Решение № 260039 от 03.11.2020, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…………. гр.Добрич 03.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добрички районен съд, наказателна колегия, осемнадесети състав в публично съдебно заседание на 28.10.2020г, в състав:

Съдия: Веселин Иванов Николов, при участието на съдебен секретар :Стела Димова , разгледа н.а.х.д.№ 1011 по описа на ДРС за 2020г.

Производството е образувано по жалба на „***” ООСД с ЕИК ***в качеството на работодател срещу наказателно постановление № 03-012386 от 05.02.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Варна.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл. 224 във вр. с чл. 228 ал.3 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000/ две хиляди/ лева.

По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано.Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , не се представлява .

Въззиваемата страна се представлява от ст. юрисконсулт Б. Н., оспорва депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното:

Жалбоподателя в качеството на работодател, не е изплатил в цялост обезщетение за неползван платен годишен отпуск на И. И. П., ЕГН **********, изпълняващ длъжността „продавач-консултант" в „***" ООД, начислено в разчетно-платежна ведомост за м. Септември 2019 г., пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и правото, за който не е погасено по давност, при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 00001227/13.09.2019 г., За лицето е представена вносна бележка от банков превод за частично изплащане на 22.10.2019 г. Нарушението е извършено на 01.11.2019 г., до която е следвало да бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск на И. И. П. във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № 00001227/13.09.2019 г., считано от 23.09.2019 г., в гр. Добрич, бул. „Трети март" № 18. На база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН № 03-012386 от 28.01.2020 год. и в последствие било издадено НП № 03-012386 от 05.02.2020 година.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя- М.И.М. и св. Д.Н.Д. , както и от приобщените по делото писмени доказателства.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН /акт за установяване на административно нарушение/ е съставен от компетентното длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление са посочени и доказателствата, които го потвърждават.Следва да се отбележи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Следва да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, поради което не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за неизпълнение от наказващия орган на задълженията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

От събраните доказателства се установява следното:

Жалбоподателя в качеството на работодател, не е изплатил в цялост обезщетение за неползван платен годишен отпуск на И. И. П., ЕГН **********, изпълняващ длъжността „продавач-консултант" в „***" ООД, начислено в разчетно-платежна ведомост за м. Септември 2019 г., пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и правото, за който не е погасено по давност, при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 00001227/13.09.2019 г., За лицето е представена вносна бележка от банков превод за частично изплащане на 22.10.2019 г. Нарушението е извършено на 01.11.2019 г., до която е следвало да бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск на И. И. П. във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № 00001227/13.09.2019 г., считано от 23.09.2019 г., в гр. Добрич, бул. „Трети март" № 18.

Административнонаказващият орган е събрал всички доказателства за да разкрие обективната истина. Безспорно се установява, че като работодател дружеството „***" ООД, БУЛСТАТ *** не е изплатил парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за м.

Септември 2019 г., при прекратяване на трудовото правоотношение с лицето И. И.

П., изпълняващо трудовите функции на длъжност „продавач-консултант", в обект - шоурум „***", находящ се в гр. Добрич, бул. „Трети март" № 18. Като считано от 23.09.2019 г., с издадена нарочна Заповед № 1227/13.09.2019 г. трудовото правоотношение обективирано в Трудов договор № 00001142 е прекратено.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите М.И.М. и Д.Н.Д., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели- инспектори на ДИТ, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства. Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

От събраните писмени доказателства пред контролните органи и по-конкретно ведомост за заплати за м. Септември 2019 г. се установява, че във въпросния документ лицето И. П. не е положило подписа си в графата срещу името си.

Изпълнението на произтичащото от прекратяване на трудовото правоотношение за неизползван платен годишен отпуск с подписа на работника. В този смисъл ведомостта представлява нарочно съставен документ, удостоверяващ плащане.

Неизплащането по надлежния ред на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от страна на дружеството-работодател е изпълнило състава на нарушението вменено му чрез обжалваното наказателно постановление.

По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ – „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”Наложеното административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000/две хиляди/ лева съдът приема ,че размера на санкцията е към минималния размер и се явява справедлива и би реализирала целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Споделя се извода ,че нарушението е за първи път но правилно и законосъобразно административнонаказващия орган не е приложил хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.Възникнали са вредни последици за работещите и невъзможността да се отстрани нарушението .

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-012386 от

05.02.2020 год. на Директора на Дирекция

„Инспекция по труда „ гр. Варна, с което на „***” ООСД с ЕИК ***в качеството на работодател за нарушение чл. 224 във вр. с чл. 228 ал.3 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000/ две хиляди/ лева.

ОСЪЖДА „***” ООСД с ЕИК ********* представлявано от М. Н. Н. да заплати сумата от 100/сто / лева ИА „ГИТ” гр.

София Дирекция „ИТ” гр. Варна представляващо юрисконсултско възнаграждение на ст. юрисконсулт Б. Л. Н. с ЕГН********** .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Районен съдия: .