Определение № 286 от 10.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600335 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест, изготвен от прокурори при Окръжна прокуратура Пловдив, против протоколно определение №

150/17.05.2024 г., постановено по НОХД № 62/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което в хода на разпоредителното заседание, проведено на 13.05.2024 г. е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Л. М..

В протеста се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, изтъкват се доводи, че в обвинителният акт липсват посочените от съда непълноти относно фактите, отнасящи се до елементите от състава на повдигнатото обвинение на двамата обвиняеми. В протеста са изложени подробни съображения в тази насока, като се прави искане атакуваното определение да бъде отменено.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Протеста е процесуално допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

1

Настоящата въззивна инстанция намира, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита на подсъдимия М. /да разбере за извършването на какво престъпление му е повдигнато обвинение/, като за пълното изясняване на този въпрос е необходимо да се проследи хронологията на развитието на делото в съдебната фаза на процеса. След внасяне в съда на обвинителен акт срещу подсъдимите Ю. Т. А. и Л. А. М. е образувано НОХД № 1/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. След промяна на съдията докладчик по делото, поради освобождаване от длъжност на първоначално опредлениия такъв, делото е започнало отначало. С протоколно определение от разпоредително заседание № 441 от 27.11.2023 г. Съдът е преценил, че по време на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, защото при изготвяне на обвинителния акт не са изпълнени в цялост стандартите на процесуалния закон по отношение на фактите и обстоятелствата за инкриминираното деяние, както и че не са съобразени в цялост принципните указания в ТР № 2/2002 г. на ОСНК относно задължителните реквизити и съдържание към описателната и диспозитивната част на инструмента, което нарушава правото на защита на подсъдимите и в частност на подс.Л. М..

Настоящата инстанция счита, че с изготвения и отново внесен обвинителен акт указанията, дадени с посоченото протоколно определение не са изпълнени в цялост от прокуратурата.

На подс.Л. М. е повдигнато обвинение, че е съпричинил процесното ПТП независимо с другия подсъдим Ю. А., защото е нарушил правилата на чл.25 ал.1 ЗДП, чл.50, ал.1 ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП и по този начин извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Правилно първостепенният съд е приел, че от съществено значение за преценката на съставомерността на деянието е да се знае отстоянието, от което подсъдимият М. е имал възможност да възприеме автомобила „*“ като опасност за движението, тъй като именно от този момент за него се поражда и дължимото поведение, и съответно имал ли е възможност да извърши безопасно маневрата, която е предприел или не. В тази връзка съдът отново правилно е констатирал противоречия в обвинителния акт изразяващи се в следното: В обстоятелствената част на обвинителния акт стр.3-4 се твърди от 2 една страна, че обвиняемия М. при извършване на маневрата завой на ляво не е спрял последователно на знака „Стоп“ - на линията, очертана с пътна маркировка, или на линията, на която е поставен знака, нито след това на граница на пътя с предимство, преди на навлезе по същия. От друга страна на стр. 8 от обвинителния акт на два пъти се описва каква е била видимостта на този именно водач при навлизане на главния път към другия автомобил „*“, но при потегляне на автомобила „*“ от покой от зоната на северната граница на пътната лента на автомобил „*“, а не в движение, както се твърди при описание на фактическата обстановка преди това. В следващото изречение е посочено, че към момента на навлизане на автомобила „*“ на платното за движение на автомобила „*“ и непосредствено преди това, водачът на автомобила „*“ е имал техническа възможност да възприеме движещия се по платното за движение автомобил „*“. За подс. А. е посочено, че е имал техническа възможност да възприеме автомобила на подс. М. за около 1,5 сек. преди потеглянето му /стр.8-последен абзац/. В случая, както правилно е отбелязал и първостепенният съд е налице съществено противоречие досежно горните обстоятелства. Не става ясно какво приема прокурора в обвинителната си теза спрял ли е въобще подс.М. на знака стоп, преди да започне маневрата завиване на ляво и къде се е намирал имал възможност да възприеме автомобила „*“ като опасност за движението. Както бе посочено по-горе първоначално в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че последователно не е спрял на знака „Стоп“ - на линията, очертана с пътна маркировка, или на линията, на която е поставен знака, нито след това на граница на пътя с предимство, преди на навлезе по същия, а след това е посочено, че автомобилът му е потеглил от покой, преди да започне маневра. Това противоречие води и до неяснота кога точно подс. М. е имал техническа възможност първоначално и своевременно да възприеме движещия се по платното за движение с предимство автомобил „*“ и да го пропусне и така създал опасност за участниците в движението на този пътен участък. Това води до нарушава правото на защита на подсъдимия М. да разбере в какво точно е обвинен и в какво се изразява неправомерното му поведение, описано в диспозитива като „не се съобразил с пътен знак Б2“ по вмененото му във вина с обвинителния акт нарушение на чл.46, ал.2 от ППЗДП на пътен знак относно предимството - Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“

3

На подс . М. е вменено да е извършил деянието за което му е повдигнато обвинение при нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, предвид констатирано по-горе противоречие между фактите от обвинението спрял ли е въобще на знака стоп или не, преди да започне маневрата завиване на ляво, не става ясно в какво конкретно поведение - действие или бездействие, се изразява описаното в диспозитива на обвинителния акт нарушение. Както правилно е посочил първостепенният съд подобни факти в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват. Това също води до нарушава правото на защита на подсъдимия М. да разбере в какво точно е обвинен и в какво се изразява неправомерното му поведение в действие или в бездействие. За всяка една от бланкетните норми от специалното законодателство, които прокурорът с диспозитива на акта претендира, че са били нарушени от подс. М. и се твърди да са в причинно-следствена връзка с причинената по непредпазливост смърт на пострадалата следва в обстоятелствената част на обвинителния акт да се съдържат конкретни факти обуславящи съставомерността на престъплението.

Поради изложено по-горе Пловдивският апелативен съд намира, че доводите, които се правят в подадения пред настоящата инстанция частен протест, че обвинителния акт съответства на нормата на чл.246 от НПК и ТР 2/2002 г. на ОСНК не могат да бъдат споделени. Обвинителният акт не отговаря на тези стандарти. В него хронологията на инкриминираното деяние не е изложена ясно и последователно. Налице са противоречия досежно съставомерни факти и обстоятелства. Налице е и пропуск относно това в какво конкретно поведение - действие или бездействие, се изразява вмененото на подс. М. нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и пряката му причинноследствена връзка с настъпилия резултат. В тази връзка обвинителният акт отговаря и на изискванията на разпоредбата на чл.246 от НПК. Обвинението не е формулирано по възможно най-ясния начин за подсъдимия и не дава възможност той да реализира правото си на защита в пълен обем.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че атакуваното протоколно определение № 150/17.05.2024 г., постановено по НОХД № 62/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което в хода на разпоредителното заседание е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт, 4 довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Л. М., като законосъобразно и правилно следва да се потвърди, а протеста да се остави без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 150/17.05.2024 г., постановено по НОХД № 62/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5