест стотинки/, която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеалната си част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град ***, от които главница в размер на 367,67 лв., за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 36,39 лв. за периода от 09.07.2017г. до 15.01.2019г., както и законната лихва върху главницата от 367,67 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата; Л.С.С. следва да заплати сумата в размер на 269,37 лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 245,11 лв. за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 24,26 лв. за периода 09.07.2017г. до 15.01.2019г както и законната лихва върху главницата от 245,11 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата и Е.Б.И.

-да заплати сумата в размер на 67,34лв., представляваща 1/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 61,28лв. за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 6,07 лв. за периода 09.07.2017г. до 15.01 2019г както и законната лихва върху главницата от 61,28 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата, и Р.Б.И. следва да заплати сумата в размер на 67,34лв., представляваща 1/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 61,28лв. за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 6,07 лв. за периода 09.07.2017г. до 15.01.2019г както и законната лихва върху главницата от 61,28 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно правоотношение, с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.

Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от общо 809,19 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал.

1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на горепосочените суми за всеки един от ответниците. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Ангажира писмени доказателства към исковата молба.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците Л.С.С. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – 4/6 ид. части; длъжникът Е.Б.И. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** – 1/6 ид. части и длъжникът Р.Б.И. с ЕГН: **********,*** чрез адв. Б.В., навежда доводи за нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е посочил периода, за който твърди да е доставял топлинна енергия до процесния имот, нейния размер, както и стойността на обезщетението за забава, не е уточнено помесечното разпределение на претенциите, не е изяснено основанието, на което претендира вземанията именно от ответниците, съществува неяснота относно начина, по който е формирано задължението за главница – не е посочено каква част от него е за отопление на имот, за битово водоснабдяване или за сградна инсталация, не става ясно на какво основание сумите се търсят именно от ответника – като собственик или носител на вещно право на ползване върху този топлоснабден имот. Оспорва се ответниците да са собственици на имота и в посочените идеални част, респ. размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, и че не са и потребители на топлинна енергия. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответниците нямат качеството потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на негово име, доколкото нямало доказателства същият да е подавал такова заявление, като се отправят и доказателствени искания в посочения смисъл, като това възражение се поддържа за всеки един от ответниците. Намира процесните вземания за недължими, излага доводи за института на давността. Сочи се, че през исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост, както и самото наличие на абонатна станция. С тези доводи отправя искане за оставяне без движение на исковата молба и даване на указания до ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности, евентуално за прекратяване на производството по делото поради липсата на процесуална легитимация на ответнците да отговарят по исковете, съответно за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани, като такива доводи са наведени и за заповедното производство. Оспорено и е назначаването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна еспертизи по делото.

Оспорена е и редовността на воденото счетоводство от страна на ищцовото Дружество. Наведени са възражения и във връзка с представеното извлечение от сметки, като същото отново е оспорено като документ. Поискано е евентуално постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК, като са направени възражения за оспорване на възражението на ищеца за прекомерност за адв.

Хонорар. Моли съда за задължи на основание чл. 183 ГПК да задължи ищеца на депозиринате към идковата молба писмени доказателства –извлечение от сметки и Общи условия. Прави възражение и относно вързажението за прихващане. На основание чл.193 ГПК, оспорва всички представени от ищцовото Дружество писмени доказателства. Моли съда да задължи ищеца да представи договори с ФДР и писмен документ- искане за откриване на партида от страна на ответника за процесния имот, като спорва последният да е собственик на имота. Претендира разноски от заповедвото производство /към са представени писмени доказателства за упълномощаването му/. Претендира разноскси и по все още непредставен списък по чл. 80 ГПК в настоящото производство, както и не е представено пълномощно по делото и договор за правна защита и съдействие от страна на тримата ответници.

Относно искането на ищеца за задължаване на ответника по чл.190 ГПК да представи документ за собсственост или ползване на имота, сочи че не може да представи такъв, като нито е собственик, нито ползвател на процесния имот.Изрично в отговора е посочено, че не се оспорва претендирания размер на претенцията, в това число и при условията на разделност, така както са заявени, а се оспорва само пасивната процесуална легитимация на ответниците по делото и в този смисъл се сочи, че се моли съдът да не назначава експертизи по делото.

С определението от 26.09.2019 г. по реда на чл. 140 ГПК съдът е счел за неоснователни твърденията на ответника за нередовност на сезиращата съда молба, приемайки, че в случая ищецът е навел твърдения относно наличието на облигационно правоотношение с ответника, посочвайки съществените му елементи – страни, предмет, основните права и задължения на топлофикационното дружество и на потребителя, цената на доставената топлинна енергия, размера на обезщетението за забава и периодите, за които се претендират двете вземания, както и, че начинът на формиране стойността на топлинната енергия, конкретно какви елементи включва същата и как се разпределя по месеци, е въпрос по същество, относим към доказване на исковата претенция по размер, но не и основание, обуславящо редовността на исковата молба. Намерил е и, че исковите претенции са предявени срещу процесуално легитимирано лице, с оглед твърденията на ищцовото дружество, че насрещна страна по облигационното правоотношение, свързано с доставка на топлинна енергия до процесния имот, са именно ответниците.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответниците, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №№ ***/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжниците, чрез упълномощения им представител- адв. В., срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.