Решение № 432 от 07.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500250 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 82219/28.11.2022г. от Е. И. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Ж. А. от АК – Габрово, срещу решение № 3222 от 26.10.2022г., постановено по гр. дело № 15420/2021г. на ВРС, XLVII-ми състав, с което е прието за установено, че въззивницата дължи на Д. Й. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. А., ул. „З.“ ***, сумата 5000 евро, чиято левова равностойност възлиза на 9779,15 лв. и е дължима на отпаднало основание поради разваляне на сключения между страните договор за поръчка от 28.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.08.2021г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 4380/23.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11354/2021г. по описа на ВРС, XLVII-ми състав, поправена с разпореждане № 18816/31.05.2022г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В жалбата е изразено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Излага се, че при подписването на договора страните не са разменили суми, а уговорката е била част от договореното възнаграждение да се заплати при срещата за снабдяване с пълномощно. До издаване на пълномощно не се е стигнало, тъй като въззивницата е установила, че не съществува постройка, която да бъде узаконена. Моли за 1 отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано въз основа на искова претенция от Д. Й. Д. срещу Е. И. Г. с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 5000 евро, с левова равностойност 9779.15 лв., по развален договор, поради неизпълнение на договорните задължения по сключения с ищеца договор от 28.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда 03.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор на 28.03.2018г. с ответницата, с който същата е поела задължение да предприеме необходимите действия във връзка с документалното оформяне на строителните книжа по повод строеж в имот с ид. № *** с площ 866 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. Прибой, собственост на ищеца. При подписването на договора ищецът заплатил на ответницата сумата 5000 евро с левова равностойност 9779.15 лв. Посочено е, че договорът е влязъл в сила от датата на подписването му и служи като разписка за получената сума. В договора е уговорено, че възложителят следва да заплати сумата 5000 евро за направените разходи във връзка с нанасянето на имота, да предостави документи относно собствеността и да предостави пълномощно. Заявява, че в деня на подписване на договора е предоставил документите за собственост, които са послужили за изготвянето на процесния договор и е заплатил сумата. Не му е било предоставено за подпис пълномощно. Посочва, че сам не би могъл да се снабди с пълномощно, тъй като не е запознат със същността на работата, която ответницата е следвало да извърши. Заявява, че неговото възприятие за сключения договор е, че ответницата е поела задължение да предприеме съответните необходими действия във връзка с документалното оформяне на строителните книжа по повод строеж в имота с ид. № *** с площ 866 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. Прибой, собственост на ищеца. Твърди, че ответницата не е изпълнила поетите от нея две задължения - за узаконяване и нанасяне в АГКК на сграда със ЗП 150 кв. м., РЗП 250 кв. м., находяща се в описания по-горе имот. Задълженията на изпълнителя са да предаде извършената работа след нанасяне на сградата в КККР на гр. Варна и снабдяване със скица до 30.05.2018г. Освен това в т. 1.2 ответницата се е задължила да дава периодична информация за действията си във връзка с дейността си и при невъзможност да изпълни поетите задължения да върне сумата, която е получила. В договора е отразено, че следва да извърши услугата качествено като извърши всички действия по нанасяне на сградата в КККР, предмет на договора. Последният отчет, който е получил е чрез вайбър кореспонденция от 01.06.2020г., с който го е уведомила, че е организирала среща със специалист, който работи по изпълнение на договора, но без да дава каквато и да е конкретика. Заявява, че 2 ответницата не се е съгласявала на срещи за установяване на извършеното от нея или при уговорена такава не се е явявала или я е отлагала. Следвало е задълженията по договора да се изпълнят до 30.05.2018г. Твърди, че Г. не му е представяла информация за извършването на каквито и да е действия или каквито и да било разходи за изпълнение на поетите задължения. Ищецът поканил ответницата да му върне дадените по договора пари, като след този момент последната престанала да отговаря на обажданията му. С исковата молба прави изявление за разваляне на договора поради неизпълнение.

Ответницата е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Заявява, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като твърди, че на 28.03.2018г. е проведена среща между страните, като ищецът е разказал на ответницата, че има имот в района на А., с. о. Прибой, където има постройка, която желае да узакони и нанесе в АГКК. Настоява да ангажира Г. и уговарят да й бъдат заплатени 5000 евро за разходи. Подписват договор, но не се разменят пари.

