Решение № 15134 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15134 гр. ***, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20261110100776 по описа за 2026 година Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

И щ е ц а ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на У С , твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 894 от 04.08.2025 г. по ч.гр. д. № 1572 по описа за 2025 г. на Районен съд гр. ***, като поради подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответницата В. Т. *** – *** с ЕГН **********, от гр. ***, ****, в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Третото лице-помагач *** със седалище и адрес на управление гр.

***, *** не взема становище по делото, в съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*** ***“ *** да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг. Съгласно нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия. Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия. Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 2

ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г. редакции на чл. 149, чл.

150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на 3 вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие . В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот .“ Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В разглеждания случай от представените от ищеца доказателства не би могъл да бъде формиран безусловен и несъмнен извод, че през исковия период ответницата е била собственик, вещен ползвател или ползвател на облигационно основание, изразил воля да встъпи в договорно правоотношение с топлофикационното дружество, на процесното жилище. По делото е приет и приложен като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 30.05.1995, като в същия фигурират двама купувачи, респективно собственици – ответницата В. Т. *** – *** и трето, неучастващо по делото лице, което освен това не участва и в производството по ч.гр. д. № 1572 по описа за 2025 г. на Районен съд гр. *** – Е***. По делото изцяло неизяснени са въпросите – налице ли е трансформация на съсобствеността след датата на придобиване на недвижимия имот, към настоящия момент съсобствениците продължават ли да са двама – ответницата В. Т. *** – *** и третото, неучастващо по делото лице Е*** и ако това е така, какви са техните квоти в съсобствеността.

Окончателният съдебен акт по делото не може да се основава на предположения, и при изрично разпределената от съда доказателствена тежест 4 с доклада по делото съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК първата предпоставка за уважаване на исковете не е налице, поради което не следва да се обсъждат останалите и исковете следва да бъдат отхвърлени.

С оглед този изход на делото право на разноски има ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като същите следва да бъдат присъдени съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно – 350 евро адовкатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** *** ” ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, искове с правно основание чл. 422 от ГПК против В. Т. *** – *** с ЕГН **********, от гр. ***, ***, установителни искове по чл. 422 от ГПК за сумата в размер на 1 500, 83 евро /хиляда и петстотин евро и осемдесет и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 2 935, 37 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 14.08.2025 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 338, 29 евро /триста тридесет и осем евро и двадесет и девет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 661, 63 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 29.07.2025 г., за сумата в размер на 12, 75 евро /дванадесет евро и седемдесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 24, 93 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 14.08.2025 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 3, 82 евро /три евро и осемдесет и два евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 7, 48 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2022 г. до 29.07.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

5

ОСЪЖДА „*** *** ” ***, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, да заплати на В. Т. *** – *** с ЕГН **********, от гр. ***,***, сумата в размер на 3 5 0 /триста и петдесет/ евро, представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – *** със седалище и адрес на управление гр. ***, *** Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6