Определение № 460 от 06.03.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 107/2026
- Вид
- Определение № 460
- Подписан
- 06.03.2026
- Състав
- ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 460 гр. Велико Търново, 06.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20264110100107 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Ц. Р., чрез пълномощника му адв. Х. М. от *АК срещу К. Н. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 12 500 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета и доброто име на ищеца, причинили промяна на общественото мнение за него, силен емоционален стрес и тежко нервно напрежение и емоционален дискомфорт, съчетано с чувство на унижения, като за вредите във видеото „***“ – публикувано на 14.11.2025 година претендираното обезщетение е 10 000 евро, за видеото „***” (в канала на ***) – публикувано на 31.10.2025 година претендираното обезщетение е 1 500 евро, а за видеото „***“ – публикувано на 03.11.2025 година претендираното обезщетение е 1 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на задължението.
С Определение № 384 от 25.02.2026 година по гр.д.№ 108/2026 г., Определение № 380/25.02.2026 г. по гр.д.№ 109/2026 г. и Определение № 386/25.02.2026 г. по гр.д.№ 111/2026 г. всички по описа на ВТРС, делата са съединени за общо разглеждане и произнасяне в настоящото производство на основание чл.213 от ГПК.
Съдът констатира, че и в четирите искови молби процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че през годините последният е изградил сериозна репутация на отговорен и компетентен адвокат, като освен с професионалните си успехи винаги е бил и добър пример за обществото.
Сочи, че ответникът притежава един от най-големите и популярни канали в *** платформата и че същият печели популярност като често създава агресивни видеоклипове, в които критикува и открито оплюва репутацията на други лица. Заявява, че от няколко месеца ответникът е започнал да прави видеа с обиди и клевети по негов адрес, да го набеждава в различни престъпления, явно с цел да урони авторитета му, да намали доверието между 1 адвокат и клиент, както и по политически и финансови подбуди. Твърди, че до момента ответникът е направи единадесет видеоклипа, в които го обижда, клевети и го набеждава в различни престъпления, като въпросните видеа са гледани от стотици хиляди български граждани. Изрично посочва, че в извършените деяния, представляващи деликт има умисъл, както и че ответникът показва директно намерение да уронва престижа и доброто име и да вреди на адвокатската професия на ищеца. Единствената разлика в четирите искови молби е механичното разделяне на отделните видеоклипове, за всеки от които се претендира отделно обезщетение за неимуществени вреди. В заключение, отново и в четирите искови молби, процесуалният представител на ищеца обобщава, че описаните определения и думи, използвани от ответника, накърняват авторитета и репутацията му, като това е създало огромни неудобства, отразяващи се на нормалния му живот. И в четирите молби се твърди, че след като ответникът многократно определя ищеца като измамник са започнали множество коментари, публикации и в кантората му са получени обаждания с обидни квалификации, определящи ищеца като измамник и питащи за апартаменти и телефонни измами. В тази връзка следва да бъде съобразено, че твърдяното непозволено увреждане се сочи да е осъществено с поредица от деяния, свързани обективно, логически и смислово помежду си, поради което трябва да определи общо, глобално по размер обезщетение, защото следва да се отчете натрупаният негативен ефект на всички деяния. Изрично в тази насока в Решение № 204 от 12.06.2015 година по гр.д. № 7046/2014 година на IV г.о. ВКС се приема, че „в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално“, както и че „когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния“. В същия смисъл са и Решение № 206 от 07.12.2023 година по гр.д. № 4573/2022 година на II г.о. на ВКС и Определение № 4346 от 01.10.2024 година по гр.д. № 4986/2023 година на I г.о. на ВКС.
В конкретния случай от самите твърдения, изложени в исковите молби е видно, че се касае за цялостно поведение, насочено към уронване авторитета на ищеца, осъществено чрез 11 видеоклипа, т.е. че претендираните вреди са причинени от няколко публикации с идентично съдържание, осъществени в определен период от време. Ето защо следва да се приеме, че се касае за един деликт, осъществен чрез поредица от действия, които в съвкупност водят до вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над
25 000 лева. Настоящият съдебен състав приема, че вземането, за което е образувано производството е едно и че същото произтича от твърдения за осъществено от страна на ответника непозволено увреждане спрямо ищеца и за което се претендира обезщетение в размер общо на 59 500 евро, с равностойност 116 371,89 лева. В този смисъл, макар ищецът да е пояснил в исковите си молби как оценява вредите от всяко от деянията, доколкото в случая се касае за деяния, за които се твърди наличието на 2 обективна връзка и общо причиняване на неимуществени вреди, следва да се приеме, че искът е един, като неговата цена е 59 500 евро, с равностойност 116 371,89 лева. Обезщетението е за накърнено едно нематериално благо, защитата на което се търси с предявяването на исковата претенция.
По изложените съображения съдът намира, че производството по делото пред ВТРС следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на родово компетентния съд- Окръжен съд Велико Търново.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 107/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ИЗПРАЩА делото за разглеждането му по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново.
Определението за прекратяване на делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново.
Препис от определението пълномощниците им. да се изпрати на страните, чрез
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3