Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7786 от 03.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3130/2026
Вид
Определение № 7786
Подписан
03.04.2026
В сила
03.04.2026
Състав
Евгени Георгиев, Десислава Зисова, Кирил Стайков Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 242 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.323 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138б · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7786 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503130 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.244, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Х. Т.-Ц. срещу допуснато с решение Рег.№ 22505 / 08.12.2025 по гр.д. №64801/2023 г. на СРС, 158 състав, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Жалбоподателката М. Х. Т.-Ц. твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Сочи, че с решението си първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права върху двете малолетни деца на страните на бащата Е.М.Ц. и е осъдил жалбоподателката да му заплаща месечна издръжка за всяко от децата, в размер на по 200 лв., считано от 23.02.2023 г., като на основание чл. 242 ал. 1 ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на децата. Същевременно с Определение № 30363/30.08.2023 г. по гр.д. №9618/2023, присъединено впоследствие към гр.д. №64801/2023 г., са постановени привременни мерки, предвиждащи упражняване на родителските права по отношение на двете деца от майка им, а бащата е задължен да плаща месечна издръжка за тях. С решението привременните мерки по упражняване на родителските права от майката не са отменени и жалбоподателката фактически продължава да упражнява родителските права над децата. Счита, че не е налице правно основание за заплащане на издръжка за децата от отглеждащия родител, определен със съдебен акт, на неотглеждащия родител.

1

По тези съображения моли да бъде отменено допуснатото предварително изпълнение на решението по делото в частта на присъдената издръжка на ищеца Е.Ц., което решение е в противоречие с постановените по делото привременни мерки за упражняване на родителските права върху децата на страните от жалбоподателката.

Ответникът по жалбата Е.М.Ц. я оспорва. Счита, че всички изложени в нея оплаквания касаят правилността на присъдената издръжка, но са ирелевантни към предпоставките за допускане на предварително изпълнение в случаите на чл.242, ал.1 ГПК, доколкото цитираната разпоредба императивно задължава съда да допусне предварително изпълнение на решението, с което е присъдена издръжка, във всички случаи и без право на преценка. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд намира следното:

Производството по делото е с предмет – искове за прекратяване на брака между страните, предоставяне на родителските права на родените по време на брака две малолетни деца, съответно - упражняване на лични отношения между другия родител и определяне на тяхната месечна издръжка, както и относно ползването на семейното жилище. По реда на чл.213 ГПК делото е съединено за общо разглеждане с гр.д. №9618/2023, което е между същите страни и със сходен предмет.

С определение № 30363 от 30.08.2023 г. са постановени привременни мерки, с които упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на тяхната майка М. Х. Т.-Ц., определен е режим на лични отношения на бащата Е.М.Ц. с децата и е осъден Е.М.Ц. да заплаща на всяко дете чрез тяхната майка месечна издръжка в размер на 450 лева. Съдът е постановил така определената издръжка да се дължи считано от постановяване на определението до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

С определения от 27.06.2024 г. и 07.05.2025 г. са отхвърлени искания за изменение на определените привременни мерки.

С определение от 22.10.2024 г. са изменени постановените с постановени по силата на определение № 30363/30.08.2023 г. привременните мерки единствено в частта за режима на лични отношения на бащата Е.М.Ц. с 2 децата.

С определение от открито съдебно заседание от 14.03.2025 г. са изменени привременните мерки отново единствено в частта за режима на лични отношения на бащата Е.М.Ц. с децата.

С постановеното по делото решение Рег.№ 22505 / 08.12.2025 съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо децата на техния баща, определил е режим на лични отношения с майката и е осъдил майката да заплаща месечна издръжка на децата чрез техния баща, като на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на децата. С решението още съдът е изменил постановените по силата на определение № 42801/22.10.2024 г. привременни мерки в частта относно режима на лични отношения между бащата и децата, като е определил нов режим за бащата и не е отменил привременните мерки относно упражняване на родителките права и дължимата месечна издръжка.

Обжалваният акт е незаконосъобразен.

Привременните мерки, определени от съда по реда на чл.323 ГПК, се прилагат до приключване на делото с влязъл в сила акт – чл. 138б СК. В настоящия случай по силата на постановен акт – определение № 30363 от 30.08.2023 г., привременното упражняване на родителските права по отношение на децата е предоставено на тяхната майка М. Х. Т.-Ц., а бащата Е.М.Ц. е осъден Е.М.Ц. да заплаща на всяко дете месечна издръжка до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

Първоинстанционното решение, с което родителските права да са предоставени на бащата, съответно – при плащане на месечна издръжка от страна на майката, не е влязло в сила, нито с него са изменени вече постановените привременни мерки по този въпрос. Между страните е безспорно, че в съответствие с постановеното от съда, фактическото упражняване родителските права продължава да осъществява майката. По силата на т.17 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5 ОТ 16.11.1970 Г., ПЛЕНУМ НА В С , когато детето живее при другия родител, на когото не се предоставя упражнението на родителските права, началният момент на присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на решението за родителските права.

В настоящия случай постановеното предварително изпълнение на решението в частта му по вземането за издръжка противоречи на определените 3 привременни мерки. В своята практика ВКС последователно приема, че решението не подлежи на предварително изпълнение, в случай че противоречи на определените предварителни мерки. „Когато по делото има постановени привременни мерки по чл. 323 от ГПК относно родителските права, те действат докато спорът бъде разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт. Те могат да се изменят докато спорът е висящ, като съдът изхожда от най-добрия интерес на децата, постоянно следи за промяна в обстоятелствата, възможно е да постанови местоживеене на децата при трети лица, съдействие на психолози, социални работници и др. при контактите на децата с родителите и т.н., а и оценява ефективността на мерките с оглед окончателното решение. Недопустимо е по пътя на предварителното изпълнение на невлязло в сила въззивно решение постановените привременни мерки да бъдат отменени. Това означава, че принудително изпълнение по невлязло в сила въззивно решение не може да бъде изпълнено, ако то противоречи на определените привременни мерки.“ – така определение № 154 от 14.01.2026 г. по к. ч. гр. д. № 143/2026 г., Г. К., ІV Г.

О. на ВКС, в подобен смисъл и определение № 218 от 25.06.2020 г. по ч. гр. д.

№ 1570/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

По изложените съображения и при действието на определените привременни мерки, постановеното невлязло в сила първоинстанционно решение в частта по присъдената издръжка не подлежи на принудително изпълнение. Актът за допускане на предварително изпълнение на решението в частта за издръжката следва да бъде отменен, доколкото не е допустимо да се осъществява предварително изпълнение на невлязло в сила решение в противоречие с постановените привременни мерки.

По изложените съображения Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ акта за допускане на основание чл.242, ал.1 ГПК на предварително изпълнение на решение Рег.№ 22505 / 08.12.2025 по гр.д.

№64801/2023 г. на СРС, 158 състав, в частта относно присъдената издръжка.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5