Решение № 130 от 19.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Варна , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20203100901098 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, образувано по иск на „Скания Файнанс България" ЕООД срещу „ЗС-Механизация" ЕООД, „Девня трейд" ООД и ТД на НАП Варна, за признаване за установено между страните по делото, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи на „ЗС-Механизация" ЕООД сумата от 26 857,57 лева – вземане за законна лихва върху сумата от 32 923,75 лева, събрана по изпълнително дело № 2010781040088 на ЧСИ Ст.

Костова, peг. № 718 на КСЧИ, което вземане се претендира от „ЗСМеханизация" ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г., издаден по ч.гр.дело № 2197/2010 г. на PC Варна, ГК, VII състав, и е предмет на принудително изпълнение в производството по изпълнително дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Дичев – рег. № 781 на КЧСИ. Претендират се и съдебно-деловодните разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.10.2015г. по ч.гр.дело № 2197/2010 г. на РС – Варна е издаден обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г. в полза на „ЗС-Механизация" ЕООД, по силата на който „Скания Файнанс България" ЕООД е осъдено да заплати на „ЗСМеханизация" ЕООД само законната лихва върху сумата от 32 923,75 лева, събрана по изпълнително дело № 2010718040088 на ЧСИ Ст. Данова, peг. № 1

718, до окончателно заплащане на дължимото, като за всяка отделна събрана част от сумата се вземе предвид посочена в обратния изпълнителен лист начална дата. Твърди, че към момента на издаване на обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. вземането за главница на „ЗС - Механизация" ЕООД в размер на 32 923,75 лева е било погасено чрез плащане по изпълнително дело № 20133110401203 по описа на СИС на PC – Варна, извършено на 21.10.2013 г.

На следващо място ищецът твърди, при условие на евентуалност – ако съдът приеме, че вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г. съществува изцяло или частично, че е отправил с исковата и допълнителните молби в настоящото производство материалноправно изявление за прихващане на вземането на „ЗСМеханизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. с вземане на „Скания Файнанс България" ЕООД в размер на 123 243,27 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2014г. до пълното изплащане на вземането, произтичащо от изпълнителен лист № 215/09.05.2018г., издаден от Окръжен съд Варна по ч.т.д. № 597/2018г., до размера на по-малкото от двете вземания. Сочи, че вземането на „Скания Файнанс България" ЕООД е ликвидно, определено по основание и размер с решение от 08.01.2018 г. по ВАД № 163/2014г. на АС при БТПП, с което „ЗСМеханизация" ЕООД е осъдено да заплати сумата от 157 004,26 лева, ведно със законна лихва за забава от 23.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 10 907,50 лева. Част от това вземане до размер на 33 760.99 лева било погасено чрез прихващане съгласно решение № 174/08.03.2018г. по т.д. № 207/2017 година на ОС Варна.

На следващо място се твърди от ищеца, че вземането за законна лихва върху всяко от плащанията е погасено по давност, като давността е изтекла с изтичане на три години от началната дата на всяко плащане посочена в обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г.

Ответникът „ЗС-Механизация" ЕООД не е подал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът НАП е подал отговор на 2 исковата молба, в който излага становище неоснователност на исковата претенция. за недопустимост и

Ответникът „Девня трейд" ООД своевременно е подал отговор, в който излага съображения за недопустимост и оспорва основателността на предявения иск. Акцентира върху обстоятелството, че законната лихва по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. се дължи върху всяка събрана сума по изп.д. № 2010781040088 на ЧСИ Ст. Костова, които общо формират главница в размер на 32 923.75 лева, и е различна от законната лихва, събрана по същото изп. дело и включена в така формираната главница.

Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност като сочи, че давността е започнала да тече от момента на постановяване на разпореждането за издаване на обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. и е била прекъсната с предприемане на действия за принудително събиране на сумите като се позовава на разпоредбата на чл.

117, ал. 2 от ЗЗД предвиждаща петгодишна погасителна давност на съдебно установените вземания.

Отделно от това счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като самият ищец е признал както с конклудентни, така и с изрични действия, наличието на същите задължения по изп. дело № 949/2018 г. на ЧСИ Георги Дичев в общ размер 157 666.86 лева, които сега отрича че дължи, тъй като по изп. дело № 381/2018 г. на ЧСИ З. Димитров взискателят „Скания Файнанс България" ЕООД е наложил запор на всички вземания на „ЗС-механизация" ЕООД по изп. дело № 949/2018 г. и е провел успешно принудително изпълнение върху тях, като всички описани суми са предадени от ЧСИ Г. Дичев на ЧСИ 3. Димитров. Прави извод, че тези действия опровергават твърденията за извършено прихващане и че събраните принудително в полза на ищеца „Скания Файнанс България" ЕООД от ЧСИ Захари Димитров по изп.д. № 381/2018 г. суми в общ размер на 157 666,86 лв. не могат да бъдат обект на описаното от ищеца съдебно прихващане, тъй като самият ищец вече е провел принудително изпълнение по отношение на тях.

В допълнителна искова молба ищецът пояснява, че не се дължи законна лихва върху главницата от 32 923,75 лева от датата на погасяването й – 21.10.2013 г. Поддържа твърдението, че с исковата молба ищецът е направил 3 изявление за „съдебно прихващане“ на вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г. с насрещно вземане на „Скания Файнанс България" ЕООД в размер на 123 243,27 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2014г. до пълното изплащане на вземането, произтичащо от изпълнителен лист № 215/09.05.2018г., издаден от Окръжен съд Варна по ч.т.д. № 597/2018г., до размера на по-малкото от двете вземания.

