Решение № 1336 от 28.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. Пловдив, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330200294 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №677316-F674064/ 21.11.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАППловдив, с което на Ц. Ц. Ч. ЕГН:********** на основание чл.179, ал.1 от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл.

125, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателката е подала жалба, като възразява за съставените наказателни постановления и излага конкретни причини за неподаването на справка-деклараця. В съдебно заседание, редовно призована не се явява, не изпраща и представител. Не претендира присъждане на направени разноски в производството.

Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП като правилно и законосъобразно.

Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателката Ц. Ц. Ч. с БУЛСТАТ 178946572 и ЕГН********** била регистрирано по ЗДДС лице. За данъчен период 07.06.2022г. – 1

30.06.2022г. тя не подала справка-деклация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в срок до 14.07.2022 г. Това обстоятелство било установено при извършена служебна проверка на 15.07.2022г. от служители на ТД на НАП Пловдив. Ето защо В. К., на длъжност „Старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Пловдив, съставила срещу жалбоподателката АУАН за горното с № F674064/31.08.2022г. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

Междувременно, тъй като и информацията от отчетните регистри за същия период не била подадена, то за последното също бил съставен отделен акт, въз основа на който било издадено друго НП, видно от извършена служебна справка в деловодната програма на Районен съд - Пловдив.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. Следва да се посочи, че жалбоподателя не оспорва фактите, а приложението на правото.

В случая на жалбоподателя като регистрирано по ЗДДС лице е вменено неизпълнение на произтичащото от чл.125, ал.5 от ЗДДС задължение да подава декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, като в ал.3 на чл.125 от ЗДДС е предвидено отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период да се подават заедно със справка-декларацията по ал. 1. В случая с бездействието си дружеството е реализирало административното нарушение, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Въпреки това съдът намира, че са налице основания за отмЯ. на НП поради неправилно приложен материалния закон, тъй като за едно нарушение са наложени две наказания – едно за неподаване на справка – декларация, и едно за неподаване на информацията от отчетните регистри. Всъщност дружеството жалбоподател не е изпълнило само едно свое задължение, а именно да подаде информация от отчетните регистри и справка-декларация за м.06.2022 г. в срок до 14.07.2022 г. Това е едно задължение, тъй като практически няма как да се подаде само справка – декларация за периода или само информация от отчетните регистри. Законодателят е предвидил задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри да се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин /по електронен път/ и при условията и реда на ДОПК.

В процесния казус като е разделил на две вмененото нарушение, актосъставителя, а и наказващия орган неправилно са приложили закона като са вменили в непълен състав извършеното деяние на административното нарушение. По този начин въпреки съдбата на другото административно наказателно производство по второто НП, в процесния казус неправилно е приложен закона, както досежно нарушената норма на чл. 125, ал. 1 ЗДДС, а по отношение наказващия орган и досежно прилагането на санкционната норма на чл. 179, ал. 1 ЗДДС. На практика едно и също нарушение е 2 санкционирано два пъти. Това налага отмЯ. на процесното НП.

На следващо място, Съдът намира че неправилно е определено наказанието, с което е реализирана административно наказателната отговорност.

Установи се по делото, че субектът на административнонаказателна отговорност е физическо лице и е наказано именно физическото лице Ц. Ц. Ч., а не юридическо лице. В такъв случай правилно е посочено, че санкцията на нарушителя следва да се определи по реда на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Изрично посоченото наказание за физическите лица в тази алинея е глоба, а не имуществената санкция. Същевременно физическото лице Ц. Ч. е наказана с наказание имуществена санкция, което представлява наказание, което се налага единствено на юридически лица.

Оттук и неправилно на нарушителя е наложеното наказание, тъй като не е предвиден такъв вид наказание за този вид субекти. Т.е. наказанието се явява незаконосъобразно. Същностната разлика на наказанията глоба за физическите лица и имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци е прокарана както в ЗАНН, където наказването на юридическите лица е отделено в самостоятелната глава Четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“, така и в специалния закон – ЗДДС, където явно е посочено за кои лица какви по вид санкции се налага. С процесното наказателно постановление на Ц. Ч. е наложена имуществена санкция. По този начин е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като субект на административнонаказателна отговорност е физическо лице и следва по аргумент от чл. 13 от ЗАНН, и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието, наложеното такова по вид да бъде "глоба".

Посоченото нарушение пряко засяга принципа на законоустановеност на наказанието, като се явява съществено и не може да бъде отстранено в производство по чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, което налага отмЯ. на НП.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски възниква за жалбоподателя, който не отправя такава претенция поради което не следва да се присъждат.

Ето защо и поради горните мотиви, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №677316-F674064/ 21.11.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на Ц. Ц. Ч. ЕГН:********** на основание чл.179, ал.1 от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 от ЗДДС.

3

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4