Решение № 1528 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. *****, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110100467 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. И. Д. и М. П. Д. срещу „Райнеър Дезигнейтид Активити Къмпани“.

Ищците твърдят, че закупили билети за полет ***** на ответника от Палма де Майорка до *****, предвиден за изпълнение по разписание на 15.07.2023 г. от 16:40 часа, за което бил издаден билет № ******. Сочат, че се явили на гишето за регистрация навреме, но не били допуснати до борда на полета поради липса на места заради това, че били продадени повече билети.

От гишето за регистрация предложили на ищците да им осигурят придвижване до ***** с полет на 18.07.2023 г., но ищците отказали, поради планиран ангажимент в Париж на 17.07.2023 г., за което имали купени самолетни билети от ***** до Париж. Твърдят още, че превозвачът не апелирал към доброволци да се откажат от техните резервации в замяна на определени облаги. Сочат, че за отказа за достъп до борда поради липса на достатъчно места поради повече резервации от гишето за регистрация им издали документ с печат. Поради отказания достъп до борда на ищците се наложило да направят допълнителни непредвидени разходи – за полет от Палма де Майорка до Париж с друга авиокомпания, за трансфер до Париж, по една допълнителна нощувка в Палма де Майорка и Париж, за такси за трансфер между хотел и летище в двата града. Въз основа на изложеното искат ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците следните суми: сумата от 782,33 лева, представляваща обезщетение по чл. 7 Регламент /ЕО/ 261/2004 г.; сумата от 158,11 лева, представляваща лихва за забава за изплащане на обезщетението по чл. 7 Регламент /ЕО/ 261/2004 г., считано от 16.07.2023 г. до 03.01.2025 г., сумата от 205,82 лева, представляваща половината от цената на самолетен билет за полета, до който ищците не са били допуснати, дължима съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр.

1 чл. 8 от Регламента; сумата от 41,60 лева, представляваща лихва за забава за изплащане на половината от цената на самолетните билети за полета, до който не са били допуснати, считано от 16.07.2023 г. до 03.01.2025 г., сумата от 353,16 лева, представляваща половината от цената на самолетните билети за полета на „България Еър“ от ***** до Париж, който ищците са изпуснали заради отказания им достъп до борда на полет FR 956 на ответника от Палма де Майорка до *****, дължима съгласно чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 12 от Регламента, сумата от 71,11 лева, представляваща лихва за забава за изплащане на цената на самолетните билети за полета на „България Еър“ от ***** до Париж, който ищците са изпуснали заради отказания достъп до борда на полет FR 956 на ответника от Палма де Майорка до *****, считано от 18.07.2023 г. до 03.01.2025 г., сумата от 898,03 лева, представляваща половината от направените разходи във връзка с неизпълнение на описаните задължения на ответника по силата на чл. 12 от Регламента и Монреалската конвенция, а именно в общ размер от 369,98 евро за самолетни билети от Палма де Майорка до Париж, 46,78 евро за таксиметрови услуги в Палма де Майорка, 216,60 евро за нощувка в хотел в Палма де Майорка, 180 евро за нощувка в хотел в Париж, 69,95 евро за разходи за храна и 35 евро за таксиметрови услуги в Париж, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане. Претендират и разноски. Претенцията е уточнена с молба от 10.03.2025 г.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв, в който оспорва исковите претенции като недоказани, включително като отрича верността на изложените в исковата молба фактически твърдения. Поддържа, че ищците не били допуснати до борда на полета не поради липса на места, а затова, че не се били явили на изхода за качване. Оспорват и претенциите за допълнително обезщетение, включително поради липса на причинноследствена връзка между твърдяното неизпълнение и вредите, както и на акцесорните искове. Навежда и възражение, че с претенциите си за обезщетение за разходите за полета от ***** до Париж и от Палма де Майорка до Париж ищците искат да бъдат компенсирани два пъти за едни и същи вреди. Поради изложеното поддържа, че претенциите следва да бъдат отхвърлени.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б“, вр. чл. 4, § 3 от Регламент № 261/2004 г.; чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, вр. с чл. 4, § 3 от Регламент № 261/2004 г.; чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Регламент № 261/2004 г.; чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД, във вр. с чл. 12 от Регламент № 261/2004 г.; искове с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Считано от 1 януари 2026 г. официалната валута на Република България е еврото – чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Ето защо и като взе предвид принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 от ЗВЕРБ), съдът намира, че следва да присъди сумите по предявените искове в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ. С оглед яснота съдът посочва в мотивите на решението и равностойността на присъдените суми и в лева, когато те са претендирани в лева.

2

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 7, § 1, б.

„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на превозвача да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри. Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламента пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на разстояние над 1 500 км (какъвто е и настоящият случай).

В открито съдебно заседание, проведено на 27.11.2025 г., е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че ищците са закупили билети за полет FR956 по релация Палма де Майорка – *****, предвиден за изпълнение по разписание на 15.07.2023 г. от 16,40 ч., за което са имали потвърдена резервация. Следователно доказано е възникването на облигационно правоотношение между ищците и ответника по договор за въздушен превод за посочения полет FR956.

Съгласно дефиницията, дадена в чл. 2, т. „й“ от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г., „отказан достъп на борда“ означава отказ да се превозват пътници с даден полет, въпреки че те са се представили за качване на борда съгласно условията, изложени в член 3, параграф 2, освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп на борда, като например причини, свързани със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи документи за пътуване.

От показанията на свидетелката П. Д. се установява, че на 15.07.2023 г. ищците са пристигнали на летището в Палма де Майорка навреме, заедно със свидетелката, и са чакали пред съответния изход за качване на борда (гейт), от който е трябвало да се качат на самолета, поне 45 минути преди обявения час на излитане. Когато ищците и свидетелката направили опит да преминат през гишето на изхода за качване на борда, на ищците, както и на още един пътник, бил отказан достъп на борда, като им било обяснено, че за полета има повече резервации, отколкото са свободните места.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, като намира, че по делото не са налице доказателства, които да ги опровергават. Фактът, че по делото не са представени бордни карти, не води до извод, че ищците не са се явили навреме и са закъснели за полета. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно определение от 24. 10. 2019 г. по дело С - 756/18, чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери.

В случая е безспорно, че пътниците не са били превозени с разглеждания полет, но се спори поради каква причина. На ищците е указана доказателствената тежест да установят, че им е отказан достъп на борда, като те са ангажирали доказателства в тази насока. Обстоятелството, че те са се явили навреме за процесния полет, но въпреки това им е отказан достъп на 3 борда, се установява от показанията на свидетелката Д., която лично е възприела описаните от нея събития от 15.07.2023 г. Индиция в тази насока е и представеният от ищците документ с положен печат на ответника и изявление, че полетът е с надпродажба, макар този документ да не е подписан (л. 17 с превод на л. 19).

Ответникът носи тежест да докаже възраженията си, която му е указана от съда. По делото не са ангажирани доказателства, че ищците са закъснели за процесния полет и именно това е довело до отказа да бъдат допуснати на борда – обратното, от показанията на свидетелката Д. се установява, че те са се явили навреме на изхода за качване на борда (гейта), но въпреки това им е бил отказан достъп.

Страните не спорят, че процесният полет на територията на Общността е над 1 500 км. Въз основа на изложеното, са налице предпоставките на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и предявените искове за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро (782,33 лв.) за всеки от ищците са основателни, поради което следва да бъдат уважени. Като законна последица от уважаването на иска за главница, следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2025 г. до окончателното плащане.

Исковете за заплащане на мораторна лихва, начислена върху главниците от по 400 евро (782,33 лева), са основателни за периода 16.07.2023 г. до 02.01.2025 г. Ответникът е изпаднал в забава в деня, следващ датата, на която на ищците е отказан достъп на борда – съгласно чл. 4, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., ако на пътници се откаже достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по член 7 от Регламента, т.е. задължението е изискуемо от деня, в който на пътниците е отказан достъп, и от следващия ден въздушният превозвач изпада в забава.

Крайната дата на периода, за който се дължи обезщетение за забава, е 02.01.2025 г., доколкото от 3.01.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, се дължи законна лихва като законна последица от уважаването на иска за главницата. Ето защо исковете за присъждане на мораторна лихва са основателни за сумата от 80,69 евро (157,81 лв.) за всеки от ищците. За горницата до 80,84 евро (158,11 лв.) исковете са неоснователни.

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, § 1, б.

„а“, вр. чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.:

Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., при приложението на тази разпоредба на пътниците се предлага избор между възстановяване на стойността на билета на цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния план за пътуване, или премаршрутиране по чл. 8, пар. 1 б. „б“ и „в“ от Регламента.

Основателна са и претенциите на ищците по чл. 8, § 1, б. „а“ във вр. с чл.