Уговорката е при среща за снабдяване на доверителката му с пълномощно да й бъде заплатена част от договорената сума, за да започне изпълнение на договореното. След като се запознава с документите за собственост и след посещение на имота, установява, че липсва каквато и да е постройка и няма как да му съдейства да узакони и съответно нанесе несъществуваща постройка. Твърди, че суми не са разменяни, както и не е издадено пълномощно в нейна полза. Заявява, че ищецът я е въвел в заблуда, че съществува постройка в имота. Отрича да е налице вайбър комуникация с ищеца. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

С обжалваното решение предявеният положителен установителен иск е уважен изцяло.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 11354/2021г. по описа на ВРС, XLVII-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поправена с разпореждане № 18816/31.05.2022г., в полза на Д. Й. Д. срещу Е. И. Г. за заплащане на посочената в заповедта сума, дължима по развален договор за поръчка от 28.03.2018г. Препис от заповедта за изпълнение е връчен редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал писмено възражение 3 срещу същата. За възражението заявителят е уведомен на 30.09.2021г., като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявил настоящия положителен установителен иск.

Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в имот с идентификатор № *** с площ 866 кв. м., находящ се в гр. Варна, с.о. Прибой, собственост на ищеца, няма сграда със ЗП 150 кв. м. и РЗП 250 кв. м.

Между страните не се спори относно обстоятелството, че на 28.03.2018г. е сключен договор за поръчка, по силата на който Д. Й. Д. е възложил на Е. И. Г., а последната е приела, да узакони и нанесе в АГКК сграда със ЗП 150 кв. м. и РЗП 250 кв. м., находяща се в гр. Варна, с.о.

Прибой, с идентификатор № *** с площ 866 кв. м. Изпълнителят се е задължил да предаде извършената работа в срок до 30.05.2018г. /чл.I., т.1/, а възложителят да заплати на изпълнителя сумата от 5000 евро за направените разходи във връзка с нанасянето на имота. В чл.3 от ПЗР на договора страните са договорили, че договорът влиза в сила от датата на подписването му и служи като разписка за получената сума.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД престацията се извършва с оглед на валидно основание, което впоследствие е отпаднало. В тежест на ищеца е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че е престирал с оглед осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие е прекратено или развалено. Разпоредбата на чл.87 от ЗЗД урежда начините за разваляне на двустранните договори - с предизвестие, при виновно неизпълнение на длъжника или без предизвестие, ако изпълнението е станало изцяло или отчасти невъзможно по вина на длъжника, ако поради забава на кредитора то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Във всички хипотези правото да иска разваляне е предоставено на изправната страна по договора.

В конкретния казус, със сключения договор възложителят е поел три задължения: да заплати на изпълнителя сумата 5000 евро за направените разходи във връзка с нанасянето на имота; да предостави на изпълнителя всички необходими документи относно собствеността на имота и да снабди изпълнителя с пълномощно. От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че при сключване на договора ищецът е платил на ответницата уговорената сума. Този извод следва от обективираната в договора воля на страните, че последният влиза в сила от датата на подписването му и служи като разписка за получената сума. С подписването на договора изпълнителят е декларирал получаването на уговорената сума. От обективираното в отговора на исковата молба изявление на ответницата се установява, че същата се е запознала с документите за собственост. Не е спорно, че изпълнителят не е изпълнил третото си задължение, но доколкото за него е 4 необходимо съдействие от страна на изпълнителя и по делото не се установи да е оказано такова, то посоченото неизпълнение не може да се вмени във вина на ищеца. Изложеното обуславя извод, че ищецът, като изправна страна по договора, разполага с правото да го развали.

При сключването на договора за поръчка ответницата е поела задължението да предаде извършената работа в срок до 30.05.2018г. Няма спор, че към датата на подаване на исковата молба и до приключване на съдебното производство ответницата не е изпълнила поетото по договора задължение. Нещо повече, в отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба тя признава, че по договора липсва изпълнение. Като причина за неизпълнението сочи липсата на изградена сграда в имота на въззиваемия, което обстоятелство е прието за безспорно между страните.

Недоказани са поддържаните от въззивницата възражения, че след запознаване с документите за собственост и след посещение на имота е уведомила въззиваемия, че не е в състояние да изпълни предмета на договора.

Въззивницата не е ангажирала доказателства в тази насока, въпреки предоставената й възможност. Напротив, от приетата като доказателство по делото разпечатка от приложението Вайбър е видно, че комуникацията между страните във връзка с договора е продължила до 04.06.2020г. Въззивницата не твърди да е изпълнила някое от поетите от нея задължения по процесното правоотношение, вкл. и това периодично да дава информация за действията си във връзка с дейността си и при невъзможност да изпълни задължението, предмет на договора, да върне сумата, която е получила. Предвид установеното пълно неизпълнение на ответницата, съдът приема за основателно искането за връщане на даденото по договора след неговото разваляне.