Решение № 2096 от 10.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2096 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110102597 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

10.02.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 2597/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДОЗ“ ЕАД срещу П. В. Ц., като се твърди, че на 24.10.2018 г. в гр. София, при движение по ул. „Димитър Пешев“, водачът на МПС „Мерцедес SL 350, рег. № СВ **** ММ – ответник по делото предприел маневра за ляв завой на кръстовището с ул. „Амстердам“, като отнел предимството и не пропуснал насрещно движещият се товарен автомобил „Ивеко 180Е“, рег. № СА **** ХК, като в следствие на това настъпило ПТП по вина на ответника. Поддържа, че след настъпването на инцидента ответника бил отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества, а освен това бил управлява автомобила без СУМПС, които факти били отразени в съставен протокол от органите на МВР. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за товарния автомобил е имало валидно сключена застраховка „Каско“ при ЗАД 1

„Армеец“ АД, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0356335, като с оглед ПТПто е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“ № 10018030129972, по която ЗАД „Армеец“ АД било изплатило сумата от 17149,52 лева с превод 0т 12.08.2019 г. Излага съображения, че към момента на инцидента за МПС „Мерцедес SL 350, рег. № СВ **** ММ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, обективиран в застрахователна полица № BG/06/118000688468, като застрахователят по застраховката „Каско“ бил отправил регресна покана за плащане не изплатеното застрахователно обезщетение, както и възстановяване на сумата от 15,00 лева – ликвидационни разходи. Твърди, че с оглед регресната покана е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 43082951902171, като сумата е заплатена на ЗАД „Армеец“ АД с превод от 28.10.2019 г. Инвокира доводи, че с оглед правилото на чл. 500 КЗ, след извършеното плащане е налице регресно вземане към ответника, което аргументира. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 1000,00 лева- частична претенция по регресното вземане и обичайни ликвидационни разходи от вземане в по-голям размер от 17179,52 лева, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено становище по предявените искове. В о. с. з. от 14.11.2024 г., ответникът чрез процесуалният представител заявява, че оспорва предявеният иск.

С Протоколно определение от 14.11.2024 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК обективно изменение на предявеният иск, като същият се счита предявен за сумата от 17179,52 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 и ал. 2 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане, застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управление на МПС.

Спорното материално право е породено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и противоправно поведение;

2) възникнало действително договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност” и заплащане от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или без свидетелство за управление, като неговата деликтна 2 отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинената вреда. Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.

Представен е Протокол за ПТП № 1712601/25.10.2018 г., като се установява, че на 24.10.2018 г., около 23:30 ч., лек автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. № СВ **** ММ (предишен рег. № СВ **** АХ) се движи по бул. „Димитър Пешев“ с посока от бул. „проф.

Цветан Л.“ към бул. „Искърско шосе“ и на кръстовището с ул. „Амстердам“, при маневра ляв завой, водачът не пропуска и настъпва ПТП с насрещно движещият се, товарен автомобил „Ивеко 180Е“, рег. № СА **** ХК. Органите на МВР са удостоверили в протокола за ПТП, че водач на ек автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. № СВ **** ММ (предишен рег. № СВ **** АХ) е бил П. В. Ц., като последният отказал да бъде алкохол и наркотични вещества, като към момента на ПТП-то не имал валиден СУМПС.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният 3 свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.

Приложена и неоспорена е застрахователна полица № BG/06/118000688468, сключена между ищеца от една страна в качеството на застраховател и РТА от една страна, в качеството на застраховащ, като се установява, че страните са уговорили, че застрахователят приема срещу заплащането на застрахователна премия да носи риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение лек автомобил „Мерцедес SL 350“, рег. № СВ **** ММ (предишен рег. № СВ **** АХ) за периода от 01.03.2018 г. до 28.03.2019 г.

Според правилото на чл. 343, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Следователно застрахователната полица по правната си същност представлява частен диспозитивен документ. В случая последният не е надлежно оспорен от страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, то следва извод, че същият обвързва страните във връзка с обективираните в договора изявления и произтичащите от това правата и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

В правилото на чл. 477, ал. 1 КЗ е предвидено, че обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Според дефинитивното правило на § 1, т. 34 ДР КЗ е прието, че "Автомобилист" е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.

Следователно, сключеният застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обхваща не само гражданската отговорност на собственика на автомобила, но и гражданската отговорност на фактическият ползвател на превозното средство – независимо от наличието или липсата на правно основание за това.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на св. П. Т..

От казаното от св. Т. се установява, че през 2018 г. е управлявал товарен автомобил с рег. № СА ****, който бил самосвал. Бил претърпял също така ПТП. Свидетелства, че инцидентът се случил на гара Искър, там им била базата и към 2 и нещо с багериста И И. тръгнали на задание, тъй като работели към Софийска вода, и им били отнели предимството. Сочи, че ПТП-то настъпило с посока от гара Искър към Цариградско. Той се бил движел направо, като на мястото имало знак за движение с 50 км./ч., а освен това товарният автомобил не можел и да вдигне повече, както и било през нощта. Свидетелства, че другият автомобил, който не помнел какъв бил, му бил отнел предимството. Установява, че другият автомобил идва отгоре – от Цариградско към зеленчуковата борса в ж. к.