Решение № 275 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Варна, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря М. Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500184 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3730/16.11.2023 год., постановено по гр. дело № 20233110107619 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което са уважени предявени от М. Д. Х. и М. Т. Х., двете от гр. Варна, срещу Община Варна, в условията на активно субективно съединяване отрицателни установителни искове за собственост, като е прието за установено в отношенията между страните, че Община Варна, с адрес: бул.

”О.п.п.” № 43, не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *************** по КК на гр. Варна, находящ се в гр.

Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, целият с площ от 1 569 кв.м., при граници: имоти с идентификатори

*************,

***********,

************** и

**************.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения относно правната същност на акта за общинска собственост.

Оспорен е изводът на съда, че общината не е собственик на процесния имот. Твърди се, че имотът е общинска собственост на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ – подлежал е на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ и 1

Правилника за прилагането му, не е бил заявен за възстановяване, не е придобит и от бивш ползвател, упражнил правото си на изкупуване, съгласно нормите на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. При това положение ищците не са могли да го придобият по давност, с оглед въведения с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС мораториум. Съгласно цитираната норма давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост - спира да тече за периода от 31.05.2006 год. до 08.03.2022г.

(когато е влязло в сила Решение № 3/24.02.2022г., постановено по конст. дело № ******* год. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна), а с обявяването на нормата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на Конституционния съд на РБ в сила, съгласно чл. 151, ал. 2, изречение трето от КРБ. Поради изложеното въззивникът счита, че към настоящия момент не е изтекъл изискуемият съгласно чл. 79 от ЗС десетгодишен давностен срок и ищците не са могли да придобият имота въз основа на давностно владение.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете на двете ищци да бъдат отхвърлени.

В писмени отговори, с идентично съдържание, подадени в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ищците оспорват въззивната жалба, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемите – ищци М. Д. Х. и М. Т. Х., чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от М. Т. Х. и М. Д. Х., двете от гр. Варна, срещу Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул.

„О.п.п.“ № 43, представлявана от кмета на общината, в условията на активно субективно съединяване отрицателни установителни искове за собственост, за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна, с адрес: бул. ”О.п.п.” № 43, не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *************** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, целият с площ от 1 569 кв. м., при граници: имоти с идентификатори *************; ***********;

************** и **************.

В исковата си молба ищците са навели следните твърдения:

На основание постановление от 30.03.2023г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 135/2023г., по описа на нотариус В.П. с рег. № 205 са признати за собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *************** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, целият с площ от 2

1 569 кв. м., при граници: имоти с идентификатори *************;

***********; ************** и **************, за което е издаден и констативен нотариален акт № ******** г. Описаният имот е в съседство с поземлен имот с идентификатор ***************** по КК на гр. Варна, чийто собственик е ищцата М. Х., въз основа на договор за дарение от родителите й М. Х. и Т. Х.в, скл. с нот. акт № 190/2017 год. Ищците твърдят, че в началото на 2011 год. оградили процесния имот с трайна ограда, почистили го, засадили плодни дръвчета, изградили малка постройка в имота за съхранение на стопански инвентар, изкопали и кладенец. От 2011г. до настоящия момент ищците обработват, поддържат и стопанисват имота. В началото на 2023г., при опит да се снабдят със скица на имота от СГКК – Варна и да регистрират собствеността си, установили, че от Община Варна е постъпило възражение срещу вписването им като собственици, тъй като за процесния имот има съставен Акт за частна общинска собственост № 10669 от 19.07.2021 год. Ищците оспорват Община Варна да е придобила собствеността върху имота на посоченото в акта за частна общинска собственост основание, както и въз основа на друг, установен в закона, придобивен способ. Считат, че със съставянето на акта за частна общинска собственост № 10669/19.07.2021 год. Община Варна оспорва правото им на собственост върху горния имот, придобито от тях по давност с начало на владението от 2011 год., което обуславя и правния им интерес от предявяване на отрицателните установителни искове за собственост против Община Варна относно гореописания имот.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът Община Варна оспорва исковете. Твърди, че е собственик на имота по силата на закона – чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, според която земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или ЮЛ са общинска собственост. Твърди, че процесният имот е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ; не е заявяван за реституция; не е изкупен от ползвател по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, поради което и е общинска собственост, съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Отделно от това излага, че по отношение на имота до 31.05.1996г. е била в сила забраната на чл. 86 ЗС за придобиването му по давност, а след тази дата и до влизане на Решение № 3 от 24.02.2022г., постановено по конст. дело № *******г. на Конституционния съд на РБ давност не е текла, съгласно въведения § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на ЗС мораториум. Навежда още, че ищците не са придобили собствеността върху имота по давност, тъй като към настоящия момент десетгодишният давностен срок все още не е изтекъл, а придобивна давност би могла да тече от 2012г., когато имотът е бил индивидуализиран чрез ПНИ.

