Решение № 38 от 15.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Стара Загора, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530103734 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.І ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че ответникът *** е син на ***, с която П. живее на семейни начала. Ответникът знаел, че П. търси да закупи недвижим имот в близост до *** и през 2021г. му предложил заедно да закупят, като придобият при равни права от *** и *** техния съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в ***, съставляващо УПИ XIX - 467 в кв. 13 по подробен устройствен план – план за регулация на селото, с площ от 2290 кв. м. при граници и съседи: от североизток – улица и УПИ XVIII 464, от северозапад УПИ - I, отреден за училище и детска градина и УПИ X - 193, от югоизток, улица, от югозапад улица и УПИ X - 193, заедно с подобренията и приращенията в имота, който УПИ е урегулиран от бивша овощна градина, настоящ поземлен имот 467 в кв. 13 и с площ по актуална скица от 3390 кв.м., включващи подлежащи на отчуждаване 1100 кв. м. предназначени за улица и които 1100 кв. м. да не са предмет на сделка.

Тъй като П. живее преимуществено в *** и му било трудно да присъства на сделката за придобиването на имота, по предложение и искане на ***, се съгласил последният да закупи целия имот първоначално на негово име, а впоследствие, когато П. се върне в ***, Б. да му прехвърли неговата идеална част, респективно, след като имотът се раздели на две реални части, Б. да задържи едната, а другата да бъде прехвърлена на ищеца. За извършване на покупката на въпросния имот, тъй като на Б. не достигали средства да се изповяда сделката, ищецът му превел чрез неговата майка ***, цялата исканата от Б. сума за закупуването на имота. Сума възлиза в размер на 8 000 евро, като същата е предадена на *** 1

– майката на ответника, посредством извършването на банкови преводи. Със съгласието на ищеца, *** на няколко пъти извършвала преводи от собствената си банкова сметка с реквизити *** към банковата сметка на сина си ***. Конкретно *** получил сумата от 8 000 евро, както следва: на 15.06.2021г. е извършен превод на сумата от 2 000 евро; на 25/26/27.07.2021г. са извършени три превода, като първият е за сумата от 2500 евро, вторият – за сумата от 1 500 евро и третият – за сумата от 2 000 евро.

След получаване на сумата от 8 000 евро, на 29.07.2021г. *** закупил въпросния недвижим имот, за което е издаден Нотариален акт № 12, том III, peг. № 3490 по дело 343/2021г. на нотариус Стефка Чавдарова. След закупуването на имота, въпреки отправените покани до Б. да прехвърли чрез сделка на името на ищеца полагаемата му се идеална част от въпросния имот, ответникът не извършил това, като използвал различни предлози. Ищецът получавал обяснения от страна на ответника, като например, че сега не можел понеже бил зает, че имотът не можел да се раздели и други. Дори на няколко пъти при водени разговори помежду им, ответникът всячески се стараел да убеди ищеца, че имотът не може да се раздели, както и че е в готовност да му възстанови парите. П. не бил съгласен да му се връщат парите и настоявал Б. да изпълни задължението си и да му прехвърли половината имот. По тази причина ангажирал адвокат, като отправил до Б. нотариална покана да му прехвърли съгласно договорката, една втора идеална част от въпросния недвижим имот, находящ се в ***, за чието закупуване ищецът му е предоставил сумата от 8000 евро. В поканата до Б. е посочена дата, място и час, където да се яви, ведно с всички необходими документи за изслушване на сделката.

На посочената в нотариалната покана дата, място и час, *** или негов представител не се е явил, за което е съставен констативен протокол от 26.09.2022г.

След тази дата в ищеца се породило съмнение, че цялото поведение на ответника, действия и думи са насочени към това да бъде мотивиран да му даде сумата от 8 000 евро, което реално и сторил. Сторил това, защото бил убеден, че след като Б. закупи въпросния недвижим имот, ще изпълни поетия от него ангажимент и ще прехвърли на ищеца полагаемата му се част. По тази причина ищецът подал жалба до РП – Стара Загора, в която изложил горните обстоятелства. По повод на това било образувано досъдебно производство № 14/23г. по описа на ОСлС и представляващо пр. пр. № 11738/2023 г. по описа на РП Стара Загора. В хода на разследването ответникът отрекъл наличието на описаната по-горе договорка помежду им. Установено е, че малко след получаването на нотариалната покана на 29.11.22г. на ответника е дадено разрешение за строеж на лятна кухня в притежавания от него поземлен имот УПИ XIX-467 с площ от 1335 кв. м., а през месец януари 2023г. Б. предприел действия да раздели имота на два самостоятелни парцела. С оглед предприетите от Б. действия била издадена Заповед 19-12-51/08.02.2023г. на Главен архитект на Община Стара Загора, с която заповед първоначално придобитият от ответника имот, находящ се в *** УПИ XIX – 467 в кв. 13 по подробен устройствен план - план за регулация на селото и с площ от 2290 кв. м. е разделен. Образувани са два нови имота, които представляват, както следва:

2

- дворно място, находящо се в ***, съставляващо УПИ XIX - 467 в кв. 13 по подробен устройствен план - план за регулация на селото и с площ от 1335 кв. м. при граници и съседи: от североизток - улица и УПИ XVIII - 464 и УПИ ХХ - 467, от северозапад УПИ - I, отреден за училище и детска градина и УПИ X - 193, от югоизток, улица, от югозапад улица и УПИ X - 193;

- дворно място, находящо се в ***, съставляващо УПИ XX - 467 в кв. 13 по подробен устройствен план - план за регулация на селото и с площ от 955 кв. м. при граници и съседи: от североизток – улица и УПИ XIX - 467, от североизток - УПИ XIX - 467 и улица, от запад УПИ XIX - 467, от югоизток - улица, югозапад улица и УПИ XIX - 467.