Навежда доводи за неправилност на разпореждането на ВРС за издаване на обратен изпълнителен лист тъй като ищецът изобщо не дължал законна лихва върху събраните от него суми.

Във връзка с оспорването на правния му интерес от иска поддържа, че вземанията, които „ЗС-Механизация“ ЕООД е събрало принудително и съответно е превело получените средства на ЧСИ Захари Димитров – гр.

Варна, не съществуват и не следва да бъдат разпределяни между кредиторите на „ЗС-Механизация" ЕООД, а следва да бъдат върнати на „Скания Файнанс България" ЕООД, след като се установи със съдебно решение, че тези вземания са погасени.

Ответникът „Девня трейд" ООД своевременно е подал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа направените възражения.

С молба от 09.11.2020 г. ищецът „Скания Файнанс България" ЕООД допълнително уточнява, че законната лихва, изтекла до 21.10.2013 г., която е включена в исковата претенция по настоящото дело, е в размер на 9 647,10 лева, като твърди, че същата е платена с пълното погасяване на сумите по изпълнително дело № 20133110401203 на ДСИ при PC Варна. Уточнява се, че разликата над сумата от 9 647,10 лева до пълния размер на претенцията от 26 857,57 лева или сумата от общо 17 210,47 лева, представляваща законна лихва, начислена след датата на плащане по изпълнително дело № 20133110401203 – 21.10.2013 г., е недължима от „Скания Файнанс България" ЕООД, защото главницата, върху която е начислена, е погасена с плащане на 21.10.2013 г. Уточнява още, че е отправил материалноправно изявление за прихващане до ответника „ЗС-Механизация“ ЕООД, което е инкорпорирано в исковата молба и последващите молби и отделно от това е връчил на „ЗСМеханизация“ ЕООД извънсъдебно изявление за прихващане.

4

В представена писмена защита ищецът „Скания Файнанс България" ЕООД поддържа изложените в хода на делото доводи и твърдения.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение въз основа на съдебно изпълнително основание. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането (изпълняемото право), т. е. целта е да се установи материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Независимо от обстоятелството, че ищецът се позовава и на факти, настъпили преди издаване на обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г. по ч.гр.дело № 2197/2010 г. на PC Варна, съдът намира иска за допустим, тъй като вземането по издадения обратен изпълнителен лист не е установено с акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, поради което не е налице настъпила преклузия спрямо фактите, осъществени преди издаването на обратния изпълнителен лист и относими към съществуването на изпълняемото право (Определение № 291 от 27.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 624/2020 г., II т. о., ТК).

Приключването на изп. дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Дичев (л.

398) поради събиране на вземането не води до отпадане на правния интерес на ищеца от установителния иск, доколкото събраната сума е преведена по изп.д. 20188080400381 по описа на ЧСИ Захари Димитров по наложен от него запор и до приключване на устните състезания по настоящото дело не е предадена на взискателите по изп.д. 20188080400381, т.е. не е постъпила в патримониума на ответника „ЗС-Механизация“ ЕООД.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, с обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г., издаден по ч.гр.дело № 2197/2010 г.

5 на PC Варна, ищецът „Скания Файнанс България" ЕООД е осъден да заплати на ответника „ЗС-Механизация“ ЕООД само законната лихва върху сумата от 32 923,75 лева събрана по изп.дело № 2010718040088 на ЧСИ Ст.Костова, peг.

№ 718 на КЧСИ, до окончателното заплащане на дължимото, като за всяка отделна събрана част от сумата се вземе предвид за начална дата, както следва:

1/ за 2612,92 лева - 19.03.2010 г.

21 за 2393,94 лева - 12.07.2010 г.

3/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 29.07.2010 г.

4/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 09.09.2010 г.

5/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 07.10.2010 г.

6/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 27.10.2010г.

7/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 08.12.2010 г.

8/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 06.01.2011 г.

9/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 10.02.2011 г.

10/ за 2393,94 лева +0,60 лв.- 09.03.2011 г.

11/ за 2393,94 лева +0,60 лв.- 05.05.2011 г.

12/ за 4787,87 лева +0,60 лв.- 22.06.2011 г.

13/ за 1576,96 лева +0,60 лв.- 25.07.2011 г.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Дичев (л. 205-402). Видно от приложената към исковата молба призовка за доброволно изпълнение по изп. дело № 20187810400949 претендираната сума по изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. е в размер на 25 665,33 лева.

Ищецът нито в исковата молба, нито в уточняващата молба от 11.04.2019 г. твърди, че претендираната и събрана по изп. дело № 6

20187810400949 сума по изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. е в размер на 26 857,57 лева. Ищецът единствено представя собствени изчисления до датата на изпращане на ПДИ, на базата на които приема, че от него е претендирана и събрана сумата 26 857,57 лева. Тези изчисления, обаче, не съответстват на твърдението му, че търсената по изпълнителното дело сума по обратния изпълнителен лист е в размер на 25 665,33 лева, както изрично е посочил и в таблицата в уточняващата молба (л. 68). При това положение ищецът няма правен интерес да иска установяване на недължимост на претендирана и събрана по изпълнителното дело сума в размер на разликата над 25 665,33 лева до 26 857,57 лева, което води до извод за недопустимост на иска в тази му част.