Решение № 208 от 15.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. ХАСКОВО, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265600600407 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 318 от НПК.

С Присъда № 33/07.05.2026 год., постановена по НЧХД № 719/2025 год. РС - Хасково е признал подсъдимата К. А. Д. за виновна в това, че на 02.09.2025г., в гр. Х., казала нещо унизително за честта и достойнството на Г.

И. А. от гр. Х., като в негово присъствие му казала: „нещастник, идиот си, за нищо не ставаш, ти си луд, мястото ти е в лудницата“ - престъпление по чл.

146, ал. 1, предл. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освободил от наказателна отговорност, като и наложил административно наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро. В тежест на подсъдимата са възложени разноските. С присъдата е уважен и предявения от Г. И. А. против К. А. Д. граждански иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 511,29 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на нанесената обида, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата Д., постъпила в законовия срок, съдържаща доводи за необоснованост, незаконосъобразност и постановяването й в нарушение на 1 материалния, така и на процесуалния закон. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и излага съображения, че в мотивите към присъдата съдът не обсъдил свидетелските показания на полицейските служители, на дъщерята на подсъдимата, на съпругата на въззиваемия, както и на съседката – пряк очевидец на случката, дадени в съдебните заседания по делото. Излагайки само фактическата обстановка и съсредоточавайки се върху анализ на думите употребени от подсъдимата, на практика постановявайки присъдата си без мотиви, съдът допуснал процесуално нарушение. Мотивите не съдържали обсъждане на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, което довело до ограничаване правото на защита на подсъдимата да узнае на база кои от съществените за правилното решаване на делото факти съдът е приел за установени и на база на кои от доказателствените средства/нарушение по чл. 305, ал. 3 от НПК/. Отделно от това защитникът счита обвинението за недоказано по несъмнен и категоричен начин, като при всяко налично съмнение съдът следвало да оправдае подсъдимата. В случая Д. била предадена на съд за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, като данни за нанесената обида се съдържали само в частната тъжба на Г.

И. А. и в показанията на св. В., негова съпруга, която не била пряк очевидец на случилото се, а освен това била и заинтересована от изхода на делото.

Защитникът пледира за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата Д. за невинна.

Повереникът на частния тъжител оспорва въззивната жалба, намира присъдата за правилна, съобразена с материалния закон и съвкупността от доказателства по делото. Пледира атакувания съдебен ат да бъде потвърден и претендира присъждане на разноски.

Подсъдимата К. А. Д. в своя защита заявява, че твърденията на Г. И.

А. останали недоказани. В последната си дума иска да бъде оправдана.

Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и проверка на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на присъдата, намира следното:

Съдебният акт, предмет на настоящата проверка, е постановен при особено съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на съдебната фаза на производството. При постановяването на присъдата и в частност при изготвянето на мотивите, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за мотивиране на съдебния акт /присъдата/ съобразно чл. 305, ал. 3 от НПК. В мотивите на проверяваната присъда съдът е описал изключително лаконично фактическата обстановка, която е приел за установена, но не е посочил кои обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различните доказателствени способи, какви са правните съображения за взетото решение. Липсва изрично и ясно позоваване на писмените доказателства и на свидетелските показания, не е направен анализ и не са посочени кои конкретно доказателства обосновават изцяло фактите от обвинителния документ. Основен въпрос по делото е свързан с това дали 2 действително подсъдимата е нанесла обида на Г. И. А.. Районният съд е приел за осъществени, изложените в тъжбата факти, които сочат на престъпление от частен характер - обида, но не е изяснил основанията си за този извод.

Посочено е какви са обективните елементи от състава на престъплението по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, но след това единствено е формулиран краен извод, без обсъждане защо според съда деянието е съставомерно. Това е наложително, не само с оглед изискванията на чл. 305 НПК относно съдържанието на мотивите към присъдата, но предвид заявената от защитника, а и самата подсъдимата Д. позиция защо според тях не е извършено престъплението обида, на което е следвало съдът да даде отговор.

В настоящия случай това не е направено.

В мотивите си съдът не е посочил, въз основа на показанията на кои от разпитани петима свидетели е приел за установени изложените факти. Поважното е, че съдът изобщо не е счел за уместно да посочи на кои от показанията дава вяра или не. Това е било още по-необходимо, като се имат предвид взаимно противоречащите си показания на свидетелите Е.В., съпруга на тъжителя и очевидецът, присъствал от началото до края на инцидента – св.

Е.С.. Докато първата твърди, че възприела обидните слова на подсъдимата към тъжителя/макар и от входа на блока/, втората заявява безусловно, че само тя е била в близост до участниците в спора и настоява, че входовете на блока за били затворени и е нямало други хора, присъствали на инкриминираната случка. Тези обстоятелства определено е наложително да бъдат обсъдени с оглед основният предмет на доказване в производството, а ако районният съд е приел, че тези показания нямат отношение към авторството, тогава също е следвало да изложи своите съображения защо смята така. Липсата на анализ на свидетелските показания не дава възможност да се разбере волята на решаващия съд по отношение на приетите за установени факти и въз основа на кои от събраните доказателства е сторено това. Липсва оценка на събраните на съдебното следствие доказателства, съпоставимо с липса на мотиви.

Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, отстранимо единствено при ново разглеждане на делото. Всички тези недостатъци рефлектират върху основното задължение на съда относно формирането на вътрешното убеждение, защото не е ясно кои доказателства се кредитират и какви са съображенията за крайния извод. Подобно съдържание на мотивите не позволява на страните в процеса да разберат волята на съда, а оттам адекватно да защитят правата си.

Ето защо присъдата следва да се отмени, а делото върне на ХРС за ново разглеждане, от друг състав.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 33/07.05.2026 год. на РС Хасково, постановена по НЧХД № 719/2025 год..

3

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС -Хасково.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4