Определение № 2385 от 13.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2385 гр. София, 13.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20248002103475 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 513 от 06.06.2024г. по гр.д. № 81/2024г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено първоинстанционното решение на Районен съд-Бургас по гр. д. № 690/2023г. и е постановено следното: 1/ отхвърлен е предявения от В. В. К. против С. М. Г. иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението на следния недвижим имот: земеделска земя, представляваща имот № * по плана на новообразуваните имоти на зоната по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в м.„Р.“, землище на [населено място], с площ от 469 кв.м., а по документ за собственост 466 кв.м.; 2/ отхвърлен е предявения от В. В. К. против С. М. Г. иск по чл. 109 ЗС за премахване на построената в горепосочения поземлен имот жилищна сграда; 3/ признато е за установено по отношение на В. В. К., че К. С. Г., непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител С. М. Г., е собственик на горепосочения поземлен имот на основание придобивна давност.

Касационната жалба е подадена от ищцата В. В. К. чрез адвокат Г.. Поддържа се неправилност на решението. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.

280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по пет правни въпроса.

Ответниците С. М. Г. и К. С. Г. вземат становище за недопускане на касационно обжалване.

Претендират разноски.

Третото лице помагач В. С. З. не е представил писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по искова молба на В. В. К. против С. М. Г., с която са предявени иск по 1 чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението на собствения й поземлен имот - земеделска земя, представляваща имот № * по плана на новообразуваните имоти на м. „Р.“, в земл. на [населено място], с площ от 469 кв.м., който имот се владее от ответника без правно основание и иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне построената в този имот жилищна сграда. Ищцата твърди, че е собственик на спорния имот, на който е била ползвател, а впоследствие през 1999г. го закупила от общината на основание §4а, ал. 5 ЗСПЗЗ. Тя сочи, че при обработването на земята й помагал Ж. Л. М. - ползвател и впоследствие собственик на съседния имот № *. След смъртта на Ж. наследниците му продали имот № * и новият собственик започнал да изгражда жилищна сграда, при което навлязъл в имота на ищцата. По-късно ищцата установила, че сградата се обитава от ответника, който завзел и ползвал нейния поземлен имот. Ответникът оспорва исковете с твърдение, че е купил на малолетния си син К. имот № * с построената в него от праводателя му В. З. къща. През 2022г. се разбрало, че както праводателя, така и купувача фактически са владели и ползвали не имот № *, а съседния му имот № *. Поддържа, че с присъединяване владението на продавача от 2004г. към това на купувача, правото на собственост е придобито от сина му по давност.

Приет е за съвместно разглеждане иск на К. С. Г. (син на ответника С. Г.) срещу В. К. за установяване правото на собственост върху същия поземлен имот на основание придобивна давност с присъединяване владението на праводателя В. З..

По искане на К. Г. като трето лице-помагач на негова страна е конституиран праводателят му В. С. З.. Същият се явява лично в съдебно заседание, не изразява становище по предявените искове; дава отговори на въпроси, поставени му чл. 176 от ГПК.

От фактическа страна е установено е, че на ищцата В. К. през 1984г. е предоставено право на ползване върху земеделска земя - нива с площ от 0,500 дка в м. „О.“, земл. на [населено място], а на 08.12.1999 г. тя е закупила имота от [община] по реда на §4а, ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ, описан като имот с пл.№ * по плана на зоната за земеделско ползване в м. Р.,с. Р.. Установено е, че съседният имот с пл.№ * е продаден от общината на Ж. Л. М., а през 2004г. неговите наследници К. Ж. С. и П. Н. М. продават имота на В. С. З.. Последният, с нотариален акт от 30.03.2017г., продава имота на малолетния К. С. Г., представляван от баща си С. М. Г., заедно с находящата се в него преместваема едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 51,70 кв.м.

През 2021 г. В. К. е сезирала [община] за извършено незаконно строителство в собствения й имот с пл. № *, а именно сграда, обитавана от С. Г., като е поискала да бъдат предприети действия за нейното премахване. След извършване на проверка е издаден Констативен акт № 12/11.07.2022 г., според който в западната част на имот № * е изградена едноетажна жилищна сграда без необходимото разрешение за строеж, като са събрани данни, че сградата е изградена през 2005г. и се ползва от С. Г.. През 2022г. административното производство е прекратено и разпоредено да се обследва по-подробно собствеността.

В обясненията си третото лице-помагач В. З. сочи, че е купил имот № * през 2004 г. от наследници майка и дъщеря. Имотът бил празен, ограден и в периода 2005 г. - 2006 г. той построил в югозападната му част жилищна сграда, на два метра от оградата със съседния 2 имот. Първоначално З. твърди, че границите на имота са такива, каквито са посочени в нотариалния акт, но след запознаване с приложената по делото скица на поземлен имот № *, той е сочи, че при сделката са му предали владението върху имот *, като за ориентир му е послужил отразеният в съседния имот № * фургон, какъвто е имало в съседния на неговия имот към момента на покупко-продажбата. Според З. през 2017 г. фургонът в съседния имот вече не бил там. З. сочи, че едва след обаждане от новите собственици е разбрал, че е построил сградата в чужд имот. Заявява, че преди да продаде имота е ходил при В. К., за да установи какви претенции има; отишли заедно на място, уточнили, че той е в собствения си имот и К. казала, че няма претенции. Признава, че е построил сградата без строителни книжа.

