Решение № 264 от 08.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Ямбол, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20222300500330 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД „Гранична полиция“ при МВР- гр.София, подадена от юрисконсулт Я. Т., против Решение №62 от 12.06.2022г., постановено по гр.д.

№ 670/2020г. по описа на РС- Елхово, в частта, с която ГД „Гранична полиция" при МВРгр.София е осъдена да заплати на К. С. Я. от гр.* на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр.60/2020г./ сумата от 1142.52 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане, в частта, с която ГД „Гранична полиция" при МВР- гр.София е осъдена да заплати на К.Я. направените разноски по делото в размер на 295.44 лева, както и в частта, с която ГД „Гранична полиция" при МВР- гр.София е осъдена да заплати и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Елхово държавна такса в размер на 51.79 лева и сумата от 250.00 леваразноски по делото, изплатени от бюджета на съда, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени 1 съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, и е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон- ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира повисоко основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. По тези съображения се претендира за отмяна на решението на ЕРС в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият К. Я., чрез пълномощникът си адв. И.К.. от АК- Бургас, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. От въззиваематна страна се иска присъждане на сторените разноските пред въззивната инстанция.

2

В о.с.з. въззивникът не се представлява.

В о.с.з. въззиваемият не се явява и не се представлява.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на К. С.

Я. от гр.*, с която против ГД „Гранична полиция“ на МВР- гр.София са предявени иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1184.04 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.09.2016г.-01.09.2019г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата на главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане, както и иск по чл. 181, ал.3 от ЗМВР за заплащане на обезщетение за непредоставените ободрителни напитки за периода 01.09.2016г.-01.09.2019г. в размер на 270.00 лв.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по специалния закон- ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

По отношение на иска по чл. 181, ал.3 от ЗМВР доводите са свързани с посочената от ответника нормативна уредба, съгласно която ободряващиете напитки не могат да се компенсират с пари.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установена от районния съд.

Между страните не е налице спор, а и е установено по делото, че през процесния период- 01.09.2016г. до 01.09.2019г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като К. С. Я. е заемал длъжността „старши полицай“ в 02-ра Група „Охрана на държавната граница“ в ГПУ- Малко Търново при РД „Гранична полиция“Елхово, на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“- София, т.е. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност , през процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни 3 дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е полагал труд на 12– часови смени /дневни и нощни/ по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. /по 8 часа на смяна/, т.е. и през нощта общо 1218 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на вещото лице се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1218 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1392.17 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 174.17 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. Вещото лице е установило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1142.52 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил частично предявеният иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр.60/2020г./ за сумата от 1142.52 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2020г. до окончателното изплащане, като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Искът за разликата над 1142.52 лв. до 1184.04 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Решението на ЕРС в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Правилно предявеният главен иск е квалифициран от първоинстанционния съд по чл.178, ал.

1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал.1, т.3 ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени– сумирано за тримесечен период /чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да 4 надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г./. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г./. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи /чл.187, ал. 9 ЗМВ, ред. ДВ бр.81/016г./. Издадената от министъра на вътрешните работи и действала наредба в рамките на процесния период от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., която е относима към спора, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, е Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з592/25.05.2015г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з407/11.08.2014г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./. Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з592/25.05.2015г. и действалата в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено само, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., което да определи 5 методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилни са изводите на районния съд, че субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.