Решение № 1316 от 13.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110216820 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от С.Н. Л., ЕГН ********** чрез адв. Б. срещу електронен фиш серия К № 2991582/02.09.2019 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания електронен фиш като се твърди, че в него не е посочено дали е била отчетена допустимата грешка при измерване в полеви условия от 3% и дали скоростта от 85 км./час е получена преди или след приспадане на възможната грешка.

Поддържа се, че в електронния фиш не е посочен неговият автор конкретното физическо лице, чието волеизявление е обективирано в електронния фиш. Бланкетно се оспорва годността на техническото средство, с което е установено нарушението.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален 1 представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвания фиш и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 24.02.2010г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на устройството 506 преминала последваща периодична проверка за техническа изправност на 24.10.2018 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 2-38-18/24.10.2018 г.

На 02.09.2019 г. около 10:58 часа в гр. София по бул. „Околовръстен път” с посока на движение от кв. „Горубляне” към бул. „Св. Климент Охридски” се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „***”, модел „****” с ДК № *****, собственост на „*****” ЕООД, чийто управител и законен представител бил жалбоподателят С.Н. Л. Срещу номер 260 на бул. „Околовръстен път” /магазин „Хюндай”/ горепосочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M с фабричен номер 506 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 88 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – „***” ЕООД, ЕИК ******* и законният му представител - С.Н. Л. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 2991582, с който на законния представител на дружеството - собственик на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя С.Н. Л било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 85 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 35 км/ч. Електронният фиш бил връчен на 17.08.2020 г.

Жалбоподателят С.Н. Л. не депозирал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 28.08.2020 г. чрез адв. Б. депозирал жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и 2 доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 2-38-18/24.10.2018 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 02.09.2019 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, писмо справка от ОПП- СДВР относно датата на връчване на процесния фиш.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 2-38-18/24.10.2018 г на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 506 е преминало е последваща проверка за техническа изправност на 24.10.2018 г. – тоест по-малко от 10 дни преди заснемане на процесното нарушение. В протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „***”, модел „****” с ДК № ***** е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 02.09.2019 г., а именно на бул. „Околовръстен път” срещу магазин „Хюндай”, с посока на движение на контролираните автомобили от кв.

„Горубляне” към бул. „Св. Климент Охридски”. В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на „****” ЕООД, чийто управител и законен представител е именно жалбоподателя С.Н. Л

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 17.08.2020 г., а жалбата е подадена на 28.08.2020 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Законодателят е предвидил възможност нарушенията на ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

В настоящото производство районният съд следва да провери 3 законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП , установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.

189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство. Неоснователен е доводът за незаконосъоразност на електронния фиш поради обстоятелството, че в него не е посочено физическото лице – негов издател. Както вече беше посочено изискването на чл. 57, ал.1 т.1 от ЗАНН се прилага към наказателното постановление, но не и към електронния фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на конкретно физическо лице, което е издател на електронния фиш.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата 4 на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.