Решение № 15696 от 16.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15696 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .................. при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от .................. Гражданско дело № 20231110132762 по описа за 2023 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.

149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба .................... със седалище и адрес на управление в град ...................., представлявано от председателя на управителния съвет ..................... и от изпълнителния директор ........................ и с пълномощница юрисконсултът ................., с трето лице – помагач ......................., представлявано от управителя ....................., иска да бъде установено по отношение на ответницата Т. Р. .................... с ЕГН**********, живееща в гр. ...................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................. чрез пълномощницата адвокат Д. Й. Ч., че същата му дължи следните суми:

727.33 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV. 2018 година;

59.59 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 14. IХ. 2018 година до 05. VІІ. 2019 година включително;

18.81 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. VIІІ. 2017 година до 30. IV.

2018 година;

02.82 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 30. IХ. 2017 година до 1

05. VІІ. 2019 година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 19. VІІ. 2019 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответницата оспорва иска, като твърди, че не е собственица на топлоснабдения имот. Не оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност. Вземането на ищеца било погасено по давност. Излага правни доводи, според които между страните не съществува облигационна връзка, по силата на която на ищеца да се дължи плащане.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На 24. VIII. 2016 година в гр. .................... сключва с ответницата договор за наем, представен по делото с исковата молба, по силата на който общината се задължава да предостави на ответницата процесния топлоснабден имот за временно ползване, срещу което ответницата се задължава да му плаща наемна цена.

2. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На 15. VIII. 2002 година се провежда ...................., на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава представителка да сключи споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото протокол.

На 11. IХ. 2002 година третото лице – помагач и ...................., сключват представен по делото с исковата молба договор. По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112в от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.

На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №................... при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

2

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На 19. VII. 2019 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на 01. ХI. 2019 година по частно гражданско дело №41893 по описа на съда за 2019 година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 21. III. 2023 година съдът постановява Разпореждане №.................... с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищеца на 29. V. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 14.

VI. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

За да се произнесе по съществото на спора, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, според която всички титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от същия закон на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Тълкувайки логически и систематично цитираната разпоредба, съдът стига до извод, че тя следва да се приложи разширително – не само спрямо хората, които имат учредено право върху топлоснабдения имот по чл. 56 от Закона за собствеността, а и спрямо държателите, които упражняват трайно фактическо владение върху имота, каквито са наемателите.

Оттук може да се изведе, че по силата на чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответницата по силата на нарочен договор или на някое от посочените по-горе основания; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответницата е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в нейна тежест е да установи, че е предявила рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

Ответницата възразява, че не е собственица на процесния топлоснабден имот през процесния период. От материалите обаче се установява, че е наемателка. Нещо повече, по силата на чл. 3.3 от договора за наем в нейна тежест е заплащането на консумативните разноски. По силата на изложените по-горе съображения, съдът приема, че в този случай разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката следва да се приложи и спрямо нея. Посочената разпоредба се отнася и до собствениците или ползвателите на имоти в сгради, които вече са присъединени към абонатната станция. Следователно, не е необходимо собственикът или ползвателят да са участвали в действията предхождащи включването към абонатната станция (общо събрание на етажните собственици, сключване на договор с третото лице - помагач). Достатъчно е дори и в последващ 3 момент да придобият право на собственост или на ползване върху жилище в сградата в режим на етажна собственост, за да възникнат за тях задълженията по чл. 153 от Закона за енергетиката.

Съдът намира още, че същата разпоредба не противоречи на чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Последната разпоредба забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. В случая обаче такова искане е налице – сключен е договор между етажната собственост и третото лице – помагач. По силата на Закона за енергетиката ответницата се е присъединила към този договор, наемайки имот в сградата.

Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени доказателства.

Наемането на топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за енергетиката.

Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.

По силата на това облигационно правоотношение ответницата е задължена към ищеца да заплаща цената на доставената топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово разпределение. Обстоятелството е безспорно между страните.

Не на последно място, по делото не се доказа ответницата да е заявила рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.

Страните не спорят по размера на иска. Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената топлинна енергия, възлиза на сумата, посочена в исковата молба, формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки.

Ответницата не твърди в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено.

Затова съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс е основателен и следва да бъде уважен.

3. По възраженията на ответната страна:

Ответницата поддържа, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.