Решение № 1546 от 09.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1546 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № **3110108798 по описа за ** година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „П.И.Б.“ АД срещу Д.

Д. Д. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №249/20.01.**г., издадена по ч.гр.д. №542/**г. по описа на ВРС, 25с. в полза на ищеца вземания, произтичащи Договор за предоставяне на банков кредит №**/25.02.**г. : в размер на 23 676.41 лева –дължима главница, в размер на 3523.67 лева- договорна лихва съгласно Раздел II,т.4.1-4.4 от договора за периода 12.12.**г. до 17.01.**г. вкл., в размер на 1346.78 лева- наказателна лихва, съгласно Раздел II, т.10 от договора за периода 25.04.2019г. до 12.03.2020г. вкл. и от 14.05.2020г. до 17.01.**г. вкл. , в размер на 6.58 лева – законна лихва за периода 18.01.**г. до 19.01.**г.; в размер на 30 лева – разноски за връчване на покана чрез ЧСИ, за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.01.**г., до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „ПИБ“ АД бил сключен Договор за предоставяне на банков кредит №**/25.02.**г., по силата на който банката предоставила банков кредит в размер на 30 000 лева.

Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно т.3 от договора бил 12.02.2025г. съгласно т.4.1 от договора за периода от отпускане на кредита до 12.02.**г. ответницата дължала на банката годишна лихва в размер на 8.70 %.

След изтичането на този срок за остатъчния срок и размер на кредита банката прилагала годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията /СЛП/на банката за лева, увеличен с надбавка от 5.7 пункта.

Лихвата по т.4.1 била договорена съобразно декларираното от кредитополучателя трудово правоотношение и при изпълнение на 1 задължението да получава работната си заплата по разплащателна сметка в банката, по която има издадена дебитна карта. При нарушаване на условията по т.4.1 банката прилагал годишна лихва при условията на т.4.2, 4.2 или 4.4 от договора, като в тези случаи се изменял погасителния план, като се променял размера на месечната погасителна вноска съобразно приложимата лихва, за което банката уведомявала кредитополучателя и му изпращала новия погасителен план. Към датата на сключване на договор СЛП за лева, прилаган от банката бил в размер на 3% годишно. Плащания, дължими по неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения лихвен процент по раздел II, т.4.1 -4.4 от договора плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в работен ден. Твърди се, че кредит бил усвоен изцяло на 26.02.**г. по сметката на ответницата в банката. Кредитът бил в просрочие, считано от 12.02.**г. – общо 1437 дни към 19.01.**г. Поради неплащане в срок на задълженията по договора на основание т.10.1 вр. т., 10.1.2., б.“а“ от ОУ на банката за кредити на физически лица, банката обявила кредита за предсрочно изискуем като уведомила надлежно ответницата чрез покана с изх.№263-620/01.10**г., връчена лично на 16.11**г. чрез ЧСИ№807-Надежда Денчева. Кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на 18.01.**г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска. Оспорва се действителността на договора за кредит с твърдения, че същият е нищожен, поради неспазване на предвидената в закона форма. Сочи се, че шрифтът не отговаря на задължителното изискване „да не бъде по-малък от 12“. Не било спазено изискването за прилагане на еднакъв шрифт към клаузите на договора и ОУ. Разминаването в шрифта по вид и размер водело до съществено объркване при цялостното възприемане на правата и задълженията по договора. оспорва се истинността на приложения с исковата молба договор и се отправя искане за задължаването на ищеца да представи същия в оригинал.

Твърди се наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Сочи се, че договорът бил типов и не съобразен с индивидуалните нужди на клиента и при сключването той като потребител не могъл да окаже влияние. В т.5 от договора била въведена общо дължима сума в размер на 45 126.97 лева без да е определен ясно механизъм за изчисляването й. едностранното определяне на тази сума от страна на кредитора представлявало нарушение на общото правило за равнопоставеност и добросъвестност съгласно ЗПК и чл.143 ЗЗП, поради което тази клауза била неравноправна и недействителна.

Оспорва се дължимостта на всички начислени такси и комисионни поради липса на ясен механизъм за определяне на техния размер. В договора се цитирало прилагане на обща тарифа, с която ответницата не била запозната и не била приела към датата на подписване на договора. така се въвеждали 2 общи и неясни задължения за кредитополучателя. Чл.58, ал.2 ЗКИ указвал, че разходите по кредита следва да бъдат определени изрично и изчерпателно каквото определяне липсвало в настоящия случай. Чл.114,ал.2 изисквал промяната на лихвения процент да бъде осъществена едностранно, само ако е налице основателна причина, а на потребителя било обезпечено право да изрази несъгласие чрез едностранно прекратяване на договорната връзка.

Твърди се, че ответницата е била лишена от възможността да влияе върху сключването на договора за кредит и се сочи, че т.11 от договора също се явява неравноправна.

Оспорва се дължимостта на договорната лихва. Излага, че същата следва да е начислена до датата на предсрочната изискуемост, която с оглед връчване на поканата била 16.11**., а не както претендирала банката 17.01.**г.

На следващо място се отправя възражение за погасяване на вземането за лихви по давност за периода от датата на последното плащане до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че е неясен въпросът по формулираната наказателна лихва двата периода. Отправя се искане за отхвърляне на иска.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

Съгласно Договор №OLS-R-OO**/25.02.**г.

