Решение № 1650 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1650 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100513272 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20061924 от 13.10.2022 год., постановено по гр.дело № 73454/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 64 състав, е осъдена Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, адрес: гр.София, ул.“****, да плати на Г. Т. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, бул.“****- адв.Д. С., на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. чл.187, ал.5, т.2/ до изм.ДВ, бр.60 от 2020 г./ ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1072,69 левадопълнително възнаграждение за положен извънреден труд въз основа на превръщането на нощните часове в дневни за периода 17.12.2016 г.- 17.12.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/17.12.2019 г./ до окончателното плащане и сумата от 133,88 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първо число на месеца, следващ период на отчитане, или за общ период на забавата 01.01.2017 г.-17.12.2019 г., като е отхвърлен иска по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2/ до изм.ДВ, бр.60 от 2020 г./ ЗМВР за разликата до пълния предявен размер от 1663 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД- за разликата до пълния предявен размер от 250 лева. С решението на съда е осъдена Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, адрес: гр.София, ул.“****, да плати на Г. Т. Т., ЕГН **********, съдебен 1 адрес: гр.София, бул.“****- адв.Д. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 220,76 лева- разноски. С решението на съда е осъден Г. Т. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, бул.“****- адв.Д. С., да плати на Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, адрес: гр.София, ул.“****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 36,92 леваразноски. С решението на съда е осъдена Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, адрес: гр.София, ул.“****, да плати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 237,48 лева- разноски. Постановено е принудително изпълнение на решението в частта, с която е присъдена сумата от 1072, 69 лева- възнаграждение за извънреден труд.

Срещу решението на СРС, 64 с-в е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „П.б. и з. на н.-МВР“, гр.София, подадена чрез юрк.К.К., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, в частта, с която са уважени предявените обективно съединени осъдителни искове, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Г. Т. Т., чрез пълномощника си адв.Д. С. оспорва жалбата по съображения изложени в депозирани по делото писмени бележки. Моли жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД приема, че въззивната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:

Безспорно е обстоятелството, че страни по делото саГ. Т. Т./ ищец/ и Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, гр.София/ ответник/. В процесния случай ищецът Г. Т. Т. е предявил срещу ответника по делото Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, гр.София, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивната жалба е подадена от Главна дирекция „П.б. и з. на н.-МВР“, гр.София, а не от ответника по делото Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, гр.София. В процесния случай, Главна дирекция „П.б. и з. на н.-МВР“, гр.София, не е било конституирано от ищеца, който определя предмета и страните по спора, като ответник по предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, 2 ал.5, т.2 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД /като такъв е посочен - Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, гр.София, по отношение на който са разгледани предявените осъдителни искове и е постановено съдебно решение/. В случая, първоинстанционното решение е постановено по отношение на ответник Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, гр.София, като въззивна жалба е подадена от Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, гр.София, която не е страна по делото. В процесния случай, Главна дирекция „П.б. и з. на н.“МВР, гр.София изобщо не е страна в производството по делото, респективно няма качеството на страна по делото. Щом това е така, подадената от Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, гр.София въззивна жалба не е осъществила присъщия суспензивен ефект на своевременно подадена жалба на надлежна страна, нито деволутивен ефект, състоящ се в пренасяне на делото от първоинстанционния пред въззивния съд. След като Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, която безспорно няма качеството на страна по делото, не е легитимирана да обжалва първоинстанционното решение, по делото не е налице и въззивна жалба от надлежната страна - ответник Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, гр.София, подадена в законния срок. В преклузивният двуседмичен срок за обжалване на решението пред въззивната инстанция не е подадена въззивна жалба от ответника по делото- Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, гр.София. В срока за обжалване е подадена въззивна жалба само от Главна дирекция „П.б. и з. на н.“-МВР, която обаче няма качеството на страна по делото. Поради това следва да се приеме, че доколкото в срока за въззивно обжалване на решение от 13.10.2022 г. по гр.дело № 73454/2019 г. на Софийски районен съд, 64 състав срещу решението не е постъпила въззивна жалба от надлежна страна в процеса, то решението е влязло в сила. Подаването в срок на въззивната жалба, с присъщите на това процесуално действие суспенсивен и деволутивен ефект, има пряко значение за допустимостта на постановеното по нея въззивно решение. В процесния случай въззивното производство е образувано без надлежна въззивна жалба, при липса на надлежно сезиране на Софийски градски съд. Поради недопустимостта на въззивната жалба, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено, като първоинстанционното решение да бъде обявено за влязло в сила.

По разноските във въззивното производство:

С оглед крайния изход на делото - оставяне без разглеждане на подадената въззивна жалба и прекратяването на производството по делото, жалбоподателят няма право на разноски, а дължи такива на ответникът по жалбата и ищец по делото. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.4 от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 260 лв., за въззивната инстанция, съгласно приложен договор за правна з. и 3 съдействие от 03.02.2023 г.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Главна дирекция „П.б. и з. на н.-МВР“, гр.София, подадена чрез юрк.К.К., срещу решение № 20061924 от 13.10.2022 год., постановено по гр.дело № 73454/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 64 състав, в частта, с която е осъдена Столична дирекция „П.б. и з. на н.“, адрес: гр.София, ул.“****, да плати на Г. Т. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, бул.“****- адв.Д. С., на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. чл.187, ал.5, т.2/ до изм.ДВ, бр.60 от 2020 г./ ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1072,69 лева- допълнително възнаграждение за положен извънреден труд въз основа на превръщането на нощните часове в дневни за периода 17.12.2016 г.- 17.12.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/17.12.2019 г./ до окончателното плащане и сумата от 133,88 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първо число на месеца, следващ период на отчитане, или за общ период на забавата 01.01.2017 г.-17.12.2019 г., както и в частта за разноските, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 13272/ 2022 год. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав.

ОБЯВЯВА за влязло в сила, постановеното от Софийски районен съд, ІІ Г.О., 64 състав, решение № 20061924 от 13.10.2022 год. по гр.дело № 73454/2019 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „П.б. и з. на н.-МВР“, гр.София, гр.София, ул.“****, да заплати на

Г. Т. Т., ЕГН ********** , на основание чл.78, ал.4 от ГПК, сумата от 260 лв. / двеста и шестдесет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС, в 1 -седмичен срок, считано от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5