Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 308 от 15.07.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 472/2024
Вид
Решение № 308
Подписан
15.07.2024
В сила
15.07.2024
Състав
Силвия Павлова, Виржиния Константинова Караджова, Йордан Дамаскинов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.444 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Русе, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20244500500472 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “ОТП Лизинг“ ЕООД-София, представлявано от управителя М. Р. К., чрез адв.А. И. Г. от АК-София, против Решение № 326 от 13.03.2024 г., постановено по гр.дело № 3939/2023 г. по описа на РРС, с което е бил отхвърлен предявеният от дружеството иск по чл.135 от ЗЗД срещу П. П. П., от *** и П. В. П., от ***, да бъде обявена за недействителна спрямо дружеството сключената между ответниците разпоредителна сделка, обективирана в Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том I, рег.№ 521, нот.дело № 22 от 29.01.2019 г. на Нотариус рег.№ 624 на НтК, с район на действие РС-Русе, вписан в СВ-Русе с вх.рег.№ 834/ 29.01.2019 г., акт № 99, том 2, дело № 304, до размера на ¼ ид.част от ПИ № 0.932, находящ се в *** ЕКАТТЕ 47336, по кадастрален план, одобрен със Заповед № 128 от 23.04.1986 г. на Зам.председателя на ИК на ОбНС-Русе, *** с площ по кадастрален план от 1 006 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: 0.933,0.931,0.7037 и 0.7040, заедно със съответните идеални части от построените там Сграда с идентификатор 0.932.1-едноетажна масивна жилищна сграда,еднофамилна, с площ от 75 кв.м, и Сграда с идентификатор 0.932.2-едноетажна масивна,хангар,депо, гараж с площ от 43 кв.м, а според Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том IХ, дело № 2440 от 27.04.1993 г. на РН-дворно място, образуващо парцел 1

ХХII-932 в кв.48 по плана на ***, цялото с площ от 992 кв.м, с построените в него жилищна сграда, гараж и други подобрения, при граници: от две страни улица, И. Д. и В. К..

Считат, че обжалваният акт е необоснован и неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон, при наличие на съществени процесуални нарушения.Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.Търсят се разноски за двете производства.

Въззиваемата страна-П. П. П. и П. В. П. не вземат становища по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че Решение № 326 от 13.03.2024 г., постановено по гр.дело № 3939/2023 г. по описа на РРС, е валидно и допустимо.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, Окръжен съд-Русе намира въззивната жалба за основателна.

Производството пред РРС е било образувано по искане на “ОТП Лизинг“ ЕООД-София /с предишно наименование “Сожелиз-България“/ против П. П.

П. и П. В. П. за прогласяване недействителност спрямо ищеца на разпоредителна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том I, рег.№ 521, нот.дело № 22 от 29.01.2019 г. на Нотариус рег.№ 624 на НтК, с район на действие РС-Русе, вписан в СВ-Русе с вх.рег.№ 834/ 29.01.2019 г., акт № 99, том 2, дело № 304, до размера на ¼ ид.част от поземлен имот, находящ се в *** заедно със съответната идеална част от построените там сгради, подробно описани по молбата.

Между страните е нямало спор, че първата ответница, в качеството й на ЕТ“С.-П. П.“-Русе, ЕИК 040051369, се е задължила безусловно и неотменимо към “ОТП Лизинг“ ЕООД-София, с предишно наименование “СожелизБългария“, по два записа на заповед, издадени на 02.11.2007 г. и предявени й за плащане на 28.05.2009 г., за сумите от 41 345,61 евро и от 9 116,82 евро.Поради неизпълнение в определения срок, кредиторът подал заявление по чл.417 от ГПК.По ч.гр.дело № 3885/2010 г. по описа на РРС и в негова полза били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 19.11.2010 г. за сумата от 9819,31 евро, представляваща част от главниците по двете ценни книги /съответно 8 014,11 евро и 1 805,21 евро/, ведно със законната лихва от 25.05.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата 384.10 лв.-разноски за производството. Впоследствие дружеството образувало срещу ЕТ изп.дело № 324/2012 г. по описа на ЧСИ рег.№ 781 на КЧСИ, с район на действие София (СГС).По него били установени и възбранени имоти, собственост на П. П. П., върху които е било възможно да се изпълнява, като предвид тяхното местонахождение, делото било преместено и образувано под № 289/2018 г. по описа на ЧСИ рег. № 734 в КЧСИ с район на действие ОСГаброво. След множество проведени публични продажби, голяма част от 2 недвижимостите били продадени и с Протокол за разпределение от 28.07.2021 г. на “ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД била определена сумата 3 104,70 лв., която не удовлетворява цялото им вземане срещу длъжника, възлизащо към м.юни 2023 г. на 46 135,21 лв.

Между страните е нямало спор и са ангажирани доказателства, че с Нот.акт № 24, том I, рег. № 521, нот. дело № 22 от 29.01.2019 г. на Нотариус рег.№ 624 на НтК, с район на действие РС-Русе, П. П. П. и съпругът й В. Б. П. продали на сина си П. В. П. придобитият от тях по наследство от дъщеря им К.

В. П., починала на *** г., общо 1/2 идеална част от процесния имот, като съгласно нормата на чл.6 от ЗН, всеки от продавачите е притежавал ¼ ид.част от недвижимостта. Платената в брой цена по сделката е общо 4 497,55 лв. / съвпадаща с данъчната оценка/ или по 1 124,39 лв. за всеки от прехвърлителите. Купувачът бил представляван пред нотариуса от своята майка, въз основа на пълномощно, заверено на 07.08.2017 г. в консулската служба при Посолството на Република България в гр.Мадрид.П. В. П. се явява собственик на останалата ½ ид.част от имота по силата на направено в негова полза дарение от родителите през 1993 г.

Ответниците са възразили, че вземането на дружеството е погасено по давност, а не както неправилно е посочено в атакуваното решение при излагане становищата на страните, че искът е погасен по давност. Наведени са доводи още, че процесната сделка не е увреждаща спрямо юридическото лице, тъй като имуществото, предмет на покупко-продажбата, не е било секвестеруемо, поради което за кредитора не е съществувала възможност да се удовлетвори от него.Първата ответница е изложила твърдения, че нито тя, нито приобретателят по договора са знаели за увреждането. Последният също е заявил в отговора на исковата молба, че е бил в неизвестност за финансовите задължения на своята майка.

Пред първоинстанционния съд са били представени писмени доказателства, че от 2005 г. вторият ответик трайно се е установил в ***, като са били изслушани и свидетелите В.К. и И.Н., според които, по споделено им от децата на всеки от тях, П. не бил в много добри отношения с родителите си.

Баща му обаче живеел с него в ***. В показанията на първия свидетел настоящият състав намира, че е налице съществено противоречие. От една страна В.К. сочи, че през последните двадесет години един-два пъти покрай децата си, приятели на ответника, се засичал с последния, когато той се връщал в България. След това обаче е казано, че предвид влошените отношения между П. и майка му, той много често отсядал в дома на свидетеля. И.Н. също не е категорична дали ответникът се вижда с П. П., когато се прибира в страната.Свидетелката е изразила лично мнение, а не е изложила конкретни факти, от които да се обоснове извод, че П. няма представа от живота на майка си.

РРС е изискал и приложил изп.дело № 289/2018 г. по описа на ЧСИ рег.№ 734 на КЧСИ, трансформирало изп.дело № 324/2012 г. по описа на ЧСИ рег.№ 781 на КЧСИ.

За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че макар ищецът 3 да има качеството на кредитор по отношение на първата ответница, то към датата на предявяване на иска е било погасено по давност принудителното изпълнение и длъжникът може да изпълни само доброволно. Районният съдия, като се е позовал на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е изложил мотиви, че на 03.11.2016 г., две години след последното изпълнително действие, е настъпила перемпция, след което е изтекъл 5годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Настоящият състав не споделя това виждане. На първо място, първоинстанционният съд не е съобразил дадените задължителни указания с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС до кой момент не тече давност по време на изпълнително производство, образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК, както е в процесния случай. Изводът се явява неправилен и според възприетото от ВКС в ТР № 2 от 04.07.2024 г. по т.д.№ 2/2023 г. по т.дело № 2/2023 г. на ОСГТК дали се прекъсва погасителната давност при изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция. На второ място, Окръжен съд-Русе намира за основателно възражението на въззивника, че не е предмет на обсъждане по настоящия спор настъпила ли е давност по отношение вземането на дружеството, доколкото в производството следва да се докаже, че за кредитора е налице действително вземане, без да е необходимо да се изследва дали то е ликвидно и изискуемо.Този извод се налага по аргумент от т.2 на ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Искът по чл.135 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор на парично или непарично вземане / ППВС № 1 от 29.03.1965 г. по гр.дело № 7/1964 г. /, той е облигационен и е средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворяването от него.Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право-правото на кредитора да може да се удовлетвори от получената сума при осъществено принудително изпълнение върху вещта, обект на атакуваната с иска по чл. 135 ЗЗД сделка. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от сочените по исковата молба факти.Предмет на спора по чл.135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното право на последния да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда.

Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането. В процесния случай това не е така. Това налага извод, че след като вземането на дружеството не е отречено със сила на присъдено нещо, то съдът не може в хода на това производство да изследва въпроса дали в полза на длъжника е настъпила погасителна давност. При това положение трябва да се направи преценка изпълнен ли е фактическият състав на чл.135 от ЗЗД.Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен.

По делото безспорно се установява, че въззивникът е титуляр на парично вземане по отношение на първата ответница в качеството й на ЕТ “С.-П.

П.“.То е възникнало преди атакуваната разпоредителна сделка, а 4 извършването на последната съставлява увреждащо действие за кредитора, тъй като се осуетява или затруднява осъществяването на правото му да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Без правно значение е дали последният продължава да има друго имущество и на каква стойност е то.

Неоснователно се явява и възражението на ответниците, че имотът, предмет на покупко-продажбата, е бил несеквестеруем, поради което за кредитора не е съществувала възможност да се удовлетвори от него.В хода на производството не са били ангажирани доказателства в тази насока. Дори обаче да се приеме, че това е така, то с факта на извършване на продажбата, длъжникът вече не може да се позовава на закрилата на чл.444 т.7 от ГПК. Налице е и последната предпоставка да бъде уважен искът по чл.135 от ЗЗД-знанието за увреждане, както от страна на длъжника, така и на приобретателя по сделката. Вторият ответник е син на продавачите и по отношение на него важи презумцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД. Окръжен съд-Русе намира, че обстоятелството, че П. П. пребивава трайно в *** не е достатъчно основание да се приеме, че същият не е знаел за финансовите задължения на своята майка към “ОТП Лизинг“ ЕООД. Не се доказва по безспорен начин, че комуникацията между двамата е била прекъсната, поради влошени отношения. Ответникът се е връщал периодично в България и липсва причина да се приеме, че той не е посещавал съсобствения имот в ***, където живее неговата майка. Последната е представлявала П. П. по атакуваната сделка, като е удостоверила представителната си власт с пълномощно, датирано две години преди покупко-продажбата.Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция намира, че атакуваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което искът по чл.135 от ЗЗД бъде уважен.