Решение № 578 от 22.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 22.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ

МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

2.АНЕТА ИЛЧЕВА при секретаря Светослава Матеева и прокурора Т.Наков като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№741/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.21 от

НПК.

С присъда от 17.10.2016г. по Н.О.Х.Д.№21633/2012г., СРС, НО, 17-ти с-в е признал подсъдимата Е.К.П. за виновна в извършване на престъпление по чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и я е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/, чието изпълнение е отложил за срок от 3 /три/ години. Съдът е уважил изцяло предявения гр.иск от Х.Н. като управител на едно от ощетените юридически лица като основателен като е осъдил П. да заплати и законната лихва върху присъдената сума от определена дата. Като резултат от осъждането, на подсъдимата П. са възложени сторените по делото разноски.

Срещу съдебния акт в срок е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимата П. – адв.С.З.. В сезиращия въззивния съд акт се изразява недоволство от присъдата на първия съд, която се настоява да е необоснована, неправилна и несправедлива, тъй като е постановена при непълнота на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В този смисъл се моли за оправдаване на подсъдимата П.. В жалбата не се прави искане за събирането на нови доказателства.

В разпоредително заседание от 19.02.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит на подсъдимата П. и на свидетелите и на разпитаните пред СРС вещи лица, но е допуснал извършването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в определението въпроси.

В съдебно заседание представителят на СГП моли жалбата на защитата да бъде оставена без уважение като респективно бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Надлежно упълномощеният защитник на подсъдимата П.

– адв.З. моли за отмяна присъдата на СРС като неправилна и незаконосъобразна. Приема, че от събраните по делото доказателства не е установена по категоричен начин вината на подсъдимата. Акцентира на обективираното от двете ССчЕ, че и четирите фирми крият документи, не дават достъп на вещите лица до тях. Опровегава твърдението, че подзащитната му не е имала пълномощно да тегли и внася пари от банки. Обръща внимание на посоченото в ССчЕ, установила разминавания, които противоречат на описаното в обвинителния акт. Поради изложеното моли за оправдателна присъда.

Подсъдимата

Е.П. редовно призована, се явява лично пред въззивната инстанция. При реализиране правото си на лична защита поддържа тезата на адвоката си, а в дадената й последна дума посочва, че собственикът на „С. ЖН“ ООД е бил подведен от жената, с която е живеел за инкриминираната сума пари, за която отрича да е присвоила.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

В рамките на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които се свеждат до ограничаване на процесуалните права на страните /в частност на подсъдимата/, които няма как да бъдат отстранени от въззивния съд, а също и при изготвяне на мотивите към съдебния акт в частта, налагаща задължителен анализ на приобщения доказателствен материал, което обосновава касационното основание за липса на мотиви /чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК/.

Сред съществените елементи, които задължително законодателят е счел, че следва да присъстват в обстоятелствената част на обвинителния акт /чл.246, ал.2 от НПК/ са: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му, без които не само липсва годен акт, с който да бъде сезиран съда, но и се накърнява правото на защитата на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен.

От обективна страна основния състав на длъжностно присвояване по цитирания законов текст, по който е повдигнато обвинение на подсъдимата П. разкрива следните особености:

Предмет на престъпно посегателство са пари, вещи или ценности, връчени на субекта или поверени му именно в оглед особеното му качество. Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее за сметка на определено дружество, организация или лице, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес или в интерес на другиго. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия по окончателно разпореждане с нея - в свой или чужд интерес. В този смисъл е ТР № 50/1980г. на ОСНК. Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага ощетяване на патримониума на дружеството, респективно на физическото лице, предало владението. Да „владее” означава предоставяне на вещта на дееца на някакво основание.

Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, с който е сезиран първия съд, прокурорът е описал начина на учредяване на четири дружества "Е.И.Б." ООД, "С." ООД, „С. ЖН" ЕООД и „С. 2003“ ООД, представляващите ги лица и връзката помежду им – а именно сключени договори за счетоводно обслужване с подсъдимата Е.П. в периода 2000-2005г. Обективирано е, че "Е.И.Б." ООД и "С." ООД имали две банкови сметки в „П.И.Б.“ АД, които не били закрити след 2007г., но било преустановено ползването им. По-насетне е отразено, че през периода 09.01.2008г.-01.04.2010г. подсъдимата изтеглила от двете сметки в „П.И.Б.“ АД сумите от съответно 11300лв. /единадесет хиляди и триста лева/ и 2460лв. /две хиляди четиристотин и шестдесет лева/ като ги внесла по сметките на "Е.И.Б." ООД и "С." ООД с основание за превода „по договор за услуги“, въпреки че посочените дружества нямали търговски отношения със „С. ЖН" ЕООД и „С. 2003“ ООД.

На база на тази фактология, прокурорът е синтезирал престъпната дейност на подсъдимата П., че в качеството си на длъжностно лице /счетоводител/ на „С. ЖН" ЕООД и „С. 2003“ ООД е присвоила за посочения по-горе период от 2008г. до 2010г. сумата от 13 760лв. /тринадесет хиляди седемстотин и шестдесет лева/ чрез извършването на 25 отделни деяния като е обективирано, че присвояването е извършено чрез „неправилно водена счетоводна отчетност в нарушение на чл.2 и чл.4 от закона за счетоводството“ като сумите са изтеглени от подсъдимата от банковите сметки на "Е.И.Б." ООД и "С." ООД и не ги е заприходени в касовата книга на дружествата „С. ЖН" ЕООД и „С. 2003“ ООД.

Според състава на този съд липсва описание на факти, които да обективират действията/бездействията на П., посредством които е извършено твърдяното присвояване, а още по-малко противозаконното разпореждане с поверените й парични средства. Като такава деятелност безспорно не може да се приеме неправилно водената счетоводна отчетност.

Не е отразена каква е конкретната връзка /деятелност/ на П. с липсващата сума пари, чрез която прокурорът твърди П. да има съпричастност към присвояването и, възползвайки се от длъжностното си качество. Т.е. описание на конкретното съдържание, което изпълва изпълнителното деяние на това престъпление. В тази насока константната съдебна практика, а и теорията многократно са подчертавали, че присвояването е акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество. Многократно съдилищата са се произнасяли в указаната насока, и по-конкретно, че неотчитането на имуществото не е достатъчно да обоснове изпълнителното деяние по чл.201 от НК (р.№854/2005г. от 18.04.2006г. по н.д. № 292/2005г., I н.о. на ВКС). Същото на общо основание важи и в хипотезите на констатирани липси на парични средства, както е в казуса.

Отделно от това липсва и отразяване какви точно суми са възложени на подсъдимата П. към началото на инкриминирания от СРП период, за да се приеме декларативно, че е констатирана липса, още повече, резултат на присвояване.

Видно от събрания обстоен доказателствен материал, а вкл. и от изготвената в хода на въззивното съдебно следствие ДССчЕ, сред счетоводните материали по делото, се съдържат достатъчен обем такива, които отразяват както извършваните търговски сделки през инкриминирания период, така и субектите, които са ги извършвали. Нещо повече, наличен е голям набор от счетоводни документи – ордери, фактури и др., които да покажат движението на стоките, предлагани от дружествата в една или друга посока. В този смисъл, въззивният съд е на становище, че по делото е възможно да се установят по безспорен начин факти, и то в достатъчен обем, относно това какви суми са възложени на подсъдимата П. към началото на инкриминирания период, въз основа на какви документи, какви точно търговски операции са извършвани с тези парични средства и от кои лица /дали единствено и само от подсъдимата/, въз основа на какви документи са отчитани търговските сделки, и дали надлежно това е отразявано в книгата за дневните финансови отчети, общата касова книга и другите първични счетоводни документи.

Изложеното категорично представлява съществено нарушение правото на защитата на обвиняемия да разбере въз основа на ясни и пълни факти какво престъпно деяние му е вменено да е реализирал виновно, изпълващо хипотезата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, което задължава въззивния съд да се възползва от правомощието си по чл.334, т.1, пр.2, вр. чл.335, ал.2 от с.к.

Отделно от това според въззивния съдебен състав в рамките на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати и други отстраними съществени процесуални нарушения, които се свеждат до следното:

Мотивите, изготвени от първата инстанция не съдържат в нужния обем доказателствен анализ на събрания по делото доказателствен материал – особено на гласните доказателства, които са разнопосочни и поради това се налага подробното им обсъждане и съпоставяне.

Видно от съдържанието на мотивите, първият съд изцяло, почти дословно е възприел, преписал изложената от прокурора фактология, именно на база на която е и осъдил подсъдимата П., премайки че именно чрез обективираните от СРП действия по неправилно водене на счетоводството е присвоена инкриминираната сума пари от двете дружества.

Декларативно първоинстанционният съд е посочил, че показанията на свидетелите се приемат, без да бъдат анализирани и съпоставени с останалите доказателства по делото, още по-малко да се посочи, кои от обстоятелства от установената фактическа обстановка се потвърждават на база на техните показания. Видно от доказателствената част на анализирания съдебен акт, първият съд се е задоволил само да изброи въз основа на кои показания е приел фактологията по делото. Отделно от това формално показанията на всеки един от свидетелите са преразказани, което като начин на излагане на мотиви не води до възможност на СГС да разбере кои всъщност показания кредитира първия съд и кои не, при все че е налице разнопосочна съвкупност. Отделно от тоа и подсъдимата П. е дала обяснения, с които опровергава твърдяната от обвинението фактология, напротив приета за достоверна от СРС. Декларативно в едно изречение районният съд е обобщил, че: „От показанията на посочените по-горе свидетели съдът почерпи информация за дейността на подсъдимата, за това, че са й предоставили счетоводната документация на посочените по-горе фирми, за това, че от св.Ж. М. подсъдимата не е имала пълномощно да тегли пари от банковата сметка, а само да получава банкова поща, да открива и закрива банкови сметки“.

Що се касае до подробните обяснения на подсъдимата, те са отхвърлени на свой ред с изречението: „Съдът намира обясненията на подсъдимата за защитна теза, тъй като всички управители на фирми заявяват, че са й плащали месечното възнаграждение на ръка и тя не се е подписвала никъде“, след което е направен и следния извод: „Няма съмнение у съдебния състав и в това, че установените преводи между фирмите „С. ЖН" ЕООД и „С. 2003“ ООД към фирмите „Е.И.Х.“ ООД и „С.“ ООД се дължат на действията на подсъдимата без знанието на управителите им и цел обогатяването й, тъй като се разпореждала с тях в свой интерес. В този смисъл обясненията й в частта, че по този начин получавала заплатата си, е и своеобразно признание, че се е разпореждала в свой интерес с описаните суми в обвинителния акт“. Според настоящия съдебен състав формалното, декларатино отхвърляне обясненията на подсъдимата само с едно изречение, без да бъдат съпоставени с другите, и то множество писмени и гласни доказателства и съдържанието на съдебно-счетоводните експертизи накърнява правото й на защита, особено като се има предвид постановения осъдителен съдебен акт, предмет на проверка.