Решение № 6453 от 10.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6453 гр. С., 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА Я.А при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа доклад.ото от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА Я.А Гражданско дело № 20221110163400 по описа за 2022 година

Производството е по исковата молба на Г. Л. А., ЕГН ********** , адрес: гр.С/адрес/ чрез адв. А. И. спрямо И. Л. М.А[1]С., ЕГН **********, гр.П/адрес/, М. И. М., ЕГН ********** , адрес: гр.С/адрес/, Л. И. З., ЕГН **********, адрес: гр.С/адрес/ и К. Б. Д., ЕГН ********** , гр.С/адрес/ и В.

Д. М., ЕГН ********** чрез адв. Я..

Ищецът твърди, че страните са носители на ПС при квоти съобразно закона на следния имот: апартамент №17, находящ се в гр.С., ж.к. К. втора част, ул. А., бл.8, вх.

А, ет.4, с площ от 66,17 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи по НА: стълбище, Б.С., двор и двор ведно с избено помещение №26 при съседи: коридор, П.П., двор, двор, заедно с 0,705 % ид. ч. от общите части на сградата ведно със съответните ид. ч. от правото на строеж върху държавна земя, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр.С., общ.Столична съгласно КККР, одобрени със Заповед №18-50/02.11.2011г., който самостоятелен обект се намира на етаж четвърти в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект 1 жилище, апартамент; брой нива — 1, с площ по документи - 66,17 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***; под обекта - ***; над обекта - ***, с прилежащо мазе № 26 с площ от 3 кв.м. и 0,705% ид.ч. от общите части на сграда.

Излага се, че страните са наследници на починалия на 10.01.2004г. Р. М.

А., ЕГН ********** както следва: ищцата Г. и ответницата И. са деца на негов брат Л. Михйалов А., починал на 18.05.2007г., а М. и Л. са деца на другия брат на Р. – И. М. И., починал на 01.01.2000г., който Р. е придобил ПС върху имота чрез покупко – продажба по реда на чл. 134, ал.4 от ЗТСУ ( отм.) – а именно като имот, отстъпен като обезщетение за мероприятие на държавата през юли на 1985 г..

Излага се, че апартаментът е придобит по време на брака на Р. със съпругата му П. А.а М.а, ЕГН ********** съответно в режим на СИО като се твърди, че след смъртта на Р. съпругата му П. чрез дарение, обективирано в НА с №125, т.1, дело 109/2012г. и чрез договор за продажба на наследство, останало й от Р. А., обективирано в Договор за продажба на наследство от 27.06.2012г. със заверка на подписите от 27.06.2012г., е прехвърлила своите 3/6 ид. ч. от процесния имот, които е притежавала в СИО със съпруга си, и тези ид.части от ПС върху имота, които е придобила в наследство от съпруга си на трето по делото лице – А. Б. А., ЕГН **********, който пък от своя страна е починал на 08.11.2017г. и е наследен от своята майка В. Д. М., ЕГН **********, конституирана като страна в процеса и която с дарение, обективирано в НА за дарение с № 173, дело с № 328 на нот. с рег. № 042 при СРС, е прехвърлила на К. Б. Д., ЕГН **********, последната страна в процеса своите 5/6 ид.части, придобити чрез дарение от В. срещу правото на В. на пожизнено полз.е на вещта.

При тези твърдения и като се навежда, че доброволна делба е невъзможна, се желае решение на съда,с което да бъде допусната и извършена делба на процесния имот при квоти по закон и съобразно доказателствата по делото на осно.ие покупко- продажба, наследя.е, дарение и продажба на наследство между Г., И., М., Л., В. и К.. Ангажират се доказателства.

В срока за отговор е депозиран такъв само от И., с който искът не се оспорва досежно факта на наследя.е от Р. М. А., но се оспорва досежно квотите в съсобствеността и евентуално правото на собственост за някои от 2 страните.