„П.И.Б.“ АД е предоставила на Д. Д. Д. в размер на 30 000. Срокът за издължаване на кредита е до 12.02.2025г. Съгласно чл.4.1, б.“а“ за периода от отпускането на кредита до 12.02.**г. кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 8.7 %, а съгласно б.“б“ след изтичането на този срок, за остатъчния срок и размер на кредита банката прилага годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за лева, увеличен с надбавка от 5.7 пункта. Посочено е, че уговорените лихвени процентни се прилагат съобразно декларираното от кредитополучателя трудово правоотношение и при прекратяването му размерът на дължимия лихвен процент се определя съобразно правилата на чл.4.2 от договора. Съгласно чл.10 от договора неизвършените в срок плащания се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорените в чл.4.1-4.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в работен ден, като при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.5 кредитополучателят дължи на банката такси и комисионни за откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва кредита съгласно Тарифата на банката. Чл.13 предвижда всички разходи, произтичащи от евентуално неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя – държавни и нотариални такси, такси за принудително изпълнение и съдебни разноски да се поемат от кредитополучателя. С чл.4.3 е въведено условие кредитополучателят да 3 получава работната си заплата , като при неизпълнение на това условие годишната лихва е в размер: за периода от отпускането на кредита до 12.02.**г. в размер на 9.7 пункта, след изтичане на този срок за остатъчни срок и размер лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за лева, увеличен с надбавка 6.7 пункта.

Представени са и погасителен план и Общите условия за и при прекратяването м предоставяне на потребителски кредит на банката, както и Методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК.

Изпратено е уведомление от „ПИБ“АД до Д. Д. Д. изх.№263471/18.04.**г., , с което последната е уведомена, че на основание Раздел II, т.4.3 от Договор №OLS-R-OO**/25.02.**г., считано от 16.04.**г. банката едностранно променя размера на договорената в т.4.1, б.“б“ лихва, както следва: от лихвен размер, базиран на спестяванията на банката за лева, увеличен с надбавка от 5.7 пункта на лихвен процент, базиран на спестяванията на банката за лева, увеличен с надбавка 6.7 пункта. Приложен е нов погасителен плана съобразно сочената промяна,

Изпратена е покана от „ПИБ“АД до Д. Д. Д. изх.№263-260/01.10**г. за доброволно плащане на задълженията по Договор №OLS-R-OO**/25.02.**г., за което е предоставен петдневен срок. Отправено е изявление, че при липса на доброволно изпълнение в предоставения срок банката ще счете вземанията по договора за предсрочно изискуеми и ще пристъпи към тяхното принудително удовлетворяване. Съгласно отбелязването върху поканата ответницата е получила същата на 16.11**г. Връчването е извършено чрез ЧСИ №807-Надежда Денчева, за което е начислена такса в размер на 30 лева, за която са представени доказателства за заплащане- платежно нареждане от 19.01.**г.

Представени са извлечения от кредитната сметка на ответницата, обслужваща процесния кредит .

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената по делото ССчЕ процесният кредит се установява следното : общият размер на усвоения кредит, отпуснат по банковата сметка на ответника на 26.02.2018г. е 3 0 000 лева. Главницата в размер на 30 000.00 лева е отпусната по банкова сметка с IBAN BG7 9 FINV 9150 1015 9192 80 на 26.02.** г. Общият размер на извършените плащания е 16 918.39 лева, като по отделни елементи сумите са представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на ССЕ.

Плащанията по кредита са преустановени на 28.09**г., като към тази дата същите са отнесени за погасяване на 6 132.61 лева – главница; 8170.57 левадоговорна лихва и 2 615.21 лева – наказателна лихва. Към 19.01**г. задължението е както следва : Главница - 23 867.39 лева, от които:

Падежирала към 18.01.** г. - 12 220.22 лева; Непадежирала към 18.01.** г. 11 647.17 лева; Редовна договорна лихва за периода от 12.08.2017 г. до 17.01.** г. - 3 773.63 лева; Наказателна лихва върху падежирала главница за периода от 12.03** г. до 17.01.**г. - 1 346.78 лева; Законна лихва върху главница 23 676.41 лева за 18.01.** г. - 6.58 лева; Разноски за връчване на 4 покана за доброволно изпълнение - 30.00 лева. Размерът на наказателната лихва е определен съобразно чл.10 от договора – размера на договорната лихва, увеличен с размера на законната лихва. Дължимата договорна лихва за процесния период е изчислена от вещото лице в размер на 3 523.67 лева.

По искането на ответника е проведена допълнителна ССчЕ. От заключението по нея се установява, че в периода 13.03.2020г. до 17.17.2020г. е начислявана наказателна лихва, която възлиза в размер на 378.35 лева.

Съобразно представените банкови извлечения от ответницата на 23.10.2017г. е удържана сумата от 249.96 лева за лихва, която не е включена към счетоводните записвания на банката. При съобразяване на това удържане договорната лихва, която е следвало да начисли банката за периода 12.08.2017г. до 17.01.**г. възлиза в размер на 3 523.67 лева. Сумата от 400 лева, внесена на 17.08.**г. е отчетена от банката. На 18.08.**г. от тази сума са събрани автоматично 157.90 лева за погасяване на главница по погасителна вноска с падеж 12.08.**г.; 217.03 лева за редовна договорна лихва с падеж 12.08.**г.