Решение № 427 от 17.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Разлог, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20261240100945 по описа за 2026 година

Производство по реда на ЗЗДН. Oбразувано e по молба на Р.А.З., ЕГН*, адрес *, лично и като законен представител на малолетните деца Ф.А.И., ЕГН* и М.А.И., ЕГН*, с/у А.М.И., ЕГН*, с адрес *, с искане за постановяване на мерки за защита от дом. насилие.

В молбата се твърди, че молителката Р.А.З. и ответника А.М.И. са живели на сем. начала и че двамата имат 2 малолетни деца - Ф.А.И., ЕГН* и М.А.И., ЕГН*. Излага се, че ответникът е имал агресивно и заплашително поведение спрямо нея, което с годините ексалирало.

Описан е конкретен акт на 13.07.2026 г. в *, изразяващ се в осъществено физ. и псих. насилие. Към молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

В СЗ молителката се явява лично, като се представлява от адв. Б. Процесуалният представител заявява, че поддържа подадената молба за защита и направените с нея искания по отношение на Р.А.З., но не поддържа исканията за налагане на мерки за защита по отношение на малолетните деца на страните. С оглед на постигнатото м/у страните съгласие относно обхвата на мерките за закрила е поискан издадената заповед за незабавна защита да бъде изменена, както и крайният съд. акт да бъде постановен съобразно извършеното изменение, като мерките за защита останат приложими единствено по отношение на молителката. Претендират се разноски.

Ответникът се явява лично, представляван от адв. Р., която заявява, че не възразява издадената заповед за незабавна защита да бъде изменена, като постановените с нея мерки останат приложими единствено по отношение на молителката. Същевременно ответната страна оспорва изложените в молбата твърдения за извършено дом. насилие. Не се отрича възникването на конфликт м/у страните на процесната дата, както и че двете малолетни деца са присъствали и са станали свидетели на същия. Твърди се обаче, че конфликтът представлявал семеен скандал, а не акт на дом. насилие от страна на ответника.

СЪДЪТ след като обсъди събраните писмени док-ства по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Молителката Р.А.З. и ответникът А.М.И. са живели съвместно и от отношенията им имат 2 малолетни деца - Ф.А.И. и М.А.И..

Отношенията м/у страните са трайно влошени. Според изложеното в представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на 13.07.2026 г. около 20:30 часа Р.А.З. се намирала пред сем. жилище в *, заедно с двете малолетни деца на страните, които карали велосипеди.

1

Ответникът А.М.И. се прибрал след неколкодневно отсъствие, като бил в нетрезво състояние. При появата му децата се притеснили. Ответникът прегърнал по-голямата дъщеря, която се освободила от прегръдката му и влязла в къщата. След това той хванал помалкото дете, което също изразило желание да се прибере в дома. Молителката Р.З. взела детето и се насочила към къщата, след което останала за кратко навън, за да прибере велосипедите. Ответникът тръгнал към нея и започнал агресивно да удря дворната врата.

Молителката Р.З. се изплашила и се прибрала в къщата, където вече се намирали двете деца.

Ответникът А.И. я последвал и започнал да крещи и да отправя към нея закани за убийство.

В хода на конфликта той замахнал към молителката, за да я удари, но не успял, тъй като двете деца застанали м/у родителите си, опитвайки да предпазят своята майка. Агресивното поведение на ответника продължило около час и половина, през което същият многократно отправял спрямо молителката закани, включително: „Сега ще те убия“, „Ще те заколя и ще те излежа“, „Ще те завържа за джипа и ще те влача“, „Ще дойда, докато спиш, и ще те убия, без да разбереш“, както и че няма право да живее, освен ако не е по неговите правила. След като ответникът излязъл от жилището, молителката изпратила съобщение до своята майка и се възползвала от отсъствието му, за да напусне дома заедно с децата.

По док-ствта:

По делото са представени писмени док-ства – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; 2 броя копия на Удостоверения за раждане от 16.07.2026 г. на о.Я.; Мед. удостоверение от Лечебно заведение – ЕТ„Д.И.Д.” изх. №*/22.07.2026 г., входирано в съда с вх. №*/22.7.2026 г.;

Справка от ЦПЗ-Б., изх. №*/22.07.2026 г., входирано в съда с вх. №*/23.07.2026 г.; Справка за съдимост с рег. №*/17.07.2026 г. по описа на БС при Рг.РС; Справка за съдимост с рег.

№*/17.07.2026 г. по описа на БС при Рг.РС; Договор за продажба на МПС.

За конкретния случай на 13.07.2026 г. по делото не са ангажирани док-ства извън декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, изрично определя декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, като допустимо док-ствено средство, а съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други док-ства за конкретни факти и обстоятелства, съдът може да основе защитата на приложената декларация. В настоящия случай декларацията не съдържа общи и неопределени твърдения, а конкретизира в достатъчна степен процесния акт ч/з посочване на датата, приблизителния час и мястото на извършването му, конкретните действия на ответника, съдържанието на отправените закани, присъствието и реакциите на малолетните деца, както и поведението на молителката непосредствено след случилото се.

По делото не са представени док-ства, включително гласни такива, които да установяват различна фактическа обстановка или да опровергават конкретно декларираните от молителката обстоятелства.

Ето защо съдът кредитира изцяло декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, относно описания в нея акт от 13.07.2026 г.

