Решение № 173 от 15.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Мария Митева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора К.М.Иванов като разгледа докладваното от Мария Митева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200206 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. Ц. К. Ч. чрез защитника му – адв.Н. срещу решение № 147/19.12.22 г. по ВНОХД № 263/22 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, II – ри наказателен състав.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен закона. Сочи се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът е приел, че подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК, без да са налице обективните и субективните признаци на този престъпен състав. Развиват се доводи, че липсват каквито и да било доказателства за това, че подс. Ч. е подавала лично декларации пред ТД на НАП по електронен път от името на /наименование на дружество/ ЕООД. Подчертава се, че обвинението срещу подсъдимата е за несъставомерно деяние, тя не е извършила престъплението, за което е обвинена и следователно трябва да бъде оправдана на основние чл. 24 НК.

1

Излагат се съображения, че не може да бъде установено къде се намират IP адресите, от които са подадени по електронен път инкриминираните декларации, както и че липсват доказателства дали на практика стоките са реализирани.

Възразява се срещу дейността на съда по оценка на доказателствените материали и извода за авторство на деянието в лицето на подс. Ч.. Развиват се доводи, че неоснователно са приети за недостоверни обясненията на подсъдимата, които се подкрепят показанията на св. В.К., на които също без каквото и да е основание не е била дадена вяра.

Подчертава се, че неправилно в подкрепа на обвинителната теза, е било кредитирано заключението на изготвената съдебно - счетоводна експертиза, че закупеното сухо мляко е било реализирано, тъй като не било открито от контролните органи на НАП. Изтъква се, че съдът е боравил с предположения и вероятности, а това е недопустимо.

Излагат се съображения, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина в съответствие със задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Сочи се, че доказателствените източници не са подложени на прецизен анализ и им е дадена невярна оценка. Изтъква се, че съдът е нарушил и разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, защото не посочил кои обстоятелства относно участието на подсъдимата в престъпната деятелност, приема за установен и въз основа на кои точно доказателства и доказателствени средства. Подчертава се, че не са обсъдени задълбочено и възраженията на защитата.

В заключение е отправено искане за отмяна атакуваното решение на въззивния съд и за оправдаване на подс. Ч., а алтернативно за отмяна на атакуваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание защитникът на подс. Ч., адв.Н., поддържа касационнната жалба с всички развити в нея аргументи. Акцентира на това, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Развива доводи, че подсъдимата е осъдена за престъпление, което не е извършила, както и че няма нито едно доказателство или доказателствено средство, че стоките са реализирани на територията на страната и подлежат на данъчно облагане. Изтъква, че неправилно са били игнорирани обясненията на подс. Ч. и показанията на св. В.К.. Излагат се и съображения, че липсват категорични доказателствени източници за това, че именно подсъдимата е подала 2 инкриминираните декларации и че обвинението се гради единствено на факта, че електронния подпис е на подс. Ч.. Подчертава, че неправилно е било възприето и заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Поддържа и всички подробно развити оплаквания в касационната жалба, във връзка с допуснатите съществени процесуални нарушения.

Моли касационната жалба да бъде уважена.

Подс. Ч. в лична защита поддържа казаното от нейния защитник.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Сочи, че Апелативен съд – Велико Търново е подложил на анализ събраните гласни и писмени доказателствени материали, а също и заключенията на приетите по делото експертизи. Така е достигнал до верни и законосъобразни фактически и правни изводи.

Предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Апелативен съд – Велико Търново – в сила.

В последната си дума подс. Ч. моли касационната жалба да бъде уважена.

Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

Касационната жалба на подс. Ц. Ч., депозирана чрез защитника й – адв.Н. е допустима и разгледана по същество е основателна.

С присъда № 260001 от 11.05.2022 г. по НОХД № 153/2020 г. Окръжен съд - Габрово е признал подсъдимата Ц. К. Ч. от гр. Русе, родена на 07.05.1989 г. в същия град, живуща в гр. В.Търново, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи, ЕГН ********** за ВИНОВЕНА в това, че през периода от 01.08.2012 г. до 14.12.2012 г. при условията на продължавано престъпление, като представляващ /наименование на дружество/ ЕООД гр. Д. по пълномощно от управителя на дружеството Й.И.Х. от гр. Д. избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 560 658.14 лева /петстотин и шестдесет хиляди, шестстотин петдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, като затаила истина в представени пред ТД на НАП, офис Габрово по електронен път, чрез личен електронен подпис, справки-декларации, подавани по реда на чл. 125 от ЗДДС, както следва: декларация № 7001089348 от 12.09.2012 г., декларация № 3

