Решение № 1743 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1743 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330101912 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ******************************* против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“.

В исковата молба се твърди, че на 17.02.2021 г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, е сключен Договор за потребителски кредит № ********* по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 4504,62 лв.

Лихвеният процент по кредита бил в размер на 19,43 % и ГПР – 21,26%.

Според ищеца, приложеният в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора и потребителят е бил заблуден, посоченото било заблуждаваща търговска практика и водело до неравноправност на уговорката за ГПР и нищожност на клаузата за ГПР. Уговореното възнаграждение за фирма-поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Според ищцата, кредиторът не бил включил в договорения ГПР разходите, които следва да се извършат за заплащане на фирмата-поръчител, поради тази причина посоченият в договора ГПР не съответствал на действително прилагания от кредитора. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на ЗЗП. Кредиторът не изпълнил задълженията си по чл. 5 от ЗПК, като не предоставил вярна информация на 1 потребителя, който бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразена с неговите финансови нужди. Ищецът се позовава на методика, регламентирана в чл. 19, ал. 1 от Приложение към закона, съгласно които видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. В конкретния договор, кредиторът посочил единствено като абсолютни стойността лихвения процент по заема и ГПР. Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в съдържанието на договора нямало информация за размера на лихвения процент на ден.

Ищецът твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на лично обезпечение не е произвела правно действие. Сочи се сключения между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който от ищеца е поето задължение да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 3000 лв., платимо като добавък към падежната вноска. Според ищецът тази уговорка не пораждала правни последици, тъй като договорът бил съглашение между кредитор и поръчител, а длъжникът бил трето за това правоотношение лице.

Договарянето, че кредитополучателят ще плати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора били в изключителен интерес на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговския оборот, поради което тази договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер и тъй като според ищеца кредитната сделка е нищожна, и сключеният договор за учредяване на поръчителство не е породил правно действие.

Сочи се, че изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави била и уговорката на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Недействителна била и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружествопоръчител.

Моли да се признае за установено, че договорите за кредит и за поръчителство към него са нищожни, а при условията на евентуалност се твърди, че клаузата за гаранция била нищожна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо” ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищцата има валидно сключени Договор за потребителски кредит № *********/ 17.02.2021 г. с „Кредисимо“ ЕАД, по който на същата е предоставена заемната сума, както и Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД от същата дата.

Ищцата не била платила в цялост задължението си по Договора за кредит, поради което в срока за отговор, ищецът предявява насрещен иск.

Оспорва, че по договора с „Ай Тръст“ ЕООД ищцата дължала 3000 лв. – дължало се месечно възнаграждение по договора само до погасяването на 2

Договора за кредит. Твърди, че сключването на Договора за предоставяне на поръчителство не е „задължително условие за получаване на кредита“.

Сключването на договора с „Ай Тръст“ ЕООД било само възможност, а не задължение. Страните изрично предвидили възможност, че кредитът може да е необезпечен. Твърди се, че кредитополучателят сам е избрал обезпечен кредит измежду една от три възможни опции. Оспорва, че Договорът за кредит нарушава чл. 11. ал. 1 и чл. 19 от ЗПК. Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Оспорва, че „Кредисимо“ ЕАД е знаело размера на възнаграждението на „Ай Тръст“ ЕООД към момента на сключване на Договора за кредит от ищцата. Сочи се, че ищцата е можела да се възползва от правото си по чл. 29 и сл. от ЗПК и да се откаже от сключения договор за кредит. Наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не водило да „скрито оскъпяване на кредита“ – „Ай Тръст“ ЕООД бил отделно юридическо лице със собствено правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Постъпил е отговор по чл. 131 от ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД , с който се оспорва изцяло предявените главни установителни искове по основание и размер.

Не оспорва, че между ищеца и дружеството е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по договор за потребителски кредит № *********/17.02.2021 г. Оспорва, че договорът за предоставяне на поръчителство с дружеството е „задължително условие за получаване на кредита“, което е изискване вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19 от ГПК. Сочи, че договорът за поръчителство не е задължително условие за сключване на договор за кредит – кредитът можело да е и необезпечен. (чл. 4, ал. 3). Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин. След като договорът с „Ай Тръст“ ЕООД не бил задължителен за сключване с договора за кредит, това не било разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и не влизало в ГПР.

Твърди, че договорът да предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД.

Оспорва като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че в случай на пълно предсрочно погасяване или предсрочна изискуемост, не би се дължало възнаграждение за бъдещ период, поради което сборуването на възнаграждението на „Ай Тръст“ ЕООД с Исковата молба било подвеждащо.

Оспорва твърдението, че няма насрещна престация, като сочи че „Ай Тръст“ ЕООД е задължено да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, да гарантира задълженията на ищеца по кредита, като плати на кредитора при просрочие и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Собствеността на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД не водило автоматично до правонарушение, дружеството било отделно юридическо лице със собствена правосубектност, лиценз и различен предмет на дейност.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

3

В срока за отговор на исковата молба се предявяват насрещни искове от първия ответник „Кредисимо” ЕАД против Н. Г. Л. - главен и евентуален, за осъждане на потребителя да изпълни задълженията си по договора за кредит. Посочва се, че според договора за кредит била отпусната и усвоена сума в размер на 4504,62 лева, платима на 24 вноски, с краен падеж20.02.2023 г., при ГПР и ГЛП, посочени в Приложение № 1 към договора за кредит, като част от сумата била усвоена по банкова сметка на ищцата, а с разликата била платена премия към застрахователя Евроинс. Към 22.04.2024 г. заради изтеклия срок на кредита били падежирали всички вноски, в това число и цялата главница по кредита, в размер на 4504,62 лв. За периода на кредита, длъжникът бил направил плащания, в общ размер на 944,56 лева, с които се погасили вноските й, падежирали до 20.07.2021 г. в полза на Кредисимо ЕАД, и 820,33 лв. за възнаграждение за поръчителя, като последните са администрирани от Кредисимо ЕАД към Ай Тръст ЕООД.

Общо дължимият непогасен остатък главница по договора за кредит възлизал на 3 835,76 лв. за периода 20.08.2021 г. – 20.03.2023 г., като претендира част от същата, а именно сумата от 2 739,73 лв. – непогасена главница, падежирала в периода от 20.08.2021 г. до 20.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 22.04.2024 г., до окончателното погасяване на задължението.

При условията на евентуалност, ако се приемело, че кредитът е нищожен, то тогава се дължала чистата стойност на полученото или сумата от 2 739,73 лева, като разлика от даденото – 4 504,62 лева и платеното – 1 784,89 лева (от които 944,56 лв. – платени по договора за кредит и 820,33 лв. – платени като възнаграждение за поръчителя, като последните са администрирани от Кредисимо ЕАД към Ай Тръст ЕООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Изложеното представлява насрещен евентуален иск.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми. Сочи, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и като сключен при неспазване на нормите на чл. 11 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК.

Твърди, че фирмите за бързи кредити са въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят – включвали санкции, като заплащане на неустойки или такси за осигуряване на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите, с което същите си осигурили допълнителна печалба. Тази печалба се калкулирала с договорената възнаградителна лихва, като същевременно било преодоляно законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Моли за отхвърляне на насрещните искове.

Счита, че ищецът по насрещната искова молба е надвземал неправомерно възнаградителна лихва в размер на 944,56 лв., възнаграждение за поръчителство/гаранция, включено във всяка една от погасителните вноски 4 в размер на 1820,33 лв. и застрахователна премия в размер на 504,62 лв., като поради изложеното, при условията на евентуалност прави възражение за прихващане, на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД между главницата по кредита в размер на 2739,73 лв. със сумата от 3269,51 лв., представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 944,56 лв., възнаграждение за поръчителство/гаранция, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 1820,33 лв. и застрахователна премия в размер на 504,62 лв., като претендира и разноски.