Решение № 3441 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3441 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110172149 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

23.02.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 72149 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Л. Р. с ЕГН **********, от с. ...., против „...“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 лв., представляваща такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № ..... от 25.01.2022 г., поради нищожност на клаузата като противоречаща на закона и поради заобикаляне на закона, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че на 25.01.2022 г. между страните бил сключен Договор за кредит № ....., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата кредит в размер на 1 000 лв., а ищцата се задължила да върне кредита в срок до 20.12.2022 г. на 11 месечни погасителни вноски, при договорен лихвен процент от 32,55 % и годишен процент на разходите от 39,42 %. В чл. 6 от договора бил обективиран погасителен план, съгласно с който всяка вноска била в размер на 106,36 лв. с посочване на падежа на отделните вноски, като общата стойност по кредита възлизала на 1 169,96 лв. В чл. 9, ал. 1 от договора била включена клауза за дължимост от потребителя на сума за бързо разглеждане на искането за кредит при условията на т. 7.3 от Раздел V от Общите условия, в размер на 350,11 лв. По отношение на последната сума било включено задължение за потребителя да я заплати на равни части към всяка от вноските. В чл. 9, ал. 2 от договора била включена клауза за дължимост от потребителя на сума за динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4 от Раздел V от Общите условия, в размер на 500 лв. Общото задължение на ищцата възлизало на 2 020,04 лв. Излага съображения за противоречие на сключения между страните договор с добрите нрави, позовава се на съдебна практика.

Оспорва дължимостта на сумата за динамично плащане като противоречаща на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, като излага твърдения, че така договорената такса е свързана с управление на кредита, поради което клаузата е нищожна поради противоречие със закона. Твърди, че в ГПР е следвало да бъдат включени паричните суми, дължими за бързо разглеждане на кредита и за динамично плащане. Оспорва размера на ГПР, като неотговарящ на действителния размер. Оспорва договора като нищожен по чл. 21 и чл. 22 от ЗПК. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „...“ ООД, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения относно заобикаляне на закона посредством договаряне на скрита 2 възнаградителна лихва. Твърди, че договорените между страните допълнителни действия не се калкулират в ГПР. Оспорва твърденията, че действията по бързо разглеждане на кредита и динамично плащане са свързани с усвояването и управлението на кредита. Оспорва твърденията за нищожност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и 2 от договора, като противоречащи на добрите нрави, позовава се на принципа на свобода на договарянето по смисъла на чл. 9 от ЗЗД. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за кредит № ..... от 25.01.2022 г. се установява, че същият е сключен между „Би енд джи кредит“ ООД и Н. Л. Р. по силата на който „Би енд джи кредит“ ООД предоставило на ищцата кредит в размер на 1 000 лв. за срок от 11 месеца до 20.12.2022 г., при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 32,55 % и годишен процент на разходите от 39,42 %, кредитът платим на 11 погасителни вноски, всяка в размер на 106,36 лв., като договорът е сключен при общи условия.

Като доказателства по делото са приети представените от ответника писмени доказателства, от които се установява, че на ищцата е бил предоставен стандартен европейски формуляр на 25.01.2022 г.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищцата и „Би енд джи кредит“ ООД е бил сключен Договор за кредит № ..... от 25.01.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия. Спори се относно валидността на клаузата, предвиждаща такса за динамично плащане, както и за дължимата сума въз основа на нищожна клауза.

По предявения иск за установяване недължимост на парична сума, поради нищожност на клаузата, предвиждаща такса за динамично плащане, от Договор за кредит № ..... от 25.01.2022 г., поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, съдът намира следното:

По делото се претендира нищожност на клауза от договора, предвиждаща такса за динамично плащане, на различни правни основания, както следва: претендира се нищожност на две самостоятелни основания: поради противоречие със закона и поради 3 заобикаляща закона. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което е специално такова и е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, а след това по противоречие със закона, за което са предвидените специални основания в чл. 22 от ЗПК.

Клаузата на чл. 9, ал. 1, изр. 1 от процесния договор предвижда при кандидатстване за кредит и изрично заявено желание от страна на кредитоискателя за бързо разглеждане на искането му, кредит да се отпуска при условията на т. 7.3. от Общите условия, съгласно която разпоредба от общите условия кредитоискателят заплаща дължимата парична сума за бързо разглеждане съобразно погасителен план, заложен в индивидуалния договор за кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1, изр. 2 от процесния договор паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 350,11 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

Клаузата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от процесния договор в случаите, в които при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично заяви желание да ползва динамично плащане на кредита, кредитът да се отпуска при условията на т. 7.4. от Общите условия, а съгласно чл. 9, ал. 2, изр. 2 от процесния договор паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 500 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план към кредита, заложен в договора. Размерът на общо дължимата сума по кредита е определен на 2 020,40 лв., сумата платима на 11 равни вноски, всяка в размер на 183,64 лв.

Заобикалянето на закона, предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е едно от специалните основания, на които договорът за потребителски кредит може да бъде прогласен за нищожен. В конкретния случай се претендира прогласяване на нищожност на клауза за такса за бързо разглеждане, договарянето на която законът не забранява. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Така договорената клауза за динамично плащане на кредита представлява действие, свързано с управление на кредита, по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което и клаузата на чл. 9, ал. 2 от процесния договор съдът намира за заобикаляща закона, целяща неоснователно обогатяване за кредитора. В случая дължимата такса представлява половината от предоставения на ищцата кредит, което съответства на 50 % от стойността на отпуснатия кредит. Ето защо за съда се налага извод, че с получаването на динамично плащане на кредита от 500 лв., която е начислена във връзка с управление на кредита, се заобикаля закона.

Ето защо съдът намира, че така договорената клауза, с която е начислена такса за динамично плащане на кредита се заобикаля закона и се цели получаване на сума, представляваща половината от размера на отпуснатия кредит, с която кредиторът се обогатява.

4

Исковата претенция като основателна и доказана на предявеното основание следва да бъде уважена.

По отношение на второто основание, съдът намира, че искането следва да бъде оставено без разглеждане.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 52,30 лв., от които: сумата от 50,40 лв. –платени държавни такси и сумата от 1,90 лв. – такса за превод. На ищеца се дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лв., представляващо минималното такова.

В конкретния случай съдът намира направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, с оглед на присъденото минимално възнаграждение, при преценяване на фактическата и правната сложност на делото.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р

Е

Ш

И

:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Н. Л. Р. с ЕГН **********, от с.

...., против „...“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...., че Н. Л. Р. не дължи на „...“ ООД сумата от 500 лв. /петстотин лева/ с еврова равностойност 255,65 е.

/двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/, представляваща такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № ..... от 25.01.2022 г., поради нищожност на клаузата като заобикаляща закона, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 500 лв. с 5 еврова равностойност 255,65 е., поради противоречие на закона на клаузата на чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит № ..... от 25.01.2022 г.