7001093549 от 13.10.2012 г., декларация № 7001096940 от 14.11.2012 г. и декларация № 70011393 от 14.12.2012 г., като не посочила реално отчуждаване на доставени стоки в резултат на вътреобщностно придобиване /сухи млека от „ВАLTIМА SРОLSКА Z 0GRINICZONZ ОDPOWEDZIALINOSCIA", Република Полша/, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е била ОСЪДЕНА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода, на подсъдимата Ц. К. Ч., като е определил изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪДИЛ е подсъдимата Ц. К. Ч. да заплати по сметка на ОП - Габрово, сумата от 436.80 лева /четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/, направени по делото разноски, на основание чл. 189 ал.З от НПК и 5.00 /пет/ лева по сметка на съда, държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪДИЛ е подсъдимата Ц. К. Ч. да заплати по сметка на ОС - Габрово, сумата от 848.00 лева / осемстотин четиридесет и осем лева/, направени по делото разноски, на основание чл. 189, ал. З от НПК и 5.00 /пет/ лева по сметка на съда, държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата по ВНОХД № 153/2020 година на ОС – Габрово е обжалвана пред въззвния съд – АС – Велико Търново от адв.Н., защитник на подс. Ц. Ч..

С решение № 147/19.12.2022 година по ВНОХД № 263/2022 г. АС - Велико Търново, 2 – ри наказателен състав е потвърдил присъда № 260001 от 11.05.22 г., постановена по НОХД № 153/20 г. на ОС – Габрово.

Оплакванията в касационната жалба, са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно, някои доказателства са тълкувани превратно, липсва самостоятелен анализ на доказателствата от въззивния съд, решението почива на предположения, липсва задълбочен отговор на възраженията на защитата и липсват доказателства в подкрепа на обвинението.

При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че атакуваното 4 въззивно решение е постановено в нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14, чл. 107 НПК и чл. 305, ал. 3 НПК.

В настоящия казус инстанционните съдилища не са взели нужните мерки за разкриване на обективната истина и в мотивите им се съзират както предположения, така и житейски разсъждения. Мотивите на въззивния съд представляват почти дословен преразказ на мотивите на първата инстанция както от фактическа страна, така и във връзка с правните изводи и анализа на доказателствата и доказателствените средства. В опита си да развие свои съображения, въззивният съд всъщност е препращал към възприетото от първата инстанция, като декларативно е заявявал по почти всички важни за правилното решаване на делото въпроси, че се съгласява с изводите на първостепенния съд, било то фактически или правни. Тези препратки обаче не са ефективни, тъй като и първоинстанционният съд не е изложил съдържателни и убедителни съображения за наличието на верига от косвени доказателства, която по несъмнен начин да подкрепя обвинението, при положение, че преки и несъмнени доказателства в полза на обвинителната теза, не са били установени. Така, в разрез с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК инстанционните съдилища не са посочили въз основа на кои точно доказателствени материали, са установили възприетите от тях фактически обстоятелства. При противоречие на доказателствените източници, е следвало да се изложат ясни и точни съображения защо едни от тях се приемат а други се отхвърлят. В конкретния казус съображения са изложени, но те са повърхностни, незадълбочени и отчасти вътрешнопротиворечиви. Става ясно от мотивите на инстанционните съдилища, че те дават вяра на обясненията на подсъдимата единствено в частите, които са в синхрон с обвинителната теза. В останалите части обясненията й, не се кредитират. Разбира се съдилищата имат право да направят този извод, но единствено при положение, че посочат ясно от какви други доказателства и доказателствени средства са опровергава заявеното от подсъдимата. Така, съдилищата са приели, че обясненията на подсъдимата се подкрепят от показанията на св. К.. След това са приели, че показанията на св. К. противоречат на обясненията на подс. Ч. /което поначало не е вярно/, а също и, че показанията на цитирания свидетел не могат да бъдат кредитирани, тъй като са дадени около 10 години по-късно, а не може да се приеме, че свидетелят помни тази случка, защото тя не е свързана с някаква силна емоция. По принцип, това дали един свидетел си спомня някаква ситуация, разиграла се преди значителен период от време, зависи от индивидуалните паметови възможности на всеки човек, а въззивният съд не е изяснил защо св. К. си спомня тази случка. Въззивният 5 съд е гадаел дали ситуацията, описана от свидетеля е свързан с някаква по-силна емоция и в този смисъл разсъжденията на съда са основани на предположения. Безкритично въззивният съд се е отнесъл и към показанията на св. Г.Т. и им е дал вяра, тъй като свидетелят, категорично отричал да е искал личната карта на подсъдимата, а и липсват данни този свидетел да се е занимавал с покупка, продажба и транспорт на сухо мляко. Поначало св.Г.Т. има личен интерес, който да защити, а простото отричане на определени факти, не означава, че показанията му са достоверни. От друго страна не е изяснено с нужното внимание дали е вярно, че св. Г.Т. изобщо не е бил свързан с покупка, продажба, транспорт и съхранение на сухо мляко.

Вярно е, че оценката на свидетелските показания е суверенно правомощие на съда по същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен източник на доказателствена информация изисква внимателно да ги анализира поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост, като изложи ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи без усилия да се проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение.