Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 17.06.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1189/2020
Вид
Решение № 145
Подписан
17.06.2020
В сила
28.07.2020
Състав
ВЕСЕЛИНА КОСЕВА МИШОВА, ПЛАМЕН СТЕФАНОВ ЗЛАТЕВ, БОРЯНА ОГНЯНОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 145 17.06.2020 година Град Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав, на 2 юни…………..…………………………….…2020 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ВЕСЕЛИНА МИШОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОРЯНА

ХРИСТОВА

Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………

Прокурор…………………………………………………………………….. като разгледа докладваното от………………………съдията В.

МИШОВА въззивно гражданско дело номер…1189…….по описа за 2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „Рудник „Трояново-север“ с.

Ковачево против решение № 5 от 04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 673/2019 г. на Радневския районен съд, с което са уважени исковете на Г.Т.К. по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването му на предишната работа.

Въззивникът счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че не е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина. Счита, че дисциплинарното уволнение е извършено законосъобразно, а предявеният иск – неоснователен. Изводите на съда, че в заповедта никъде не било посочено ищецът да е употребил алкохол точно по време на работа, тъй като пробата била извършена 5-6 часа след инцидента със запалването, и е извършена извън работното място на ищеца. Твърди, че в заповедта за уволнение многократно е посочено, че ищецът е употребил алкохол точно по време на работа, през работно време. Пробата била направена в 15,20 ч. и това не се оспорвало от ищеца. Въззивникът счита, че правно необосновано и неоснователно първоинстанционният съд приема, че не е ясен моментът, в който ищецът е употребил алкохол. По делото било установено, че ищецът е дошъл на работа и при сутрешната проверка в 6,45 ч. не било установено съдържание на алкохол в дъха му. В 15,20 ч., когато е направена пробата, е установено наличие на алкохол в дъха 1,23 промила. Твърди, че оспорванията на ищеца, че не е употребявал алкохол, не се подкрепят от доказателствата по делото. Инхалацията на спиртни изпарения било възможно да покачи концентрацията на алкохол около и малко над физиологичната норма, която е 0,20 промила.

Въззивникът счита, че неправилно и неясно съдът е приел, че е важно явяването на работа на служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи вследствие на употреба на упойващо вещество или алкохол. Но такова твърдение ответникът не бил предявил. Твърденията били, че употребата на алкохол е през работното време. Затова не приема и оспорва извода на съда, че е важен и съществен моментът дали констатираното наличие на алкохол прави ищеца явяващ се на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи.

Оспорва и приетото от съда, че е отказал извършването на кръвна проба на ищеца. Твърди, че такова искане не е имало. Счита, че не е обвързан от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като се касае за нарушение на трудовата дисциплина, а не до установяване на концентрация на алкохол на водач на МПС.

Счита, че употребата на алкохол по време на изпълнение на трудовите задължения е тежко нарушение на трудовата дисциплина и обосновава налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. То е винаги неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Счита, че е индивидуализирал нарушенията, извършени от ищеца, и не е задължен да цитира някоя от разпоредбите на чл.190, ал.1 КТ като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да реши спора по същество.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г.Т.К..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - основателна.

Съображенията за това са следните:

Пред районния съд са били предявени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа, както и за присъждане на обезщетение.

Ищецът

Г.Т.К. е твърдял в исковата си молба, че трудовото му правоотношение за длъжността „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница” било прекратено със заповед № 003 от 21.08.2019 г. на управителя на рудника, считано от 21.08.2019 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина – наличие на алкохол – 1,23 промила, отчетено на 13.02.2018 г. в 15,20 часа, с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155, както и предприети неправилни и неадекватни мерки при загасяне на пожар. Твърдял е, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като дисциплинарното нарушение било ненадлежно установено, защото извършената проверка с апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155 била некачествена и невалидна. Твърдял е, че проверката е била извършена, след като ищецът е вдишал алкохолни пари от възпламенилата се бутилка, която е обгорила краката му, както и след жабурене с етилов спирт за дезинфекция. Твърдял е, че именно вдишаните пари и жабуренето е довело до положително алкохолно съдържание в кръвта, а не употребата на алкохол през работно време, както бил приел работодателят. Твърдял е, че работодателят незаконосъобразно е отказал извършване на кръвен тест за определяне съдържанието на алкохол в кръвта му. Твърдял е, че при постъпването му на работа е преминал през проверка за съдържанието на алкохол в дъха, която не е отчела алкохолно съдържание. Нямало данни да е употребил алкохол през работното време, като поддържа твърдението си, че вдишаните пари и жабуренето е довело до положително алкохолно съдържание в кръвта, както и че до настъпване на инцидента той съвестно е изпълнявал служебните си задължения. Твърдял е и това, че работодателят неправилно е приел предприетите от него действия при гасенето на горящата пластмасова бутилка за неправилни и неадекватни. Искал е съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му да отмени издадената заповед № 3/21.08.2019 г.; да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”, и да присъди обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 13 000 лв.

Ответникът

„Мини Марица – изток“ ЕАД, клон „Трояново север“ е оспорил исковете. Признал е, че ищецът е работил по безсрочен трудов договор, като е заемал длъжността „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”. Признал е, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 003 от 21.08.2019 г. на управителя на рудника чрез дисциплинарно уволнение, считано от 21.08.2019 г.

Твърдял е, че проверката за алкохол в дъха е извършена от лекарска комисия, при което е установено наличие на 1.23 промила, констатирано с техническо средство - апарат „Dreger Alkotest 7410 Plus” ARWA-0155, който е бил напълно годен. Причина за проверката за алкохол било проведено разследване във връзка с възникнал пожар и трудова злополука в цех „Механична работилница”, от която пострадал самият ищец. Твърдял е, че ищецът е назначен на работа в цех „Механична работилница” в 06:45:33 часа без алкохолно съдържание в дъха при сутрешната проверка за алкохол, задължителна за всички работници и служители в рудника. Бил е инструктиран. Твърди, че със заповед № ЗБУТ – 05 – 106/14.09.2016 г. било забранено внасянето на консумация на алкохол и/или упойващи вещества на територията на клон „Рудник Трояново - север“, с. Ковачево, както и назначаването на работа на лица употребили алкохол и/или упойващи вещества. След възникване на пожара в цех „Механична работилница” около 14:00 часа, по – късно в 15:45 часа, д-р К. – лекар в здравна служба в рудник „Трояново – север”, с. Ковачево, в присъствието на екип от спешния център на МБАЛ „Д–р Димитър Чакмаков” е извършил проверка за алкохол на ищеца и установил наличие на 1,23 промила алкохолно съдържание в дъха. Твърдял е, че ищецът не е искал кръвна проба. Оспорил е изцяло твърдението, че алкохолното съдържание се дължи на вдишвани пари и жабурене с етилов спирт.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна за безспорно наличието на сключен между страните безсрочен трудов договор за длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”; че е извършена проверка за определяне на съдържанието на алкохол в дъха на ищеца на 13.01.2019 г. в 15,20 часа, при която е установено съдържание на 1,23 промила алкохол в дъха на ищеца; че на 21.08.2019 г. му е връчена заповед № 003 от 21.08.2019 г. на управителя на рудника за прекратяване на трудовото правоотношение чрез дисциплинарно уволнение. Приел е още, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за това, че на 13.01.2019 г. ищецът е употребил алкохол през работно време и предприети неправилни и неадекватни действия при гасенето на горяща пластмасова бутилка. Приел е, че в заповедта не е посочен моментът, в който ищецът е употребил алкохол, т.е. е извършил нарушението – дали по време на работа или извън работното място на ищеца.

От правна страна е приел, че в обжалваната заповед не е посочен текст по чл. 190 КТ, а само текстове на чл. 187, ал. 1 КТ, които работодателят е счел за тежки нарушения на трудовата дисциплина. Приел е, че нарушение на трудовата дисциплина би било явяването на работника на работа под влияние на алкохол или приемът на такъв в работно време, но не може да е нарушение на трудовата дисциплина приемът на алкохол в извънработно време, ако не влияе на способността на работника да престира това, за което се е задължил с договора. Приел е, че ответното дружество не твърди да е осъществен приемът на алкохол /независимо по какъв начин/ по време на работа и такива доказателства нямало събрани по делото. Не били наведени доводи кога е приет алкохолът, което е и логично, тъй като трудно би могло да събере и изясни това обстоятелство, особено пък ако приемът бил в извън работно време. Приел е, че важен и съществен по делото момент е дали констатираното наличие на алкохол на ищеца на 13.01.2019 г. го прави в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, за което нямало данни. Приел е, че ответното дружество не е установило съгласно разпределената доказателствена тежест и съгласно чл. 154 ГПК ищецът К. да е бил на 13.01.2019 г. в състояние, което да го възпрепятства да изпълнява служебните си задължения, както било посочено в уволнителната заповед и както повеляват общите нормативни актове и вътрешните нормативни актове на работодателя.

Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото не е било спорно, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор за длъжност „Механошлосер-ТПРМС II група” в цех „Механична работилница”. Този договор е бил прекратен със заповед № 003 от 21.08.2019 г. на управителя на „Рудник Трояново – север“, с която на въззиваемия е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от съдържанието на заповедта, наказанието е наложено за употреба на алкохол в работно време, което деяние съставлява нарушение на Правилника за безопасност на труда при разработване на находища по открит начин и Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „Мини Марица – изток“ ЕАД, както и за предприети неправилни и неадекватни действия при гасене на горяща пластмасова бутилка, което е посочено да е в нарушение на Инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „Мини Марица – изток“ ЕАД и съставлява неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд по КТ.