Решение № 19012 от 10.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19012 гр. София, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110104937 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. И. С., чрез адв. Г., срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключения между А. И. С. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № **********/04.04.2025 г., поради противоречието му със закона, както и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения между А. И. С. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 04.04.2025 г., поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 04.04.2025 г. сключил с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № **********, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 5000 лв., която следвало да върне в срок от 24 месеца, при уговорени ГЛП от 49,87% и ГПР в размер на 63,21%. Сочи, че условие за отпускане на кредита било предоставянето на обезпечение чрез банкова гаранция или чрез договор за поръчителство, сключен с одобрено от кредитодателя дружество. В тази връзка, ищецът сключил с „АЙ ТРЪСТ“ 1

ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за което следвало да заплати на дружеството – гарант допълнително възнаграждение в размер на 3438,76 лв., разсрочено за изплащане с погасителните вноски по кредита.

Твърди, че общата стойност на задълженията по кредита била в размер на 11 509,80 лв. Счита, че договорът за кредит е недействителен, поради неточното отбелязване на ГПР, при изчисляването на който не било съобразено дължимото възнаграждение в полза на поръчителя. Твърди, че предварително одобреното от кредитора юридическо лице – поръчител било свързано с дружеството лице, което обуславяло извод за уговорено скрито възнаграждение в полза на „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Счита, че кредитодателят имал за цел да заобиколи изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения относно наличието на заблуждаваща търговска практика.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство от 04.04.2025 г. бил нищожен поради противоречието му с добрите нрави, като отбелязва липсата на еквивалентност на насрещните престации. Счита, че уговореното възнаграждение за поръчителя се усвоявало от „КРЕДИСИМО“ ЕАД. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит, поради неточно отбелязания в съдържанието му ГПР, както и на договора за предоставяне на поръчителство, поради противоречието му с добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез юрк. С., е подал отговор на исковата молба. Потвърждава, че е страна по сключен с ищеца договор за предоставяне на поръчителство от 04.04.2025 г., с предмет – обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № **********/04.04.2025 г. Сочи, че срещу предоставената услуга ищецът му дължи възнаграждение. Излага съображения, поради което счита, че уговореното възнаграждение не следва да бъде съобразено при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди, че наличието на свързаност между двете дружества няма за последица скрито оскъпяване на кредита. Поддържа, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД не е титуляр на уговореното възнаграждение за поръчителство. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като 2 неоснователни. Потвърждава, че е страна по сключен с ищеца договор за потребителски кредит, за изпълнение на задълженията на който кредитополучателят изпаднал в забава. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния договор за кредит. Сочи, че при изчисляване на ГПР по кредита била съобразена единствено договорената възнаградителна лихва. Твърди, че възнаграждението в полза на поръчителя не представлявало разход по кредита, както и че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не било задължително условие за получаването на кредит. Излага доводи, че независимо от факта, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, двете дружества са самостоятелни юридически лица. Сочи, че възнаграждението за поръчителя се дължи в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрк. И., е подал насрещна искова молба, с която предявява евентуален осъдителен иск срещу А. И. С.. Излага доводи, че по силата на сключения помежду им договор за потребителски кредит № **********/04.04.2025 г., кредитополучателят усвоил изцяло предоставената в заем сума в размер на 2556,46 евро (5000 лв.), която следвало да върне в срок от 24 месеца. Твърди, че същият се задължил да възстанови сумата по кредита, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 4126,65 евро.

Сочи, че към настоящия момент кредитополучателят е извършил и плащания за погасяване на задълженията по кредита в общ размер на 152,25 евро. В тази връзка, при условията на евентуалност, в случай на прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит, претендира заплащането на предоставената в заем главница, намалена с направените плащания. Моли съда при евентуално уважаване на предявените главни искове да осъди ответника да заплати на дружеството сумата от 2404,20 евро, представляваща чистата стойност на незаплатената главница по Договор за потребителски кредит № **********/04.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск не е подал отговор на исковата молба.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 04.04.2025 г. между А. И. С., в качеството му на кредитополучател, и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД предоставило на А. И. С. сумата в размер на 5000 лв. (2556,46 евро), които кредитополучателят се задължил да върне на 24 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 49,87%, годишен процент на разходите от 63,21% и общ размер на всички плащания 8071,02 лв. Безспорно е, че А. И. С. е усвоил изцяло заемната сума.

Съгласно чл. 2, ал. 1 договорът, ведно с приложенията към него, Общите условия, заявлението и дадени съгласия чрез изрични декларации от кредитополучателя относно обработване и съхранение на предоставените от него лични данни по реда и начина, уговорени в Общите условия, представляват цялостно и единно споразумение между страните.

В чл. 12 на раздел III от Общите условия (ОУ) към договора е посочено, че ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В § 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на "Кредисимо" от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на "Кредисимо" всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на "Кредисимо" за заплащане на тези задължения. Срокът на 4 валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от "Кредисимо" юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с "Кредисимо" договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 04.04.2025 г. между кредитополучателя А. И.

С. и втория ответник – „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 5000 лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква "в" е предвидено, че поръчителят е получил от „КРЕДИСИМО“ ЕАД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора (л. 48-50) се установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 3438,76 лв. за периода на действие на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените главни искове в тежест на ищеца А. И.

С. е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит, както и договорът за предоставяне на поръчителство, са нищожни на заявените правни основания.

По отношение на първия иск – за нищожност на договора за 5 потребителски кредит:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.