Решение № 213 от 06.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Кюстендил, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500123 по описа за 2023 година

Община Кюстендил, обжалва Решение № 34 от 16.01.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 596/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено, на осн. чл. 124 от ГПК, спрямо Община Кюстендил, че К. Н. Я. и В. Г. Я. са собственици на основание давностно владение, продължило от 1978 г., на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-134/19.01.2018г. с адрес на поземления имот: с. Л., общ.К., обл.К. местност „Под селото“, с площ от 295 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: насип, насипище, категория на земята 6, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 036051, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Въззивната община оспорва твърдението на ищците, че правото на собственост върху процесния имот им принадлежи по силата на давностно владение, продължило от 1978 г. до датата на подаване на исковата молба и навежда съображения в тази насока. Твърди, че дори ищците към определен момент да са владели спорния имот преди преустановяване действието на мораториума, придобивната давност в тяхна полза е прекъсната, респ. не е изтекла към момента на предявяване на исковите претенции. Сочи, че с принудителното изземване на частта от процесния имот, неправомерно заграден от ищците, те са загубили владението над същия, което обстоятелство счита за потвърдено и от представено по делото заявление от ищците от 2020 г., в което те признават неизгодния за себе си факт, че процесният имот е собственост на общината.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни К. Н. Я. и В. Г. Я. чрез пълномощника адв. Б. И. от АК - Кюстендил, в който отговор се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в 1 първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е постановено по допустим иск .

С определение от 25.07.2023г.по делото исковата молба, по която е било образувано производството пред РС – Кюстендил, е оставена без движение с указания до ищците да конкретизират: фактическите обстоятелства, на които основават претенцията си, като : въведат твърдения относно статута на имота в периода към момента на обобществяването на земеделските земи в населеното място, както и какво е представлявал ( обработваема земя, дере, пасище и пр.) и влизал ли е спорният имот ( с настоящ № *** ) , както и съседният такъв ( с настоящ № *** ) , за който са се снабдили с констативен нотариален акт, в ТКЗС, АПК или друг вид земеделско стопанство ; -да посочат тези обстоятелства и към момента на началото на тяхното владение – посочено в исковата молба като считано от 1978г.; -да посочат спрямо кого са демонстрирали владението си - в т.ч.ако са завладели имот, който произхожда от физическо лице, да уточнят това.

Ищците са уточнили, че към момента на придобиване имотът е представлявал „селищно дворно място“ извън регулацията на с.Лозно в м.“Пладнище“ в землището на посоченото село; имотът, за който се спори, както и съседният такъв имот № ***, никога не са влизали в ТКЗС , АПК и пр.земеделско стопанство. Уточнява се, че ищците са закупили имота през 1971г. от физическо лице с писмен договор, а като граница на последния е посочен път – „обществен коларски път“, а не с насип и, заграждайки имота (вкл.спорния) с оградна мрежа, същите са демонстрирали владение спрямо всички[1]съседи, Община Кюстендил и всички останали лица, вкл.лицето, от което са купили имота (Н.С.Д.).

След уточнението, ответната община е депозирала отговор във връзка с уточнението, като се оспорват твърденията на ищците, и се сочи, че спорният имот е единственият достъп до имоти №№ *** и ***, чиито собственици преминават „до ден днешен“ през процесния имот- т.е.оспорва се необезпокояваното и явно манифестирано пред обществото намерение за своене.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Съдът е сезиран с установителен иск за собственост, като ищците твърдят, че са собственици на основание давностно владение, продължило повече от половин век, считано от 1978 г., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Лозно, общ. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-183944/11.04.2019 г. на началника на СГКК Кюстендил, който е с адм. адрес на имота: с.Л., общ.К., уб."Ст.К." №**, целият имот с площ от 1398 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, ведно с 2 построените в този имот сгради, при граници и съседи на Поземления имот, както следва: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

*** и ***. Твърди се, че през посочената година страните оградили имота от всички страни с обикновена мрежа и бетонови колове. Правото им на собственост досежно процесния имот било обективирано и в Нотариален акт за собственост № 154, т.2, н.д. 293 от 2019г. на нотариус с район на действие районен съд – гр. Кюстендил. Владеенето на процесния имот ищците осъществявали необезпокоявано до 2018г., когато ответната община, блъснала оградата на имота откъм горната страна, граничеща с обществения път. С течение на времето ищците разбрали, че общината образувала нов имот с идентификатор по скица ***, представляващ НАСИП към обществения път, собственост на ответника.

Ищците сочат , че те са владеели имота до самия обществен път, който на скицата бил с идентификатор ***.

Ответната страна е депозирала отговор, с който се оспорват заявените с молбата доводи като неотговарящи на фактическото и правно положение. Процесният имот бил собственост на общината на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Същият, съгласно регулационния план на с. Лозно от 1927 г., бил част от улица, която понастоящем била с идентификатор ***. След влизане в сила на плана за регулация от 1964 г., с който имотът на ищците и процесният такъв оставали извън регулация на селото, оспореният имот се ползвал като прилежащ към пътя насип, уширение и никога ищците не са манифестирали пред общината собственически правомощия по отношение на него. И имотът, собственост на ищците с идентификатор ***, и оспореният такъв с идентификатор ***, били извън регулация и поради това попадали в КВС, която на свой ред определяла пространствените предели на правото на собственост и актуалното графично изображения на имотите. Поради това и в документа за собственост от 2019г. имот *** бил посочен с площ от 1398 кв.м. и при съседи – включително оспорвания такъв като това били актуалните предели на правото на собственост на ищците , т.е. ищците не се легитимирали и не представяли доказателства, че са собственици на общинския имот.

Оспорва се и твърдението, че процесният имот е бил придобит от ищците на основание давностно владение, продължило повече от 50 години, считано от 1978 г., тъй като от сочената година до влизане в сила на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по конституционно дело № 16/2021 г. на КС на РБ законодателството изключвало подобна възможност.

За да уважи исковата претенция районният съд се е позовал на Решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на I г. о. , в което се приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което и такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а същевременно чрез гласни доказателства е установено такова владение.

В хода на производството пред РС – Кюстендил са събрани гласни доказателства, като в показанията си свид. Г. Я. (дъщеря на ищците) твърди, че откакто се помни процесният имот е дворно място на семейството й. Там същата играла, израснала, а и отгледала собствената си дъщеря. През 2018 г. оградата на имота откъм улицата била блъсната от „общинари“ като имотът на ищците се намалил с около 4-5 метра навътре към къщата. Семейството на ищцата поддържало сочения имот повече от 48 години. Оградата била точно до общинския път. Но и след блъскането на оградата ищците продължили да поддържат имота, свидетелката дори паркирала колата си там, още повече, че нямали достъп до имота си от друго място.Свид Р.И. твърди, че ищците ползват имота от 1972 г. Още от тази година оградата била покрай пътя. Я.и ползвали имота и преди блъскането на оградата, и след това, доколкото с мястото общината не направила нищо. Отделно, В. и К. Я.и нямали друг достъп до къщата. Свидетелят Б. И. също твърди, че откакто знае мястото, същото принадлежи на ищците. Те живеели там от 1972 г. Оградата им винаги е граничила с пътя.

Понастоящем част от оградата била изместена надолу към къщата, но мястото продължават да го ползват ищците. Те го поддържали и към момента. Нямали друг достъп към къщата си освен през това място.

Видно от ДВ бр.35 от 26.04.1994г., в същия е публикувано съобщение на Общинска поземлена комисия – Кюстендил на осн.чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ, на заявителите за възстановяване на собствеността в землищата на изброени села, в т.ч.с.Лозно, че следва в срок от 40 дни да се явят за 3 уточнение на границите на имотите, разположени в териториите по чл.18г,ал.1,т.2 и т.3 ППЗСПЗЗ, като земите с неуточнена собственост ще се предоставят за стопанисване на общината.

Ищците са представили писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.08.1971г. ( в който се сочи, че е такъв по чл.19 ЗЗД) между Н.С.Д. като продавач и К. Н. Я. като купувач на селищно дворно място извън регулацията на с.Лозно, м.“Пладнище“ , застроено и незастроено място с площ от 825кв.м. при съседи:Р.Б.,В.Г.И.С.Ч., Х.М. и път.Ищецът К. Я. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка №74,т.2,дело №524/1981г. от 12.06.1981г.за придобиване по давност на горепосочения имот, описан като такъв извън регулацията на с.Лозно,като дворното място – празно и застроено е посочено с площ 825кв.м, при съседи:път, Р.Б. и имот на АПК.Представен е и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №164,т.2,рег.№6006, нот.дело №293/2019г., с който ищците са признати за собственици на придобития по време на брака им имот в СИО, придобит на основание цитирания нот.акт по давностно владение №74/1981г.и съгласно Заповед №РД-18-3944/11.04.2019г.на Началника на СГКК-Кюстендил, като в нотариалния акт №154/2019г. от 26.09. 2019г.имотът е посочен като ПИ ***, целият с площ 1398кв.м, в който като граница е посочен и процесният имот ***.