Определение № 25820 от 16.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25820 гр. София, 16.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100512936 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба вх. № 67892 от 24.10.2025 г. по описа на ЧСИ, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД – взискател по изп. дело № 20118380402132 по описа на ЧСИ М.Б., район на действие – СГС, рег. № 838 на КЧСИ, срещу постановление за прекратяване на изпълнително производство от 09.10.2025 г.

Жалбоподателят поддържа, че в хода на изпълнителното производство е установено, че длъжникът Е..Ц.Ц. е починал на 24.10.2012 г. Навежда доводи, че от настъпването на смъртта до конституирането на наследниците на длъжника производство е спряно по силата на закона на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. При това положение съдебният изпълнител е следвало да даде указания на взискателя да посочи правоприемниците на длъжника. Посочва, че неправилно вместо това съдебният изпълнител е прекратил производството по делото.

Частен съдебен изпълнител М.Б. е изложил мотиви във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20118380402132 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба с вх. № 8768/01.04.2011 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е..Ц.Ц. за събиране суми по изпълнителен лист от 09.07.2002 г. по гр.д. № 03166/2002 г. на СРС. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 19323/13.04.2011 г. С молба вх. № 25840/16.04.2020 г. взискателят е поискал извършването на нови изпълнителни действия. С молба вх. № 32210/17.06.2025 г. отново е поискано извършване на изпълнителни действия по делото. По делото е постъпило удостоверение за наследници, видно от което длъжникът е починал на 24.10.2012 г.

На първо място, следва да се приеме, че към момента на подаването на последната молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия, делото е било перемирано на 1 основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. След подаването на молбата по чл. 426 от ГПК не са извършвани изпълнителни действия, а следващата молба на взискателя е от 16.04.2020 г.

Също така е изтекъл двегодишен период и между тази молба и следващата молба на вх. № 32210/17.06.2025 г.

Действително, на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, производството следва да се счита за спряно по силата на закона от момента на смъртта на длъжника, като акт на съдебния изпълнител за това би имал единствено констативно значение. Спирането на изпълнението на това основание обаче не дава възможност за неограничено процесуално бездействие на взискателя и не препятства инициативата му да установи гражданското състояние на длъжника и в случай, че установи, че той е починал, да посочи негови наследници. В тази насока следва да бъдат съобразят и неговите задължения по чл. 230, ал. 2 от ГПК, приложим към основанието на чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, към което чл. 432, ал.1, т. 3 от ГПК препраща. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда много специфична хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие на взискателя. Тази норма е специална, безусловна и изключва приложението на общите разпоредби, които противоречат на нейната цел. Именно защото за разлика от исковия процес в изпълнителния процес взискателят е длъжен да обезпечи движението на производството, нормите, които са приложими в исковия процес не във всички случаи са приложими и в изпълнителния процес. В този смисъл е цитираното по-горе решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, с което е прието, че задължението за предприемане на адекватни действия в изпълнителния процес съществува за взискателя дори и при спряно изпълнение. Между смъртта на длъжника на 24.10.2012 г. и следващата молба на взискателя на 16.04.2020 г. е изтекъл период от почти 8 години, в който взискателят е бездействал, поради което в случая следва да бъде приложена нормата на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК и да се приеме, че изпълнителното производство е било перемирано към момента на подаване на молба вх. № 25840/16.04.2020 г. и отново към подаване на молба вх. № 32210/17.06.2025 г.

Съгласно установената практика, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже, а е длъжен да изпълни искания нов способ. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право (така Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

Тоест, молба, вх. № 32210/17.06.2025 г. следва да се разглежда като молба за първоначално образуване на изпълнителното дело. Към тази дата, посоченият от взискателя длъжник е вече починал, неговата правосубектност е била прекъсната, което изключва възможността за възникване на процесуално правоотношение. Различен извод не следва и от разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК, същата урежда субективните предели на изпълнителния лист, но не дава възможност да се образува производство при липса на правен субект на страната на длъжника, дори и до конституиране на неговите 2 правоприемници, доколкото същите не са посочени в молбата по чл. 426, ал. 1 от ГПК. В този смисъл, с оглед принципа на диспозитивното начало, взискателят следва да определи субективния обхват на изпълнението и да посочи надлежен длъжник, като не може да бъде заместен в това от съдебния изпълнител. Редът по чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и чл. 230, ал. 2 от ГПК е приложим едва при образувано вече производство, по време на което длъжникът е починал.

Ето защо, производство. правилно съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 67892 от 24.10.2025 г. по описа на ЧСИ, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД – взискател по изп. дело № 20118380402132 по описа на ЧСИ М.Б., район на действие – СГС, рег. № 838 на КЧСИ срещу постановление за прекратяване на изпълнително производство от 09.10.2025 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3