Излага се, че Р. е придобил имота като предоставен му като обезщетение за отчужда.е на наследствен имот, притежа. от Р. по наследство заедно с братята му - И. и Л., а именно: имот с планоснимачен номер 15, кв.9 /стар 239/, местността „К.", ул.А. и който представлявал дворно място с къща, отчуждени от държавата през 70-те години. Излага се, че върху това дворно място /и съседни/ е било реализирано мероприятие за обществени нужди и е била изградена жилищна сграда - бл. 8, в който се намира и процесния апартамент. Така се твърди, че за процесния имот на осно.ие на чл. 13, ал.2 от СК от 1968г. (отм.) е настъпила транформация на лично имущество на Р. – наследство – и той е бил едноличен собственик на апартамента като така не е придобит в режим на СИО със съпругата му П.. С тези съображения и наличие на пълна/ частична трансформация на лично имущество на наследодателя Р. се оспорват квотите в съсобствеността на страните - след смъртта му през 2004г. на осно.ие чл. 9, ал.2 от ЗН неговата перживяла съпруга П. е придобила най-много 2/3 ид. ч. от имота, а не 5/6.

Отделно от това се оспорва като недействителна/нищожна поради противоречие с добрите нрави е сделката за продажба на наследство, обективирана в договор от 27.06.2012г., тъй като даденото по този договор 2/6 ид. ч. от имота с площ от 66,17 кв.м. многократно е надхвърлило полученото, а именно сумата от 1000 лева. И се излага, че дори при така наведеното оспор.е на действителността на сделката по продажба на наследство да се приеме, че същата е действителна, то се оспорва сделката по дарение, по която П. не е притежавала прехвърлените 1/6 ид. ч. от имота на трето по делото лице.

Или при така наведените възражения се излага, че В. не е била носител на 5/6 ид. ч. от вещта, а най-много на 2/3, поради което и сделката на дарение с ответницата К. е породила вещен ефект само за 2/3 от ПС върху имота, а не за 5/6 от него. С тези твърдения се желае делба на имота, но при квоти съобразно сторените оспор.ия досежно ПС за П., и от там за В. и К. като се ангажират доказателства се желае решение в този смисъл.

Искът е за делба и е с правно осно.ие по чл. 34 от ЗС.

Съдът след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и след като съобрази закона намира следното от фактическа и правна 3 страна:

От удостоверение за наследници от 14.06.2022г. на СО се установява, че Р. М. А., ЕГН **********е починал на 10.01.2004г. като след смъртта си е оставил за свои наследници – съпруга П. А.а М.а, ЕГН ***, брат Л.

М. А., починал на 18.05.2007г. и оставил за свои наследници И. Л. М.а – С. – ответник в делбата, Г. Л. А., както и брат И. М. И., починал на 01.01.2000г. и оставил за свои наследници М. И. М., негов син и Л. И. З. негова дъщеря.

От НА за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ с № 76, том XII. нот. дело с № 2276/ 1985г., се установява, че през юли на 1985г. наследодателя Р. е бил признат за собственик спрямо недвижим имот – жилище, апартамент 17 в бл.

8, вх.А, ет.IV в К. и състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 66.17 кв.м. ведно с избено помещение към него, както идеалните части от общите части, който имот не се спори, че е исковият и е с идентификатор по КККР за гр.С. с № ***. От същия НА се установява още, че Р. е придобил имота – жилище като обезщетение срещу отчужден имот в местността Красна поля, ***, парцел 15, кв. 9 нов въз основа на Заповед с № РД – 41 -2722 / 15.09.1982г.

Страните не спорят,че към датата на изповяд.е на сделката през юли на 1985г. Р. е бил в брак с П. А.а М.а, което се установява и от удостоверение на СО Район К., л. 80 от делото, доказваща, че П. и Р. са били в брак от 1966г.

П. видно от НА за дарение на недвижим имот с № 125, том I, рег. № 2783 по дело с № 109/ 2012г. т.е след смъртта на Р. се установява, че се е разпоредила, дарявайки на племенника си А. Б. А. своите 3/6 ид.части от гореописания имот, а от договор за продажба на наследство, със заверка на подписите и вписан в СВ на 27.06.2012г. се установява още, че П. е продала на същия, дарен с дарението от същата дата неин племенник, наследството, което е останало от съпруга й Р. за цена от 1000 лева.

От извършена по искане на ищцата справка по Наредба 14/ 18.11.2009г. се установява, че А. е починал на 08.11.2017г. като единствена негова наследница е неговата майка В. Д. М..

От договор за дарение на идеални части от недвижим имот със запазено вещно право на полз.е, обективиран в НА с № 173, том II. дело с № 328 от 30.08.2022г. е видно, че В. през август на 2022г. е прехвърлила чрез дарение 4 на съделителя К. своите 5/6 ид.части от имота като е запазила правото си на полз.е върху него.