Приетата техническа експертиза установява, че процесният имот № * е ограден с ограда от колове и мрежа, като тя не е на мястото, посочено в плана на новообразуваните имоти и в издадените от общината скици. В западната част на имота има изградена полумасивна жилищна сграда върху бетонна плоча със застроена площ от 62,82 кв.м. Според вещото лице посочената в нотариален акт № 174 от 30.03.2017г. сграда на купувача К. Г. е идентична със сградата, която понастоящем се намира в имот № *, като тази сграда е неподвижно прикрепена към земята чрез бетонова плоча и не може да се премести без да се нарушат носещата и покривната й конструкции. В плана на новообразуваните имоти в имот № * има отразена паянтова жилищна сграда с площ от 21 кв.м. близо до границата с имот № *, но към момента тази сграда не съществува. Вещото лице е представило извадки от изготвените от АГКК ортофотокарти за района от 2010-2011 г. и от 2016-2017 г., от които е видно, че към първия период се виждат сградите в имот * и в имот *, а във втория период се вижда само процесната сграда в имот *, а сградата в имот * вече я няма.

Събрани са показания на четирима свидетели. Свидетелката К. знае, че В. има имот в м. О., който е ползвала преди 1989 г., а след това го е закупила. След смъртта на съпруга си В. възложила на възрастен мъж да обработва мястото; по-късно синът й В. започнал да се грижи за имота. Свидетелката разказва, че през 2010г. била на гости у ищцата, когато там отишъл един мъж и казал на В., че е съсед на мястото й в О., както и че преди няколко месеца е изградил постройка, с която навлязъл с малко в нейния имот. Обещал да коригира грешката. След около три години постройката не била преместена. Свидетелката знае горното от В. и от В., не е ходила в имота. Свидетелят Р. е съпруг на внучката на ищцата.

Той знае от В. за проблема с имота в О., а именно, че съседът е построил сграда, част от която навлизала в техния парцел, като обещал да направи корекция, но не го сторил. През лятото на 2013 г. свидетелят и В. ходили няколко пъти на мястото, за да се срещнат със собственика на постройката, но не го открили, а постройката била необитаема. Срещнали се с човека през лятото на 2014 г. като се разбрали да бъде преместена сградата. Промяна не последвала. Според свидетеля В. продължавала да стопанисва имота си и плащала на хора да го почистват. През 2021 г. при трасиране на имота от геодезист станало ясно, че построената от съседа им сграда попада изцяло в имота на В.. Тогава разбрали, че има нов собственик С.. Той показал нотариален акт за парцел № * и прилежащата му постройка. В. и синът й предложили на новия собственик на постройката да закупи парцела им, но той 3 отказал по финансови причини. В имота влизали през врата от парцел 107, която била отключена и отворена, а мястото било тревясало.

Свидетелят М. има имот и вила наблизо до имота, ходи там целогодишно. Познава С., който е купил процесната къща през 2016 - 2017 г. и от тогава живее там; познава визуално и предишния собственик В., който е отишъл в зоната през 2004 - 2005 г. и е построил вилата.

Преди това там живеел възрастен мъж на име Ж. или Ж., като в имота имало дървено бунгало. Свидетелят сочи, че В. е построил вилата, която сега е собственост на С. Г., като в имота не е имало други хора, нито е чувал някой да е предявявал претенции към него.

Свидетелят е наблюдавал процеса на строежа на къщата и е виждал много пъти В. в процесното място преди да продаде къщата на С., като сградата никога не е изглеждала изоставена. Едва през м. юни 2023 г. разбрал, че има претенции на други хора за собствеността върху мястото. Свидетелят К. също има имот с къща на 200-300 м. от процесния от 1985г. и го посещава всяка седмица. Първоначално имотът е обработван от човек на име Ж.. Познава С. Г., който е купил този имот от В., а последният купил имота от жената и дъщерята на бай Ж. след неговата смърт. Според свидетеля, къщата в имота е построена от В. около 2005 - 2006 г. Бай Ж. е направил дървен мост към имота от другата страна на дерето и барака, в която си прибирал инструментите, а В. направил железен мост с тръби. Според свидетеля в имот № * е имало постройка - фургон, собственост на човек на име И., като сега този фургон го няма. Не му е известно някой да е предявявал претенции за процесния имот нито към Ж., нито към В.. След като В. го продал на С. имотът се ползва от него. Свидетелят не познава В. К. и не я е виждал в процесния имот, нито някой от свидетелите й. Когато събирали пари за електрифициране на имотите в местността В. К. не се явила, а бай Ж. платил сумата за процесния имот. Според свидетеля имот № * е бил собственост на лице на име И., а мястото на бай Ж. било друго. Той сочи, че преди 2-3 години бил изготвен план на местността, в който номерата на имотите били объркани.

При тези доказателства въззивният съд е приел, че предявените от В. К. искове са неоснователни, а установителният иск за собственост на К. Г. е основателен. Ищцата е придобила през 1999 г. имот с пл. № * по плана на зоната за земеделско ползване м. „Р.“ в земл. на [населено място] с площ от 466 кв.м. Собственик на съседния имот с пл. № * е бил Ж. М.. Неговите наследници са продали този имот на третото лице - помагач В. З., а през 2017 г. той е продал имота, ведно с построената от него в имота сграда, на малолетния К. Г..

Установява се, че при извършената в полза на В. З. през 2004г. продажба в на имот № * действителност му е предадено владението на имот № * и в него той е построил жилищна сграда. Горното произтича от обясненията на З. и от показанията н свидетелите. Така че, от март 2004 г. до продажбата му през м. март 2017 г. процесният имот е бил във фактическата власт на В. З., като същият е считал, че владее собствения си имот № *, т.е. държал е имота като свой. По отношение на тази фактическа власт намира приложение презумпцията на чл.