С оглед на тези факти РП Стара Загора приела, че между Б. и П. са налице граждански правоотношения и с постановление от 23.05.25 г. е прекратила воденото срещу Б. досъдебно производство. Ищецът обжалвал това постановление, като с Определение от 08.07.2025 г., постановено по ЧНД 1626/25г. на PC Стара Загора съдът уважил подадената от П. жалба, като е отменил въпросното Постановление за прекратяване на досъдебно производство. Срещу този съдебен акт е подаден протест от РП Стара Загора, като с Определение постановено в производството по ВНЧД 865/25г. състав на ОС Стара Загора отменил Определение от 08.07.2025 г., постановено по ЧНД 1626/25г. на PC Стара Загора, като потвърдил Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 23.05.25 г. по пр. пр. № 11738/2023 г. по описа на РП Стара Загора.

Към настоящия момент Б. не е предприел действия да изпълни поетото задължение да прехвърли на ищеца П. единия от двата недвижими имота, който е възникнал след разделянето на закупеното от него на 29.07.21г. дворно място, находящо се в ***, съставляващо УПИ XIX - 467 в кв. 13 по подробен устройствен план – план за регулация на селото и с площ от 2290 кв. м. при граници и съседи: от североизток – улица и УПИ XVIII 464, от северозапад УПИ - I, отреден за училище и детска градина и УПИ X - 193, от югоизток, улица, от югозапад улица и УПИ X - 193, заедно с подобренията и приращенията в имота, който УПИ е урегулиран от бивша овощна градина, настоящ поземлен имот 467 в кв. 13 и с площ по актуална скица от 3390 кв.м., включващи подлежащи на отчуждаване 1100 кв. м. предназначени за улица и които 1100 кв. м. да не са предмет на сделка и за което е съставен Нотариален акт № 12, том III, peг. № 3490 по дело 343/2021г. на нотариус Стефка Чавдарова.

Тъй като към настоящия момент ответникът е предприел действия за построяване на лятна кухня в притежавания от него поземлен имот УПИ XIX - 467 с площ от 1335 кв. м., за което му е издадено разрешение за строеж, ищецът счита, че с действията си Б. е избрал да не изпълни поетия към него ангажимент.

Предмет на устния договор сключен между П. и Б. е, че ответникът Б. следвало да закупи в полза на П. идеални части от недвижим имот. С оглед императивна правна норма, че за придобиването на вещни права върху недвижим имот, изискуемата форма за сключването му е писмена с нотариална заверка на подписите при условията на чл.292, ал.3 от ЗЗД и предвид факта, че уговорката на ищеца с ответника е устна, то намира за 3 безспорно, че изискуемата форма не е спазена, което е основание за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Твърди, че даденото по нищожен договор подлежи на връщане като дадено без основание - чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Дадената от ищеца сума е дадена при начална липса на основание. Ответникът се е обогатил със сумата от 8000 евро, която следвало да бъде върната на посоченото основание.

Счита, че за времето през което ответникът е разполагал с дадената му от страна на ищеца сума, е обеднял със сумата от над 4000 евро, представляваща лихва, изчислена върху сумата от 8000 евро, която ищецът би получил, ако не беше предоставил на ответника сумата от 8000 евро.

Намира, че за него е налице правен интерес ответникът да бъде осъден да му върне сумата от 8 000 евро, предоставена му за закупуване на недвижим имот, поради липса на основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 3132 евро, представляваща лихва, изчислена върху сумата от 8000 евро за времето, считано три години назад от датата на завеждане на исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника *** да заплати на ищеца *** сумата от 8000 евро, представляваща сбор от суми, предоставени от ищеца поради липса на основание, чрез трето лице в периода 15.06.2021г. - 27.07.2021г. и с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, а последният е обеднял, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3132 евро, с която ищецът е обеднял и представляваща лихва, изчислена върху сумата от 8000 евро за времето, считано три години назад от датата на завеждане на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът *** представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявеният иск е неоснователен.

Заявява, че съгласно банковите извлечения ищецът е превел претендираната сума по банковата сметка на майката на ответника. Заявява още, че в нито едно от представените доказателства не се сочи правното основание, въз основа на което се извършва преводът на паричните средства. В петитума на исковата молба, ищецът твърди, че не е съществувало правно основание за извършването на превода, което сочело на правно основание за предявяване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, т.е. получено без основание. Сочената хипотеза е приложима в случаите, когато е налице начална липса на основание, т.е. още при извършване на имущественото разместване между субектите да не е съществувало правно основание, което да го оправдае.

В случаите, когато разместването на имуществото е осъществено с оглед на очакванията на страните за осъществяване на основанието в бъдеще или такова е съществувало, но е отпаднало с обратна сила, са налице останалите две хипотези по чл. 55, 4 ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД. В тази връзка в обстоятелствената част на исковата молба ищецът излагал твърдения, попадащи в обхвата на хипотезите на пр.2 и пр.З на чл. 55, ал.1 ЗЗД.

Настъпилото имуществено разместване, което в конкретния случай е направено от страна на ищеца по банковата сметка на майката на ответника. От самата редакция на чл.55, ал.1 от ЗЗД следвало, че разпоредбата свързва имущественото разместване с това, че страната, която извършва действието има задължение към другата такава, която получава имуществото.