От правна страна

По допустимостта на молбата за постановяване на мярка за защита по ЗЗДН Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, дом. насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, псих. или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени м/у лица, намиращи се в предвидените от закона отношения.

По делото е установено, че молителката Р.З. и ответникът А.И. са живели във фактическо съпружеско съжителство и са родители на 2 общи малолетни деца. Следователно ответникът попада в кръга на лицата по чл.3, т.2 и т.3 ЗЗДН, – лице, с което молителката Р.З. се намира или е била във фактическо съпружеско съжителство, както и лице, от което тя има дете. С оглед на това молителката е материалноправно легитимирана да търси защита с/у извършени спрямо нея актове на дом. насилие по реда на ЗЗДН, като молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.

2

По основателността на молбата по ЗЗДН:

Въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, във вр. с чл.8, т.1 от ЗЗДН, приложена към молбата съдът приема, че автор на твърдения акт на дом. насилие, подробно описан в молбата за защита, е ответникът. Тази декларация следва да бъде изцяло кредитирана, тъй като съдържа всички индивидуализиращи признаци на акта на дом. насилие, описани от пострадалото лице. Логиката на законодателя е, че когато няма други ангажирани по делото док-ства, съдът е длъжен да издаде заповед за защита само въз основа на приложена декларация, стига тя да съдържа всички индивидуализиращи признаци на акта на насилие.

По делото няма събрани док-ства оборващи док-ствения ефект на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Посочените от молителката в декларацията й по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, под страх от нак. отговорност факти не са опровергани и оборени по никакъв начин от ответника.

Ответникът не е проявил никаква процесуална активност в законоустановените срокове ч/з провеждане на насрещно /макар и непълно/ доказване да разруши сигурността, че наведените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, факти са се осъществили, и по този начин да разколебае у съда създаващото се убеждение относно фактическите твърдения на молителката.

При това положение, съдът приема за безспорно установено, че на 13.07.2026 г. около 20:30 часа в *, ответникът А.И. е проявил спрямо молителката Р.З. агресивно и заплашително поведение, като многократно й отправял закани за убийство и физическа разправа, като е замахнал към нея с намерение да й нанесе удар. Това поведение по своя интензитет безспорно надхвърля рамките на обикновен семеен конфликт. Многократните и конкретни закани, насочени непосредствено с/у живота и телесната неприкосновеност на молителката, са обективно годни да породят у нея основателен страх за живота и здравето й,, като представляват форма на псих. насилие. Замахването към молителката с намерение да се нанесе удар, въпреки обстоятелството, че до физически контакт не се е стигнало, представлява опит за физ. насилие, който също попада в приложното поле на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.

Предвид изложеното, съдът счита че поведението на ответника на 13.07.2026 г. осъществява псих. дом. насилие и опит за физ. дом. насилие спрямо молителката Р.З.

Становището на процесуалния представител на ответника, че конфликтът бил двустранен и представлявал семеен скандал, не води само по себе си до различен извод, доколкото по делото не са ангажирани док-ства за конкретни действия на молителката, които да опровергават установения посредством декларацията механизъм на процесния акт.

Що се касае до искането направено с молбата за защита, по отношение на малолетните деца на страните, съдът намира, че същото е оттеглено, поради което съдът не дължи произнасяне по същество относно постановяване на защитни мерки в тяхна полза, като производството в тази част следва да бъде прекратено.

Ето защо окончателните ограничетелни мерки следва да бъдат постановени само в полза на молителката Р.З.. При определяне на мерките, следва да се съобрази необходимостта от предотвратяване на възможни бъдещи прояви на насилие и осигуряване на нормален живот на молителката, поради което следва да бъдат определени поисканите и предвидени в закона мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4 от ЗЗДН, – задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на дом. насилие спрямо молителката; забрана на ответника да доближава молителката на разстояние по-малко от 15 м., жилището й в *, месторабота й, автомобила й марка и модел „О.К.“ с рег. №*, както мястото за социални контакти и отдих; забрана на ответника да осъществява контакт с молителката под каквото и да е форма, включително по телефон, ч/з електронна или обикновена поща и по факс, както и ч/з всякакви други средства и системи за комуникация.

Предвид факта, че страните имат общи деца, на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН, съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, която е временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не 3 е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето. Като съобрази док-ствата по делото съдът намери, че както към момента на извършване на акта на дом. насилие, така и към настоящия момент, децата се отглеждат от пострадалата - тяхна майка, поради което не се намира за нужно приложението на посочената мярка. Освен това, на съда е служебно известно, че към момента е налице висящ спор м/у родителите на децата за родителски права.

По отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, следва да се посочи, че задължаването на извършителя да се въздържа от извършване на дом. насилие по съдържание не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите. Налагане на тази мярка има смисъл от гледна точка на неизпълнението й, когато е наложена с влязъл в сила съд. акт, тъй като решението задължително съдържа предупреждение при неизпълнението на мерките - задържане на нарушителя от полицейския орган и незабавно уведомяване на органите на Прокуратурата. При установено неизпълнение на задължението на извършителя да се въздържа от дом. насилие, той ще подлежи на санкциониране по реда на чл.21, ал.3 ЗЗДН, ч/з задържане на нарушителя и иницииране на нак. производство по реда на чл.296, ал.1 НК. Тази мярка се налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция на пострадалия от последващи посегателства в/у неговата правна сфера.