Съдът е изслушал и приел и заключение на вещо лице по СОЕ за стойността на имота към датата на сделките по дарение и продажба на недвижим имот от 2012г., която дава заключение за стойност от 69 630 лева.

При тези факти и от правна страна съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.134, ал.4 от ЗТСУ в редакцията си към датата на изда.е на НА ДВ бр. бр. 45/ 8.06.1984 г., изм., бр.19/8.03.1985г.) за недвижимите имоти, отстъпени като обезщетение или купени с договор от предприятията-инвеститори при народните съвети, правоимащите се легитимират като собственици с акта за обезщетя.е или с договора.

Правоимащият може да поиска да му бъде издаден и нотариален акт.

А според текста на чл.19 от СК (обн. в ДВ, бр. ДВ, бр.41/ 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм. 01.07.1985 г.) вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. По смисъла на чл.19, ал. 2 от СК съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството и се предполага до доказ.е на противното ( чл.19, ал.3 от СК).

Или при тези доказателства и въпреки направеното възражение на ответната страна И., че имотът е лична собственост на Р. като получен в обезщетение срещу отчужден сънаследствен с братята му И. и Л. имот съдът намира, че това възражение остана недоказано от нея, която в хода на събирането на доказателствата не оборва презумцията за принос и на двамата съпрузи в придоби.ето му. Отразено е в НА, че правоимащ на това жилище срещу отчужден имот е само Р., а не и неговите братя като сънаследници на отчужден имот като е отразено в НА, че цената от 10 472 лева, включваща стойността на имота и ПС, е била платена към датата на изповяд.е на сделката чрез припадащите се суми от отчуждения имот, както и от собствено средства на получаващия обезщетение.

Призна.ето на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважа.ето на възражението по чл 21, ал.1 и 2 от СК 5 е предпоставено от пълното и пряко доказ.е от претендиращия индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг (негов наследник) на следните правнореле.тни факти: придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект; размер на вложените средства, които имат личен произход по смисъла н чл.21 от СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти и влагането им към момента на придоби.е на имуществото. А в конкретния случай това не се установи още повече, че по делото, съобразно разпределената тежест на доказ.е, оспорващата приноса страна не ангажира никакви доказателства в това число дори и самата Заповед по чл. 98 и чл. 99 от ЗТСУ ( обн. ДВ бр. бр.

45/8.06.1984 г., изм., бр.19/ 8.03.1985г.), въз основа на която и евентуално би могло да се установи произхода на средствата по придоби.е на имота и вида на отчуждения имот, а това не бе сторено в хода на събиране на доказателствата.

Съгласно чл. 102 от ЗТСУ /в ред. ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм. ДВ бр. 124 от 1998 г./ правоимащите, обезщетя.и с отстъп.е на жилище, или друг обект могат да прехвърлят правата си направо на определени от тях членове на семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията за придоби.е на имота като е нужно това обстоятелство да бъде посочено, а именно, че визираната разпоредба се прилага по отношение на членовете на семейството на собственика – съпруг, при условие, че отчужда.ия имот не е СИО, ненавършили пълнолетие деца, които не са встъпили в брак ( чл. 191 от ЗТСУ), пълнолетни и встъпили в брак непълнолетни деца на собственика, както и родители на собственика. Предвид това ограничително изброя.е, вън от посочените роднини лица не могат да се ползват от тази разпоредба (в този смисъл Решение № 230 от 23.03.1982 г. по гр. д. № 2/82 г., III г. о.). Разпоредбата на чл.102 ЗТСУ има предвид две хипотези - едната, когато собственикът на отчуждения имот отстъпва на свой низходящ даденото му като обезщетение жилище и втората, когато има право на второ жилище като имотно обезщетение съгласно чл. 251 а ППЗТСУ за нуждите на свои низходящи. Такива данни, твърдения и доказателства не бяха сторени и не бяха събрани, което дава осно.ие на съда да приеме, че възражението за наличие на частична трансформация на средства в придоби.ето на исковия имот е недоказано и на осно.ие чл.19 от СК (обн. в ДВ, бр. ДВ, бр.41/ 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм. 01.07.1985) е 6 имот, придобит в режи на СИО, която общност след прекратя.ето й със смъртта на Р. през 2004г., се е разпределила поравно между двамата съпрузи като всеки от тях е имал по ½ от нея.