Решение № 1862 от 10.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1862 гр. Варна, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501944 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 291085/16.06.2021 г., последващо уточнена с молба, наименована „въззивна жалба“, вх. № 292560/29.06.2021 г. , от Военно формирование 36940 - гр. Варна, чрез главен юрисконсулт Р.С., срещу Решение № 261781 от 28.05.2021 г., постановено по гр. д. № 19618/2019 г. по описа на ВРС, X състав, в частта с която Военно формирование 36940 - гр. Варна, e ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СТ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „Аспарухово“, ул. „Мур“ № 14, ет. 5, ап.

10, сумите, както следва: сумата от 2056,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положени дежурства по ВМС с вертолет AS 565MB за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2018 г., на основание Договор за военна служба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 42 243,11 лв., представляваща дължимо обезщетение за извънреден труд през некомпенсираните почивки след 24-часови дежурства по ВМС с вертолет AS 565MB за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2018 г., на основание Договор за военна служба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, както и за постановяване при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят счита предявените претенции за недоказани по основание и размер. Сочи, че от допуснатата в първоинстанционното производство ССчЕ безспорно се установява, че ищецът няма некомпенсирани дежурства както с почивки, така и с финансово възнаграждение. Излага, че в чл. 203, ал. 1 от ЗОВСРБ 1

(отм.) императивно е регламентирано, че нормалната седмична продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа – по 8 часа дневно при петдневна работна седмица, като в ал. 2 на нормата се предвижда удължаването на това време в рамките на едно денонощие до 12 часа. Твърди, че разликата между изслуженото време по двете алинеи се счита за удължено служебно време, като за такова се възприемат и 24часовите дежурства по график. Поддържа, че удълженото служебно време от 12 часа и това при 24-часовите дежурства не е „извънреден труд“ по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ (отм.). Сочи, че законово предвидената компенсация за удълженото служебно време е единствено чрез осигуряване на намалено работно време в рамките на общата му продължителност за съответния или, при обоснована необходимост, за следващия календарен месец. Излага още, че в случаите, когато военнослужещият е възпрепятстван да ползва почивката в срок, се изготвя доклад за ползването й на друга дата, за което командирът на формированието издава писмена заповед - при субсидиарно приложение на чл. 136а, ал. 4, изр. 2 КТ, като потестативното право на компенсация се погасява с тригодишна давност. Изтъква, че по делото няма твърдения ищецът да е отправил искане за ползване на почивка, нито са били представени доказателства в тази насока. Сочи, че в ал. 5 на горецитирания член изрично е посочено, че само при прекратяване на служебното правоотношение преди разликата до нормалната продължителност на работното време да е била компенсирана, тя се заплаща като извънреден труд, като нововъзникналото вземане се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от прекратяването на трудовото правоотношение.

Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С.Д., чрез адв. Н.С. - ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на предявените претенции в искания размер от страна на работодателя. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Военно формирование 36940 – гр. Варна, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Р.С.. Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемият СТ. СТ. Д., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат Н.С.. Оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от СТ. СТ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „Аспарухово“, ул. „Мур“ № 14, ет. 5, ап. 10, срещу Военно формирование 36940 - гр. Варна, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- сумата от 2056,00 лева, представляваща неизплатени възнаграждения за положени дежурства по ВМС с вертолет AS 565MB за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2018 г., на основание Договор за военна служба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 808,00 лева, представляваща полагаща се безплатна храна за положените дежурства за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2018 г., на основание Договор за военна служба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 29015,30 лева, представляваща дължимо обезщетение за извънреден труд през некомпенсираните почивки след 24-часови дежурства по ВМС с вертолет AS 565MB за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2018 г., на основание Договор за военна служба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 2

02.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението;

- обезщетение за забавено плащане на претендираните суми за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2018 г.

В исковата молба се излага, че ищецът е служил във военно формирование 36940 – гр. Варна, като кадрови военнослужещ от 14.09.1998 г. до 18.06.2018 г., като последната заемана от него длъжност била заместник-началник на щаба по тактическа подготовка.

Ежемесечно същият полагал различен брой 24-часови дежурства по ВМС с вертолет AS 565МВ, като втори пилот от състава на екипажа. Сочи, че съгласно относимите нормативни актове – ЗОВСРБ, Правилник за кадровата военна служба, Наредба № Н-15/27.04.2010 г. и Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на Министъра на отбраната, при полагане на труд от кадровите военнослужещи над нормалната продължителност на служебното им време, но в границите на увеличената такава, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за съответния месец. В случаите, когато компенсирането на положения труд, извън нормалната продължителност на служебното време, не е извършено в законовоустановения срок, при прекратяване на служебното правоотношение се дължи заплащане на положения труд в удълженото работно време като извънреден, с увеличение от 50% за работни дни и 100% за почивни и празнични дни, т.е. правото на почивка се трансформира в право на вземане.

Излага се още, че през процесния период ищецът не е получавал в пълен размер допълнителното възнаграждение за дежурство и допълнително възнаграждение за безплатна храна, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 на Наредба Н-15 от 27.04.2010 г.

Настоява предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В отговора на насрещния иск, подаден в срока по чл. 131 ГПК, се излага, че претендираното заплащане е за извънреден труд по време на дежурства, за часовете, в които военнослужещият е бил в режим на разположение. Сочи се, че относно дежурствата в ЗОВСРБ не се допуска отчитане на извънреден труд. Счита, че в конкретния случай приложима е Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС от 23.03.2001 г. Извънреден е трудът, с който се превишава дневната продължителност на служебното време, определена в чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, т.е. времето над 12 ч. дневно и над 24 ч. при носене на дежурства, като извънредният труд следва да е положен и над максимално допустимата месечна продължителност на служебното време. Времето при полагане на 24-часови дежурства от военнослужещите е удължено служебно време, а не извънреден труд и не следва да се заплаща като такъв, освен когато дежурството продължава повече от 24 часа или когато не е било компенсирано с почивка до прекратяването на служебното правоотношение. Изтъква се, че при анализ на правните норми, уреждащи допълнителното възнаграждение, дължимо на военнослужещия за дежурство по график, се налага извод, че такова се дължи само за фактическото му изпълнение, като дежурството на извикване не може да бъде приравнено на носене на дежурство по график. