Решение № 3653 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3653 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330108218 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата М. И. С. е предявила против Б. А. Т. осъдителен иск за заплащане на сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от ответника с депозиране на молба по реда на ЗЗДН, по която е образувано гр.д. № 1150/2017 г. по описа на Ра йонен съд – Асеновград, при злоупотреба с право на иск, ведно със законна лихва за забава от 03.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че противоправното поведение е осъществено в периода 02.06.2017г. – 17.08.2018г.(датата на влизане в сила на решението на ОС Пловдив, с което окончателно отпаднало действието на заповедта за изпълнение). Ищцата твърди, че на 02.06.2017 г. ответникът – лично и като законен представител на А. Б. Т.. е депозирал молба за защита от домашно насилие пред Районен съд – Асеновград, който по реда на чл. 18 ЗЗДН с постановяване на Определение от 02.06.2017 г. е задължил ищцата да се въздържа от домашно насилие по отношение на А. Т., като й било забранено да се приближава до пострадалото лице А. Т. до приключване на производството по делото, като била издадена заповед за незабавна защита. Твърди, че по това време между страните било висящо гр.д. № 10669/2015 г. по описа на Ра йонен съд – Пловдив за прекратяване на брака им, с произнасяне относно вината, и предоставяне на родителските права относно *** А. Б. Т.., по което с Определение от 11.04.2017 г. съдът предоставил временно – до приключване на делото, родителските права на ответника, като на ищцата бил определен режим на лични отношения с детето. Твърди, че с оглед така установения режим на 1

03.06.2017 г., в 17:50 часа отишла пред дома на ответника в ***, за да вземе ***за събота и неделя, но ответникът й показал ограничителната заповед и отказал да й предаде детето. Твърди, че за периода от 03.06.2017 г. до края на м. август 2018 г. не можела да се чува и вижда с***, като по време на висящността на процеса ответникът правел всичко възможно, за да се забави решението по делото, което от своя страна да продължи де йствието на заповедта за незабавна защита, през което ищцата не можела да упражнява режима си на лични отношения със ***. Сочи, че депозирайки молба за незабавна защита ответникът е злоупотребил с правото си на иск, тъй като е знаел, че отговорността по ЗЗДН е лична, както и защото вече имало издадена ограничителна заповед против Д. М. по гр.д. № 1145/2017 г. по описа на Районен съд – Асеновград. Твърди, че за периода на де йствие на заповедта била лишена от възможността да се вижда с ***, изстрадала е липсата на *** близост и пропуснала моменти от *** развитие, които няма да се върнат, ко е т о й причинило неимуществени вреди. Претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 11 000 лв. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. А. Т. е депозирал отговор на исковата молба, в ко йто излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че е депозирал молба против ищцата по реда на Закона за защита от домашно насилие в качеството си на законен представител на *** А. Б. Т.., тъ й като търсил закрила на своите и *** накърнени права и законни интереси, като упражнявал законовото си право да се обърне към компетентните органи. Сочи, че в края на м. май 2017 г. установил, че при упражняване на режима си на лични отношения с *** А. Т. майк а й я оставила да спи в една стая със *** Д. М., ко йто осъществил блудствени действия по отношение на А. Т., което се случвало многократно, а ищцата го допускала като оставяла *** да спи в една стая със ***, като не е упражнила контрол, за да запази живота, здравето и психиката на ***, *** към онзи момент *** само на 6 години. Твърди, че така посочените действия на ищцата са приети от Районен съд – Асеновград, като съдът е приел, че са налице достатъчно данни за пряка и непосредствена опасност за здравето на А. Т., поради което е издадена заповед за незабавна защита. Твърди, че с решението по делото молбата за защита е отхвърлена, тъй като не е доказана, а не защото не се касае за актове, които изначално не са годни да се квалифицират като домашно насилие. Оспорва твърденията на ищцата, че е злоупотребил с правото си на защита, тъй като в депозираната молба е посочил конкретни актове на насилие, извършени от ищцата, в ко йто смисъл е издадена заповед за незабавна защита, като съдът в първото по делото съдебно заседание, проведено на 03.07.2017 г. е оставил без уважение молбата за отмяна на заповедта за незабавна защита и прекратяване на производството като недопустимо. Сочи, че няма как да е налице злоупотреба с правото на иск, тъй като компетентен орган се е произнесъл по молбата за незабавна защита, като е постановил да бъдат приложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.

3 ЗЗДН. Поддържа, че към момента на депозиране на молбата за него е 2 съществувало убеждение в неговата правота, както и в обстоятелството, че са били нарушение неговите и тези на *** права и законни интереси. Твърди, че искането за защита е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което упражняването на материално и процесуално право е правомерно. В този смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд. Оспорва твърденията, че е извършил противоправно действие, като е подал молба за защита, както и това, че е депозирал въззивна жалба против постановеното по делото решение с цел да продължи действието на наложените мерки за незабавна защита. Твърди, че в хода на процеса е упражнявал добросъвестно своите процесуални права.Твърди, че за процесния период ищцата е поддържала връзка по телефон с *** и че преимуществено е живяла в чужбина. Оспорва исковата претенция за главница и законна лихва по основание и размер. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и правна страна.

Предявен е иск по чл.3 ГПК, вр. с чл.45 ЗЗД. За основателността на иска е необходимо да е реализиран фактически състав със следните юридически факти: противоправно поведение на ответника, изразяващо се в недобросъвестно упражняване на процесуалните му права по образуване и поддържане висящността на дело по ЗЗДН срещу ищцата, причинени на ищцата вреди в сочения в исковата молба вид и размер, причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Правилото, че вината се предполага, в случая се отнася до липсата на полагане на дължимата грижа, но за да е осъществен съставът на чл.3 ГПК се изисква по-тежка форма на вина – а именно недобросъвестност. В гражданското право недобросъвестността не се предполага и се изразява в умишлено причиняване на вреди. При недобросъвестното и в противоречие с добрите нрави упражняване на процесуално право, лицето следва да е упражнило това си право, знаейки че твърдените от него факти са неверни, и с цел да причини вреди на другата страна. В този смисъл недобросъвестността е и част от противоправното деяние, тъй като липсата на съзнание за неистинността на фактите, както и липсата на особената цел по този начин да се причинят вреди, изключва противоправността на деянието, което иначе е правомерно и се изразява в упражняване на законно признати права и интереси.

В настоящия казус съдът намира, че главният иск по чл.3 от ГПК остана недоказан. По делото бяха разпитани четирима свидетели – по двама на всяка от страните. Събрани бяха редица писмени доказателства, бяха приложени и други дала към настоящото. Следва да се посочи, че от приложените дела, съдът може и е ценил само писмените доказателства, социалните доклади за детето А. и онези изявления на страните, които съставляват признания на факти. Взети са предвид и актовете по тези дела, доколкото имат обвързваща съда сила и в частта, в която съставляват официални документи. Не е допустимо по ГПК да се ценят свидетелски показания на лица, различни от 3 страните, както и заключения и разпити на вещи лица, които не са събрани по настоящото дело, тъй като това е в нарушение на принципа на непосредственост.

От съвкупната преценка на събраните доказателства, се установи, че страните по делото – бивши съпрузи, били в конфликтни отношения, като между тях във времето се водели редица дела по ЗЗДН с молител както ищцата, така и ответника. По тези дела се установява от показанията на св. Р., че имало една уважена и една отхвърлена молба на ищцата срещу ответника за извършено домашно насилие. Страните имали и общо дете – А. Т., като само ищцата имала още едно дете – Д. М., от друга връзка. Между страните приключило и бракоразводно дело, с което бракът между тях бил прекратен и родителските права върху малолетното дете А. били предоставени на бащата - ответникът Б. Т., а на ищцата бил определен режим на лични контакти с детето. По време на това дело – гр.д. № 10669/2015г. на ПРС били постановени привременни мерки, с които първоначално родителските права били предоставени на майката, а след това на бащата. Установява се от показанията на св. Р. и от протокола от съдебно заседание по гр.д. № 10669/2015г. на ПРС, че на 30.05.2017г., в условия на привременни мерки, при които родителските права са предоставени на бащата, а на ма йката е определен режим на лични отношения, съдът назначава допълнителна експертиза, който да установи ефекта от тези привременни мерки и как се чувства детето при баща си. Установява се от приложената по гр.д. № 10669/2015г. на ПРС молба за защита на л.576 от том 3, че на 1.06.2017г. ответникът подал в РС Асеновград молба за защита, в която посочил, че детето Д. М. е извършил блудствени действия със *** – детето А. на 5 и 6.05.2017г. в *** по време на осъществяване личните контакти между детето и майката. Установяват се от изпратените от РС Асеновград съдебни актове по гр.д. № 1145/2017г., както и от писмените доказателства и актовете по приложеното гр.д. № 1150/2017г. на РС Асеновград и следните обстоятелства.

На 2.06.2017г. била подадена още една молба по ЗЗДН до РС Асеновград, изрично насочена срещу ищцата, в която се излагало същото твърдение за блудствени действия, като се сочело, че ищцата е допуснала това поведение и не е осъществила нужния контрол над децата, оставяйки ги да спят сами в една стая, както и че е извършила още един акт на домашно насилие, като принудила детето А. да обижда баща си по телефон, както и отправени обиди от майката срещу бащата по телефон пред детето. Последвало издаване на заповеди за незабавна защита срещу майката – М. С. и *** на А. – Д. М., които действали до произнасяне на районния съд с крайни съдебни актове. РС Асеновград се произнесъл с решения по двете дела, като отхвърлил молбата за защита срещу майката и уважил молбата срещу Д. М.. Тези актове били потвърдени с окончателни решения на ОС Пловдив.

Следва да се посочи, че противно на схващанията на ищцата, заповедта за защита срещу нея не е действала чак до произнасянето на ОС Пловдив за потвърждаване на решението на РС Асеновград по гр.д. № 1150/2017г., с което е отхвърлена молбата за защита. Заповедта за незабавна защита съгласно чл.19, ал.2 ЗЗДН има де йствие до издаването на заповед за защита 4 или до постановяване на отказа на съда да издаде такава. Следователно, законът не изисква първоинстанционният акт, с ко йто се отхвърля молбата за защита, да влезе в сила. В самата заповед за незабавна защита също е посочено, че тя се издава до приключване на производството по настоящото дело, а не до влизане в сила на крайния съдебен акт. Това де йствие се прекратява по силата на закона и в тази връзка не е нужен изричен съдебен акт. РС Асеновград е посочил това в Решение № 282/19.06.2018г. по гр.д. № 1150/2017г. (л.411 от това дело.) Ето защо следва да се приеме, че ищцата е била ограничена със същата заповед до постановяване на първоинстанционния съдебен акт по гр.д. № 1150/2017г. – до 11.05.2018г.