Решение № 111 от 15.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова при участието на секретаря Петя Ив. Петрова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002900646 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от В ладимир В. Г., чрез настойника М. П. Н., и от М. П. Н. и В. Г. Н. /наследници на починалия в хода на процеса П. В. Г./ против решение № 1421/07.12.2023 г. по в.гр.д. № 1046/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, изменено по реда на чл.248 ГПК с определение № 277/02.02.2024 г., с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 215/30.12.2022 г. по гр.д. № 169/2022 г. по описа на Окръжен съд – Видин са били отхвърлени исковете на П. В. Г., чрез настойника М. П. Н., заместен по реда на чл. 227 от ГПК от М. П. Н. и В. Г. Н. и на В. В. Г., чрез настойника М. П.

Н., срещу ЗД „Бул Инс“ АД на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми от 30 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва.

В касационна жалба се излагат съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, и необоснованост на обжалваното решение. Касаторите излагат становище, че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между тях и починалата М. В.а Г.а, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Претендират отмяна на въззивното решение, с което е отменено изцяло решението на първоинстанционния съд и са отхвърлени изцяло исковете за 1 присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Молят за присъждане на справедлив размер на обезщетение. Претендират разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касацията Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД в депозирания писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и излага становище за липса на „особена близка връзка с починалия и действително претърпени вреди“. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В съдебно заседание чрез процесуалния с и представител поддържа отговора на касационната жалба.

С определение № 3393/13.12.2024г. по т.д. № 646/2024г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, попадащи извън кръга на посочените по ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969 г. , за проверка съответствието на въззивното решение със задължителна практика на ВС и ВКС - ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКСТърговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило на 29.10.2018 г. с участието на МПС, което е имало застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена след 01.01.2016 г. Съобразил е, че наказателното производство по отношение на водача на МПС е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл.300 ГПК. САС е направил извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че застрахованият водач с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Съобразно заключението на САТЕ е констатирал механизма на ПТП, при което процесният автомобил е блъснал велосипед, управляван от сестрата на ищците, която е предприела маневра завой наляво без да сигнализира за намеренията си, съобразно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с лява ръка, изпъната хоризонтално встрани и без да се обърне назад и да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея или минават покрай нея – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Заключил е, че пострадалата с поведението си като водач на велосипед е 2 допринесла за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 1/3 при 2/3 за водача на лекия автомобил. САС се позовал на приетото по Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая според съда доказателствата по делото не установяват конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между всеки един от ищците – пълнолетни лица и починалата им пълнолетна сестра, създала свое семейство и оставила три деца, е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между братя и сестра взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и всеки един от ищците действително да е претърпял вреди в по-голям обем от нейната смърт, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик. Поради което е счел исковете за изцяло неоснователни.

По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

В задължителната практика на ВКС съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В съобразителната част на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, 3 надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само найблизките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Служебно известна на състава на съда е практиката на ВКС, обективирана в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 60143/01.12.2021г. по т.д. № 1796/2020г. на ВКС, I т.о., Решение № 60131/13.12.2021г. по т.д. № 1700/2020г. на ВКС, II т.о. и др., с които е прието, че от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски 4 обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.

Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.

Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение по правния въпрос.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС. Заключението на въззивния съд е, че по делото не се установяват конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между всеки един от ищците – пълнолетни лица и починалата им пълнолетна сестра, създала свое семейство и оставила три деца, е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между братя и сестра взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и 5 всеки един от ищците действително да е претърпял вреди в по-голям обем от нейната смърт, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик, е необосновано. Основателно е оплакването по касационната жалба за необсъждане на събраните по делото доказателства за наведените факти и обстоятелства в тяхната цялост. САС не е разгледал поотделно и съвкупно гласните доказателства, събрани от първата инстанция.

Свидетелските показания, кредитирани при условията на чл.172 ГПК се преценяват от настоящата инстанция с оглед евентуална заинтересованост на свидетелите от изхода на спора, при отчитане на липсата на противоречие между тях и детайлно, логически последователно изложение на конкретни житейски ситуации, разкриващи съдържанието на връзката между починалото лице и ищците. Ответникът по касационната жалба прави възражение в съдебно заседание относно кръга на роднините на починалото лице и заявените от тях претенции спрямо застрахователя, но не ангажира доказателства, дори и косвени, които да подкрепят тезата му за злоупотреба с процесуални права.