Решение № 4658 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4658 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100513192 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена по електронна поща на 04.10.2022 г. и входирана в СРС на 05.10.2022 г., на ответника П. Г. К. срещу решение № 20057187/12.9.2022 г., постановено по гражданско дело № 7495/2021 г. на Софийския районен съд, 164 състав, в частта, с която съдът признава за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 и чл.203 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „С.В.“ АД следните суми: 998,61 лв. представляваща цена на В и К услуги, доставени в апартамент № 115, находящ се в гр. София, ж.к. „******* в периода от 20.10.2017 г. до 26.07.2020 г., по издадени фактури, ведно със законната лихва от 21.10.2020 г. до погасяване на задължението, 119,06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.11.2017 г. до 26.07.2020 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 1

10.11.2020 г. по ч. гр. д. № 51315/20 г. по описа на СРС, като на основание чл.

78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 448,63 лева – разноски в настоящото исково производство и 61,52 лева – разноски за заповедното производство.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Не била спазена процедурата за отчитане на изразходеното количество вода, не били представени картнети. Потребление не се доказвало и от заключението на СТЕ, доколкото било изготвено на база едностранно съставени от ищеца документи. Не била проверена годността на водомера. Не били ангажирани доказателства за осчетоводяване на задълженията. Необосновано първоинстанционният съд перел за доказано наличието на облигационно правоотношение, вкл. и факта, че в процесния период ответникът бил собственик на процесния имот, доколкото не били ангажирани годни доказателства за това. Макар съдът да перил за установено, че в процесния период ответникът бил собственик на ½ идеална част от имота, приел, че дължи в цялост задължението за непогасения по давност период. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и ищец по исковете „С.В.“ АД счита жалбата за неоснователна, а решението – за правилно в обжалваната част, като моли въззивния съд да го потвърди. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е частично неправилно в обжалваната част поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „С.В.” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника П. Г. К. за следните суми:

1271,62 лева, представляваща цена на доставени В и К услуги в периода 28.7.2016 г. – 26.7.2020 г. в апартамент № 115, находящ се в гр. София, ж.к.

„******* заедно със законната лихва от 21.10.2020 г. до погасяване на задължението, и 155,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.8.2016 г. – 26.7.2020 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника В и К услуги /доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води/ в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите и уговорен в ОУ.

Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.

Първоинстанционният съд е уважил претенциите за следните суми:

998,61 лева, представляваща цена на В и К услуги, доставени в периода от 20.10.2017 г. до 26.07.2020 г. и 119,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.11.2017 г. до 26.07.2020 г., които задължения са предмет на въззивна проверка.

3

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

198о, ал. 1 от Закона за водите:

За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата н а пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

Настоящият състав на въззивния съд намира за доказано обстоятелството, че в процесния период ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху ½ идеална част от процесния имот. На първо място, в отговора на исковата молба, не е оспорил този факт. На второ, от представеното и неоспорено от ответника удостоверение, издадено от СО, дирекция „Общински приходи“, се установява, че преди началото на процесния период ответникът е декларирал придобиването на правото на собственост върху процесния имот. Именно от този документ се установява, че не е собственик на целия имот - вписано е, че е титуляр на ½ идеална част.

Това негово изявление се подкрепя и от представеното към исковата молба писмено изявление на ответника /л. 13 от делото/, което изявление също не е оспорено от него. Макар ищецът да не е представил документ за собственост, процесуалното поведение на ответника и представените доказателства са достатъчни да установяват този факт, доколкото предмет на делото не е правото на собственост върху имота.

4

В представените от ищеца документи за извършен от самия ответник отчет на водомера, които са подписани от него и не са оспорени, както и от заключението на СТЕ, се установява и обстоятелството, че имотът е бил водоснабден в процесния период. Ето защо съдът намира, че в процесния период между страните е било налице облигационно отношение по договор за предоставяне на В и К услуги. Предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, ответникът отговаря за половината от задълженията за цената им.

Доколкото по делото има доказателства за наличие на облигационна връзка и доставка на ВиК услуги обстоятелството колко точно количество е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца; когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление; достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора; при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете 5 страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане; при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел; длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител /чл. 21, ал. 4 ОУ/, като клаузата на чл.

22, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел /чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ/. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел /чл. 22, ал. 4 ОУ/. В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ - по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.