Решение № 206 от 15.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 689/2021
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 15.11.2021
- В сила
- 15.11.2021
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- §2а · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 206 гр. П., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПредседатЕ.: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дЕ.о № 20215200500689 по описа за 2021 година
С решение на РС П. , постановено по гр.д.№ 869 по описа на съда за 2020 година е осъдено
ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, гр.С., бул."Д.Б."№87, представлявано от С.П. и К.К. да заплати на Е.. Л.. В., ЕГН********** от гр.П., ул.“М.“№2 сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 21.03.2019 г. ПТП, ведно със законна лихва от предявяване на застраховатЕ.ната претенция - 03.09.2019г., като за разликата до 6000лв претендирано обезщетение е отхвърлен иска като неосноватЕ.ен.
Осъдена е Е.. Л.. В. да заплати на ЗД"БУЛ ИНС"АД, сумата от 630лв сторени разноски по дЕ.ото съразмерно с отхвърлената част от иска.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Е.В., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от тЕ.есно увреждане от ПТП от 21.03.2019 г. за разликата над уважения размер от 1500 лева до размер от 4 000 лева (четири хиляди лева), ведно със законната лихва върху сумата от 03.09.2019 г до окончатЕ.ното изплащане на обезщетението, както и в частта относно разноските.
Намират решението в обжалваната му част за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие на 1 материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл.
51 от ЗЗД.
Правилно първоинстанционният съд приЕ., че са налице всички необходими предпоставки, от фактическа и правна страна, за уважаването на исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД, а именно - настъпило застраховатЕ.но събитие, вреди за ищцата, причинно-следствена връзка между вредите и наличие на валиден застраховатЕ.ен договор.
Не е спорно и правилно било прието от РС - П. наличието на валидно застраховатЕ.но правоотношение между ответното дружество ЗД “Бул Инс“ АД и водача на процесния лек автомобил марка „Л.Л.“, с рег. № Р. - Д.Я.Г. по задължитЕ.на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите .
Нямало спор и за това, че застраховатЕ.ното събитие, а именно процесното ПТП е настъпило в периода на покритие по валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност“.
В хода на първоинстанционното производство, от представените и приети по дЕ.ото доказатЕ.ства, безспорно се установили Е.ементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Л.Л.“, с рег. № Р. - Д.Я.Г. за процесното произшествие на 21.03.2019 г. и последвалите като пряка последица от това му поведение тЕ.есни увреждания и неимуществени вреди за ищцата Е.В..
Механизма на ПТП, времето, мястото, участниците и вината на водача Г., за процесната злополука, както и настъпилите тЕ.есни увреждания не били оспорени от представитЕ.я на застраховатЕ.ното дружество .
Съдът не анализирал в пълнота всички доказатЕ.ства и това довЕ.о до опредЕ.янето на обезщетение, което не е съобразено с критериите по чл. 52 ЗЗД , изведени от задължитЕ.ната съдебна практика.
В обжалвания съдебен акт не били посочени всички увреждания, за които се установило, че ищцата е претърпяла и са в резултат именно на настъпилото на 21.03.2019 г. ПТП. Не било съобразено , че от доказатЕ.ствата по дЕ.ото било установено , че ищцата е претърпяла и контузия на лявото стъпало, контузия на други неуточнени части на стъпалото; контузия по външната част на лявото бедро с кръвонасядане и други. В посттравматичния стадий след разнасянето на кръвонасяданията се е получила при ищцата и 2
Контрактура /ограничение в обема на активните движения/ в глезенната става, което е било съпроводено с постоянни тъпи болки в ставата при ходене и накуцваща походка.
Наличието на причинно-следствена връзка между всички тези увреждания и процесното ПТП било установено от експерта и от свидетЕ.ските показания.
Неправилно съдът приЕ. ,че последните описани увреждания и страдания се дължат на несвоевременна потърсената лекарска помощ от ищцата. Нямало такова възражение от ответника в отговора на исковата молба.
Доказано било, че болките и страданията, включитЕ.но тези след 20-25 ден са именно в резултат от травмите, причинени на ищцата в настъпилото на 21.03.2019 г. ПТП.
Съдът неправилно приЕ., че болките и страданията след 20-25 ден се дължат на ненавременното посещение на лекар, макар на ищцата да било дадено от спешното отдЕ.ение предписание това да бъде направено в срок от 24 часа, съответно и на ненавременното назначение на физиотерапия. За този си извод съдебният състав се позовавал на Листа за преглед на пациент в КДБ/СО от 21.03.2021 г. Видно било от този документ, че извършилия прегледа не дава препоръки нито за провеждане на рехабилитация, нито насочва ищцата към друг лекар-специалист.
На ищцата не били давани предписания консултацията с личния лекар да стане в рамките на 24 часа след изписването от Спешното отдЕ.ение. Тя била уведомена за възможността да посети личния си лекар с предоставената й документация от прегледите в Спешното отдЕ.ение, но не и били давани предписания задължитЕ.но да го направи. Не и били давани и предписания за провеждане на физиотерапия. Дори да се приеме, че е налице ненавременно лечение , то не се дължи на поведение на Е.В. и съответно следвало да бъдат взети предвид от съда настъпилите усложнения при опредЕ.яне размера на обезщетението, тъй като те били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреди от процесното ПТП.
Не били обсъдени и анализирани събраните гласни доказатЕ.ства , като съдът се задоволил единствено да посочи, че показанията на свидетЕ.ите кореспондират със заключенията на двете СМЕ.
3
Съдът не отчЕ. в достатъчна степен показанията свидетЕ.ката М.М. дъщеря на ищцата с преки наблюдения ежедневно върху нея и отражението на злополуката .Тази свидетЕ.ка установявала, че непосредствено след процесното ПТП ищцата не е можЕ.а да се изправя и придвижва сама, имала болки в цялото тяло и била силно притеснена. Изпитвала е болезненост в цялата лява страна на тялото и глезена също. Тя не можЕ.а да стъпва на левия крак. Е.В. имала отоци и болки — по бедрото и левия крак долу - глезена.
Имала е кръвонасядания по крака и долу на глезена, като кожата на това място била червена, после с времето и лилава, зЕ.еникава, жълтеникава.
Около седмица била обгрижвана от дъщеря си, след това грижите били поети от нейния съпруг.
Повече от три седмици след удара ищцата започнала по-активно да се раздвижва .Отдолу на крака - на ходилото имала голяма подутина и това й е причинявало болка и е ограничавало подвижността й. Този оток продължил повече от две седмици, а през това време тя чувствала силно неудобство.
Приемала и успокоитЕ.ни, за да може да заспи. Въпреки провежданото лечение, след посещение при личния лекар, поради продължаващи болки и ограничения в движенията на крака, провЕ.а физиотерапия.
Преживяното се отразило зле на ищцата. Дори най-малкото препятствие по пътя й създавало проблем - не била толкова подвижна, както преди злополуката, не можЕ.а да се грижи за внуците си пълноценно, защото се уморява при придвижван на дълги разстояния. Това я разстройвало, станала по-затворена, по-тревожна, не минавала покрай мястото на ПТП, поради спомена от случилото се. Това се отразявало и на връзките и с близките.
В този смисъл били показанията на другия разпитан свидетЕ..
Непосредствено след инцидента болките страданията, които изпитвала Е.В. били с висок интензитет, като намалявали с течение на времето. Поради получената контрактура, съпроводена с ограничение в обема на движенията в глезенната става дълго време след инцидента ищцата изпитвала тъпи болки в ставата при ходене и е имала накуцваща походка. От заключението на експерта било установено,че ищцата е изпитвала болки при осъществяване на битови активности - при движение до два месеца след настъпването на произшествието.
Установено било от заключението
4 на експерта още, че от съществуващите три степени на навяхване, ищцата е претърпяла навяхване в най-тежката - трета степен, като оздравяването при нея е протекло затегнато, наложило се и провеждане на физиотерапия.
Поради липсата на задълбочен анализ на обстоятЕ.ствата, имащи значение за преценката и опредЕ.янето на справедливо застраховатЕ.но съгласно чл. 52 ЗЗД, постановеното решение не било съобразено със съдебната практика.
Изложени са и доводи относно размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски , които биха били относими към производство по чл.248 от ГПК , което следва да се проведе пред първоинстанционния съд.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск в размер на 4000 лева.
Претендира разноски – адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдВ, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004г., §2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД намира жалбата за неосноватЕ.на и молят да бъде оставена без уважение.
Въз основа на всички събрани доказатЕ.ства по дЕ.ото и най-вече въз основа на заключението на СМЕ на вещото лице П.М., както и при съобразяване на практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд опредЕ.ил справедливо по размер и адекватно на социално икономическата обстановка в страната обезщетение за неимуществени вреди, съответстващо на реално доказаните увреждания на ищцата.
Установено било от заключението на експерта, че се касае за навяхване на глезената става, а не за изкълчване, каквото се претендираше по дЕ.ото.
Ударът между автомобила и пострадалата е бил в бедрото, където вещото лице е установило само кръвонасядане.
Съдът отчЕ., че увреждането е настъпило преди две години и половина.
Съдът съобразил, че болките и страданията на ищцата са били поинтензивни само през първите няколко дена, като в период от 20-25 дена такава травма отшумява. Съдът е съобразил и обстоятЕ.ството, че ищцата не е посетила своевременно лекар и не е потърсила навременна медицинска помощ, което при нея е довЕ.о до увЕ.ичаване на възстановитЕ.ния период.
Това обаче не е последица от самото ПТП, а от собственото поведение на 5 ищцата, изразяващо се в бездействие и липса на заинтересованост за здравословното и състояние. Когато е започнала предписаната й физиотерапия състоянието й веднага се е подобрило значитЕ.но. Съдът е направил правилен и законосъобразен извод, че ищцата сама със своето поведение е довЕ.а до увЕ.ичаване на оздравитЕ.ния процес, като отговорността за това не е на дЕ.инквента, а нейна. Съобразен бил и факта, че вече е заплатено обезщетение на ищцата от 500 лева, т.е. обезщетението, което съдът е опредЕ.ил е 2 000 лева, като е присъдил сумата от 1500 лева след приспадане на платеното обезщетение в размер на 500 лева.
Претендират разноски пред въззивната инстанция.
Съдът , като счете , че се касае за валидно и допустимо съдебно решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Правното основание на предявените искове е чл.432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба против ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК831830482, гр.С., бул."Д.Б."№87, представлявано от С.П. и К.К. ищцата Е.. Л.. В., ЕГН********** от Гр.П., ул.“М.“№2 твърди, че на 21.03.2019 г. около 10:45 часа в гр. П., на ул. „П.“ № 26 водачът на лек автомобил марка „Л.“, модЕ.
„Л.“, с per. № Р. Д.Я.Г., при наличието на пешеходна пътека, не пропуснал преминаващата по нея пешеходка Е.. Л.. В. и я удря. За настъпилото събитие бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.03.2019 г., като на виновния водач бил съставен АУАН № А., поради извършеното от него виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП.
След произшествието ищцата се оплаквала от силни болки в левия крак и по-специално в лявото стъпало и глезена, невъзможност да стъпи на крака, оток, затруднени и болезнени движения в областта на левия долен крайник. Поради това била транспортирана от екип на ЦСМП в Спешното отдЕ.ение на МБАЛ „П.“ АД, където й били извършени различни диагностично-консултативни процедури, от които било установено, че Е.В. е получила: контузия на лява глезенна става с изкълчване и контузия на лявото стъпало, контузия на други неуточнени части на стъпалото.