Решение № 177 от 25.10.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

177

Гр.

Перник, 25.10.2023 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

АНТОНИЯ

АЛЕКСОВА при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 165 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ***, ТЕЦ ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Ч.С.против Решение № 325 от 01.08.2023 година, постановено по АНД № 761 по описа за 2023 година на Районен съд Перник.

С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 8 от 09.01.2023 година, издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, с което на основание чл. 38а от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено на „***“ АД, с ЕИК: *** административно наказание имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 18д, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/.

Касаторът намира решението на първоинстанционният съд за неправилно, незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. По същество излага доводи за това, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление е издаден в разрез с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е съставен в присъствието само на един свидетел. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН доколкото в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочва,че не са спазени изискванията на чл.

27, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с индивидуализиране на наложеното административно наказание, а така също и че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като не ставало ясно по какъв начин дружеството е нарушило разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух и не е изпълнило задължителните предписания.

Касационната жалба е връчена на ответника – директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ София, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното на 18.10.2023 година съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от юрисконсулт С.С., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с която да отмени решението предмет на касационна проверка и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.

В проведеното на 18.10.2023 година ответникът по касационната жалба – директор на РИОСВ София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Б.Б., който оспорва основателността на касационната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде оставено решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила.

В проведеното съдебно заседание на 18.10.2023 година представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането и по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, а съображенията за това са следните:

С

Предписание № 91 от 12.05.2022 година, издадено на основание чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите София е предписал на „***“ АД да представи в РИОСВ София записи от изградената, съгласно изискванията на чл. 18д от ЗЧАВ система за видеонаблюдение и контрол в централата за дните, през които е извършено подаване на биомаси посредством ГТЛ към бункера на парогенераторите. Определен е срок от 10 дни от получаване на предписанието. На второ място е посочено „***“ АД да представи в РИОСВ София данни, как без техническо преустройство на горивната инсталация, предназначена за прахово изгаряне на въглища е използвано за гориво отпадъчна дървесина. Определен е срок от три дни от датата на получаване на предписанието. Предписанието е връчено на касатора на 16.05.2022 година /лист 32 от АНД № 761/2023/.

На

02.06.2022 година е извършена проверка на ТЕЦ „***“ Перник, находяща се на промишлената площадка в гр. Перник, кв. ***, стопанисвана от „***“ АД от страна на експерти в отдел ККФОС, дирекция КПД към РИОСВ София, които установили, че дружеството е организирало видеонаблюдение на площадката на централата и на различни цехове и участъци, като е осигурена и охрана. На няколко монитора се визуализирали различни участъци от площадката. Експертите посетили стая и поискали визуализация от инсталираните 10 броя камери, в изпълнение на разпоредбата на чл. 18д от ЗЧАВ, но имало визуализация само на една камера, находяща се на открития въглищен склад, а визуализация от останалите камери не била предоставена. Установило се, че системата за видеонаблюдение и контрол не осигурява проследяване в реално време на вида на подаваното гориво и визуален контрол в реално време, а с представените от оператора IP- адреси и Port-ове за достъп до видеонаблюдението към 31.05.2022 година няма достъп през уеб. Резултатите от таи проверка са обективирани в Констативен протокол № ККФОС-СГ-25 от

02.06.2022 година /лист 18 от АНД № 761/2022/.

Въз основа на констатациите, отразени в констативния протокол е съставен на „***“ АД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 134/2022 година, в който главен експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ при Регионална дирекция на околната среда и водите /РИСОВ/ София е описала подробно констатираното в резултат на извършената проверка нарушение, което се изразява в нарушение на разпоредбата на чл. 18д, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 38а от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/. Актът е предявен и подписан от изпълнителния директор на „***“ АД, като срещу него е депозирано възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред административнонаказващия орган /лист 16 от АНД № 761/2023/.

Въз основа на съставения АУАН, директорът на РИОСВ София е издал Наказателно постановление /НП/ № 8 от 09.01.2023 година, с което на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 38а от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ на „***“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл. 18д, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЧАВ /лист 6 от АНД № 761/2023/.

Наказателното постановление е обжалвано пред районния съд, който с Решение № 325 от 01.08.2023 година, постановено по АНД № 00761/2023 година го е потвърдил изцяло. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция, след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага доводи, че оспореният акт е изцяло законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на предвидените процедури, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН и при наличие на предпоставките за издаването му.

Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва установената в АУАН фактическа обстановка и към същата правилно са приложени съответните правни норми. Приел е, че касационният жалбоподател е извършил деянието, съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл. 18д, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЧАВ, поради което е приел, че правилно и законосъобразно срещу него е било образувано административнонаказателно производство, а в последствие е била ангажирана правилно и административнонаказателната му отговорност и му е наложена предвидената в закона имуществена санкция. С тези мотиви е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезирани с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо, но е неправилно.

Изводът на районният съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила е правилен. В тази връзка настоящият съдебен състав трябва да посочи, че не е съгласен с доводите на касатора във връзка с това, че актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който след това е постановено обжалваното пред първоинстанционният съд наказателно постановление е незаконосъобразен, тъй като противоречи на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Посочената от касатора разпоредба регламентира условията за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и неговото задължително съдържание. Вярно е, че в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е използвано множествено число по отношение на субекта „свидетели“, но използваната от законодателя множествена форма на съществителното не може да обоснове извод за нередовност на съставения АУАН, поради подписването му от един свидетел в процесната хипотеза. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това означава, че свидетелите могат да бъдат както такива на осъществяване на самото административно нарушение, т.е. очевидците, така и такива, които са свидетели на неговото установяване, т.е. които не са очевидци на неговото извършване, а на неговото разкриване като няма непосредствени лични впечатления от извършването му. Поради това, че съществуват различни видове административни нарушения, а от друга страна и че самият начин на тяхното извършване може да бъде различен, то по тази причина е невъзможно всякога да се иска от страна на законодателя нарушенията да бъдат извършени в присъствието на не по – малко от двама свидетели. Употребеното в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН множествено число на думата „свидетели“ е относимо към установените в разпоредбата две категории свидетели, а именно свидетелите очевидци на нарушението и очевидци на неговото установяване. Тогава, когато има очевидци на нарушението именно те се вписват като свидетели в акта. Колко та брой са тези очевидци е въпрос на конкретика и зависи от времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Тогава, когато няма очевидци на нарушението, за свидетели се вписват лицата, които са присъствали при неговото установяване. И тук важи същото, колко ще бъде броят на тези свидетели зависи от самите особености на административното нарушение, т.е. в този случай е възможно да бъде и само един свидетел и нямаме предвидено задължение да бъдат два или повече. Само когато нямаме нито една от тези две категории свидетели, то само тогава законът изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, като в този случай това ще бъдат свидетели само и единствено на съставянето на АУАН. В настоящият случай не се изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, доколкото видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че едното от лицата, посочени като свидетели в АУАН е присъствало при установяване на административното нарушение, видно от приложения към делото Констативен протокол за извършена проверка. По тази причина, доводите изложени в касационната жалба, че АУАН е издаден при нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН са неоснователни.