Решение № 1354 от 24.09.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№...........................................2020 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав, в открито заседание, проведено на трети август 2020 г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Милачков административно дело № 311 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба, подадена от „ТОБИЗ 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Тополи, ул. „Овчага“ № 48, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319001367-091-001/28.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, в която е потвърден, респ. изменен, с Решение № 307/14.01.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.12.2017 г. в размер на 23 981,01 лева – главница, и 4 343,57 лева – лихви, за д.п.м.12.2018 г. в размер на 15 929,19 лева – главница, и 1 270,01 лева – лихви, и за д.п.м.01.2019 г. в размер на 50 427,95 лева – главница, и 3 586,27 лева – лихви, и допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п.2016 г. в размер на 1 852,19 лева – главница, и 484,18 лева – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 7 722,22 лева – главница, и 1 235,65 лева – лихви.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, като изводите на приходните органи в тази насока са направени при фактическа липса на предвидените в закона основания и са необосновани, тъй като не почиват на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство. Сочи се, че мотивите на органите по приходите за наличие на публични задължения са изградени единствено върху предположения за проявена недобросъвестност на ревизираното лице и неотчитане на приходи и разходи съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/, което е в противоречие с практиката на ВАС. Изтъква се, че преминавайки към ревизия по особения ред, ревизиращите не са извършили анализ по чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, поради което основата за облагане е била определена въз основа на предположения. Изразява се несъгласие с размера на определената от органите по приходите търговска надценка за всяка от ревизираните години, като счита, че същата не е съпоставена с търговската надценка на съседни или други търговски обекти, които извършват търговия със същите или подобни стоки на тези, предлагани от ревизираното дружество. Навежда доводи, че не е налице основание за отписване на задължения по предоставени заеми и да признае приходи от тях съгласно СС „Приходи“, тъй като задълженията не са станали изискуеми. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, жалбоподателят поддържа подадената жалба и моли за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „ОДОП“

– Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита същата за недоказана, а РА, в оспорената част, за правилен и законосъобразен. Намира, че безсъмнено са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, за което са приложени доказателства.

По отношение на определените с РА задължения счита, че правилно са установени фактите, за които в преписката се съдържат доказателства, и правилно е приложен материалният данъчен закон. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 638,32 лева.

І. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по административен ред и пред надлежния съд, поради което е допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ІІ. Относно компетентността, формата и процесуалната законосъобразност на РА:

Ревизията на „ТОБИЗ

91“ ООД обхваща установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. и за ДДС за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2019 г. и е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000319001367-020-001/07.03.2019 г. /л. 4/, изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-03000319001367-020-002/18.06.2019 г. /л. 7/, издадени от Соня Стоянова Андонова, на длъжност началник на сектор, определена да издава такива заповеди със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. /л. 1/ на директора на ТД на НАП – Варна.

За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000319001367-092-001/20.09.2019 г. /л. 43 – л. 77/, издаден от определените със ЗВР органи по приходите. Възприемайки изцяло съдържащите се в ревизионния доклад констатации, определените в чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи по приходите издават процесния РА № Р-03000319001367-091-001/28.10.2019 година.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 307/14.01.2020 г. го потвърждава в частта, с която в тежест на „ТОБИЗ 91“ ООД са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.12.2017 г. в размер на 23 981,01 лева – главница, и 4 343,57 лева – лихви, за д.п.м.12.2018 г. в размер на 15 929,19 лева – главница, и 1 270,01 лева – лихви, и за д.п.м.01.2019 г. в размер на 50 427,95 лева – главница, и 3 586,27 лева – лихви, и допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2017 г. в размер на 7 722,22 лева – главница, и 1 235,65 лева – лихви, изменя го, в частта, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2016 г. в размер на 8 852,80 лева – главница, и 2 314,21 лева – лихви, като установява допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2016 г. в размер на 1 852,19 лева – главница, и 484,18 лева – лихви, и го отменя, в частта, с която е установен корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2018 г. за възстановяване в размер на 3 816,15 лева – главница, и 0,00 лева – лихви, като връща преписката на органа по приходите, издал ЗВР, за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт.

Предмет на обжалване в настоящото съдебно производство, е частта от РА №

Р-03000319001367-091-001/28.10.2019 г, потвърдена, респ. изменена с Решение № 307/14.01.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с която в тежест на „ТОБИЗ 91“ ООД са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.12.2017 г. в размер на 23 981,01 лева – главница, и 4 343,57 лева – лихви, за д.п.м.12.2018 г. в размер на 15 929,19 лева – главница, и 1 270,01 лева – лихви, и за д.п.м.01.2019 г. в размер на 50 427,95 лева – главница, и 3 586,27 лева – лихви, и допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за д.п.2016 г. в размер на 1 852,19 лева – главница, и 484,18 лева – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 7 722,22 лева – главница, и 1 235,65 лева – лихви.

Ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 г., и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не са налице пороци, влечащи нищожност на ревизионния акт.

Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е

РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и обективира както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.

При извършена от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на РА само на това основание. Ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес, поради което наведеното в обратен смисъл възражение от жалбоподателя е неоснователно.

ІІІ. Относно материалноправната законосъобразност на ревизионния акт:

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за ревизията са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, които не следва да бъдат наново възпроизвеждани в настоящото съдебно решение.

През ревизираните данъчни периоди „ТОБИЗ 91“ ООД е извършвало търговия на едро и дребно с разнообразни нехранителни стоки от вида „всичко за 1 лев“. Дейността на ревизираното лице се осъществява в следните обекти: 18 /осемнадесет/ броя складове на адрес: гр. Варна, ул. ,Академик Курчатов“ № 1 с обща площ от 858 кв. м. и 2 /два/ броя складове на адрес: гр.

Варна ул. „Прилеп“ № 74А с обща площ от 520 кв.м.

При извършени проверки, документирани с нарочни протоколи, подробно описани в изготвения РД, са събрани множество доказателства, в т.ч.: сборни ведомости – обобщени за периоди 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и 01.01.2019 г. – 16.01.2019 г., съдържащи данни за стоките по инв. номер, наименование, начално количество и стойност, приход количество и стойност, разход количество и стойност и крайно количество и стойност; детайлни хронологични разпечатки на сметка 394 „Стоки“ за всяко тримесечие на ревизираните 2016 г. и 2017 г., за цялата 2018 г., както и за периода 01.01.2019 г. – 16.01.2019 г., съдържащи данни за въведените счетоводни записи по дебита и кредита на сметка 304 „Стоки“ в хронологичен ред по документи, като са въвеждани данни за количествата на заприходените и изписани стоки, без да е посочвано за кои стоки се отнасят тези количества, съответно по артикули или групи артикули /л. 135 – л. 1599 – папка 1 – папка 5 от адм. преписка/; счетоводни регистри, главни книги, оборотни ведомости за периоди 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., 01.01.2019 г. – 16.01.2019 г. и 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г. /л. 130 – л. 132/, договори за кредит, сключени през периода 2010 г. – 2015 г., съгласно приложен опис /л. 94 – л. 114-гръб/ След анализ на представените документи е констатирано, че воденото от ревизираното лице счетоводство не отговаря на изискванията, заложени в Закона за счетоводството /ЗСч/, както и не дава възможност за последващ данъчен контрол.