Поради изложеното ответникът счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат исковете си и настояват да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С к. н. а. № ******** год. на нотариус № 205 с район на действие района на РС-Варна, ищците М. Д. Х. и М. Т. Х. са признати за собственици по давностно владение на ПИ с идентификатор *************** по КК на гр.

Варна, находящ се в гр. Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, целият с площ от 1 569 кв. м., при граници: имоти с идентификатори *************, ***********, ************** и **************.

С договор за дарение, скл. с нот. акт № 190/2017г. на нотариус № 205 ищцата М. Т. Х. е придобила собствеността върху ПИ с идентификатор ***********************, находящ се в гр. Варна, р-н А., СО Б.-С..

Дарители по договора са ищцата М. Х. и Т. Х.в – родители на надарената М.

Т. Х..

С акт за частна общинска собственост № *************** год., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, вписан в СлВп-Варна като акт № *********** год., том LVII, дело 12745/2021 г., процесният имот с идентификатор *************** по КККР на гр. Варна е актуван като общински.

Съгласно удостоверение рег. № ****************** от 27.09.2021 год., издадено от ответника Община Варна в хода на процедурата по обстоятелствена проверка по повод молбата-декларация от М. Т. Х., имота е съставен гореописания акт за частна общинска собственост. В удостоверението е посочено, какви са записванията в регистрите към ПНИ – в таблицата за разпределението на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план на с. о. „Б.-С.“, район А. – община Варна, за имот с пл. № 54 по стария план (съставляващи ПИ с ***************) като собственик е записано лицето И.С. Т., а за стар имот с пл. № *** (съставляващ ПИ ***************) е записан като собственик Община Варна. В регистъра към ПНИ на с. о. „Б.-С.“, район А. – община Варна, като собственик на [новообразуван] поземлен имот е записан неидентифициран собственик за 1 / 3 ид. част; И.С. Т. за 1 / 3 ид. част и Община Варна за 1 / 3 ид. част, без вписани документи за собственост. Посочено е в удостоверението, че според писмо от 16.08.2021 год. от ОС „З.“ гр. Варна, към дата 16.08.2021 год. няма данни за постановени решения относно горния имот.

Съвкупно от показанията на свидетелите И.З.Г. и П.И.К., се установява, че ищците са собственици на имот, намиращ се в съседство с процесния. От повече от 12 години ищците стопанисват и процесния имот. Имотът е ограден, почистен, има засадени плодни дръвчета, за които се грижат ищците; има малка постройка, в която съхраняват инвентар и зимнина; изкопали кладенец и с водата от него поливали насажденията.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на 4 първоинстанционното решение, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Установено е по делото, че имотът, на който двете ищци са признати за собственици по давност с издадения к. н. а. № ******** год. на нотариус № *** с район на действие района на РС-Варна, е идентичен с актувания с акта за частна общинска собственост № *************** год., вписан в СлВпВарна като акт № *********** год., том ******, дело ************г., поради което наличието на претендирани права на собственост върху имота и от двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявените от ищците в условията на субективно съединяване отрицателни установителни искове за собственост – в този смисъл са и задължителните указания по тълкуването и прилагането закона, дадени с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ. Поради изложеното исковете са допустими, поради което и първоинстанционното решение е процесуално допустимо.

По основателността на исковете съдът приема следното:

Доколкото твърдението, че имотът е общински е въведено като възражение от ответната страна, съставляващо пречка за придобиването му по давност, предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, то в тежест на ответника Община Варна е да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си, че е собственик на имота, а оттам и наличието на пречки за придобиването на собствеността върху имота от ищците по давност.

Като доказателство за оспореното нейно право на собственост, Община Варна е представила акт за частна общинска собственост № 10669/19.07.2021г, според който ПИ *************** по КК на гр. Варна е актуван като общински. Актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие, при което и наличието или липсата на такъв не се отразява върху режима на собствеността, тъй като с него само се констатира, че по силата на основание, вписано в него, общината е станала собственик на имота, т. е., актът има декларативно действие. Поради горното, при спор за собственост оспореният акт за частна общинска собственост не е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден.