Решение № 11 от 20.05.2022, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Административно наказателно дело 5/2022
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 20.05.2022
- Състав
- Веселина Иванова Димчева
Цитирани разпоредби
- чл. 139, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 70, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Златоград, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно наказателно дело № 20225420200005 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба, подадена от Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „С.“ № . против Наказателно постановление № .. г., издадено от началник на РУ-З. към ОДМВР-С., с което на жалбоподателката на основание чл. 53 и по чл. 185 ЗДвП са наложени: наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДвП; наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП; наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП, както и наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се излагат съображения за недоказаност на нарушението по чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДвП – неточно посочване на мястото на извършване на нарушението, а в останалата част по отношение на нарушенията по чл. 139, ал. 2, т. 2-4 ЗДвП, жалбоподателката моли същото да бъде отменено, поради маловажност на извършените нарушения.
В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата, като оспорва фактическата обстановка, обективирана в атакуваното НП и изложена от разпитаните свидетели – сочи, че в процесния участък видимостта е била намалена, поради валежи от дъжд, а след подаден сигнал от насрещнодвижещият се патрулен автомобил е преминала незабавно на къси светлини. По отношение на нарушенията свързани с непредставяне на оборудване на автомобила – пожарогасител, аптечка и светлоотразителна 1 жилетка, жалбоподателката излага съображения за маловажност, с оглед обстоятелствата при извършената проверка – багажникът на автомобила бил пълен с покупки (хранителни стоки и др.), а въпросното оборудване било под кората в багажника, поради което представянето му на полицейските служители било затруднено. В обясненията си пред съда и твърденията изложени в жалбата, Р.Д. сочи, че е била много изморена, в резултат на продължително шофиране, тъй като се прибирала заедно с дъщеря си и своята майка от О., където са били за да пазаруват. Твърди още, че метеорологичната обстановка е била лоша – дъжд и мъгла, а тя имала проблем със зрението, поради което е отказала да подпише представените за подпис ЕФ (за предходно нарушение) и съставения АУАН за процесните нарушения.
Категорично заявява пред съда, че е преминала на къси светлини веднага след подадения сигнал, както и че разполага със соченото в НП оборудване, но не го е показала на полицаите предвид ситуацията. Допълва, че дори формално да е извършила нарушение, проверяващите органи не трябва да бъдат толкова крайни в действията и глобите си, тъй като никой не може да бъде напълно изряден, а в случая полицаите е следвало да проявят разбиране към нея, вместо да изискват да разтовари препълнения багажник на автомобила за да достигне до оборудването.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. В съпроводително писмо към изисканата административнонаказателна преписка, изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2021 г. свидетелят А.. С.. Ч. – мл. автоконтрольор и В. С.. Т. – мл. инспектор при РУ-З., изпълнявали служебните си задължения на територията на община З.. Около 1,30 часа на 10.10.2021 г., свидетелите се намирали на ул. „Б.“, като извършвали обход с патрулен автомобил с посока на движение от бензиностанция „П.“ към центъра на гр. З.. В участъка между цитираната бензиностанция и района на хотел „А.“, който бил добре осветен от наличното улично осветление, полицейските служители забелязали лек автомобил, който се движел срещу тях на дълги светлини. Св. Ч., който управлявал патрулния автомобил подал неколкократно сигнал на водача, като пресветнал с фаровете, сменяйки къси и дълги светлини, но до момента на разминаването на двата автомобила, насрещнодвижещият се, не преминал на къси светлини. След като се разминали автомобилите, св. Ч. обърнал посоката на движение на патрулния автомобил и като подал звуков и светлинен сигнал, спрял същия за проверка в района на автомивка, стопанисвана от „В.“ ООД на ул. „Б.“ № .. В хода на проверката било установено, че процесното МПС е л.а. марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег. № ., собственост на „С. К. Т. ЕООД, ЕИК.,а водач на същото е жалбоподателката Р. Р. Д.. Св. Т. изискал личните документи на водача и тези на автомобила, а св. Ч. извършил справка за водача и автомобила, чрез системата за отдалечен достъп до база данни, чрез служебен таблет. Справката показала, че водачът има предходно издаден електронен фиш, поради което св. Ч. уведомил 2 жалбоподателката, че същият следва да бъде връчен. След като го принтирал от устройството, св. Ч. предал ЕФ на Д., която отказала да подпише разписка за връчването му, тъй като била изморена и не виждала добре, като същевременно задържала ЕФ и отказала да го предаде обратно на св. Ч.. Полицейските служители запитали жалбоподателката защо шофира на дълги светлини в осветения участък, а същата отговорила, че била изморена, тъй като пътувала от предходния ден сутринта и не вижда добре. Св. Ч. поискал да бъде представено допълнителното оборудване на автомобила обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Жалбоподателката отворила багажника на автомобила, в който се виждал наличен триъгълника и различни хранителни стоки и др. покупки, като заявила, че разполага и с останалите елементи от допълнителното оборудване, но същите се намират под кората на багажника и отказала да ги представи. Св. Ч. обяснил на жалбоподателката Д., че за всеки елемент от оборудването, който не бъде представен в хода на проверката ще бъде наложена глоба в размер на 20 лв., но същата отново отказала да ги представи.
С оглед горното, мл. автоконтрольор Ч., в присъствието на нарушителя и свидетеля В.Т. – мл. полицейски инспектор при РУ-З., съставил АУАН серия GA, № . г. Жалбоподателката отказала да подпише акта и разписката за връчването му, като обяснила, че не вижда и не може да го разчете. При това положение св. Ч. започнал да изчита съдържанието на съставения АУАН, но жалбоподателката го прекъснала, като заявила, че не желае прочитането му, а иска същият да бъде предаден, тъй като си имало процедура за връчване с подпис на свидетел. Полицейските служители отказали да предоставят АУАН на жалбоподателката, след като отказала да се разпише на указаните места, като последната заявила, че ще подаде сигнал на тел. 112, ако не бъде връчен съставения акт. Полицаите напуснали мястото на проверката и продължили наряда си по график. След около 10-15 мин. получили обаждане от дежурния служител при РУ-З.който ги уведомил, че жалбоподателката Д. има претенции да бъде върнат контролния талон, който бил задържан след съставянето на процесния АУАН. Свидетелите Ч. и Т., които към този момент патрулирали в района на дискотека „М.“ в гр. З. се върнали отново на мястото на което била извършена проверката на Д., която била останала на място.
Жалбоподателката поискала да бъде връчен съставения АУАН, но отново отказала да се подпише на указаните места, предвидени за това в акта и разписката към него. Полицаите отново напуснали мястото на проверката без да връчат на Д. съставения АУАН.
На 12.10.2021 г. жалбоподателката Д. получила копие на процесния АУАН серия ., № ., съставен на 10.10.2021 г. срещу подпис в съставена разписка за връчването му.
В тридневния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 51 от 2007 г.) жалбоподателката депозирала писмени възражения срещу съставения АУАН, с вх. № . г.
След преценка на подаденото възражение, извършена проверка, и въз основа на АУАН серия ..от .. г., началникът на РУ-З. издал атакуваното 3
Наказателно постановление № . г., с което на жалбоподателката на основание чл. 53 и по чл. 185 ЗДвП са наложени: наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 2 ЗДвП; наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП; наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП, както и наказание „глоба“ в размер на 20 лв., за извършено нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
В приложената към наказателното постановление разписка е отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателката на 21.01.2021 г., лично и срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели - А.. С.. Ч. – мл. автоконтрольор, В. С.. Т. – мл. инспектор при РУ-З. и А. М. А. (майка на жалбоподателката), обясненията на жалбоподателката, както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: НП №. г., ведно с разписка за връчването му; АУАН, серия . г., ведно с разписка за връчването му, чрез отказ; Жалба от 10.10.2021 г. от жалбоподателя до Началник РУ – З.; Разпечатка от АИС АНД за датата на връчване на НП; Заповед №.г.; Справка № .г.; Възражение, вх. № . г. от жалбоподателя до РУ – З.във връзка с издадения АУАН от 10.10.2021 г.;
Копие на пощенски плик с баркод R PS 4900 002LXI W; Докладна записка с peг. № . г.; Докладна записка с peг. № . г.; Разписка за отказ да получи електронен фиш от 10.10.2021 г.; Докладна записка с peг. № .г.; Протокол за проведен разговор по телефон № . г.; Докладна записка с peг. №.г.; Справка за нарушител/водач; справка, изготвена от съдия-докладчик от Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел относно актуалното състояние на „С.к. Т. ЕООД към 23.03.2022 г.; заверени копия на страници от страници от Паспорт № . издаден на . г. от МВР – С., както и от страници от Паспорт № ., издаден на . г. от МВР – С..
Показанията на св. Ч. и св. Т., са последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите фактически констатации. Следва изрично да се посочи, че по отношение на релевантните фактически обстоятелства, показанията на полицейските служители кореспондират изцяло с показанията на св. А. М. А. (майка на жалбоподателката), която се е намирала в процесния автомобил, седнала на задна лява седалка (зад водача). Твърденията на последната противоречат на тези на полицаите, единствено в частта, в която св. А. твърди, че дъщеря е превключила на къси светлини, веднага щом насрещнодвижещият се автомобил е подал сигнал с присветване на фаровете. Съдът не кредитира показанията на св. А. в тази част, предвид близката родствена връзка между свидетеля и жалбоподателката и нейната евентуална заинтересованост от изхода на делото, доколкото показанията на този свидетел са изолирани - не се подкрепят от други доказателства (в това число гласни) и противоречат на показанията на св. Ч. и св. Т.. Останалата част от показанията на разпитаните 4 свидетели, в които се наблюдават противоречия – дали багажникът е бил пълен до горе с покупки или е имало по-малко количество, съдът намира за неотносими към релевантната фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата.
Видно от приложената към НП разписка, същото е отбелязано като връчено лично на жалбоподателя (срещу подпис) на 21.10.2021 г., като жалбата срещу него е депозирана директно в РС-З. на 28.01.2021 г., видно от пощенско клеймо на приложения по делото пощенски плик, поради което същата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок.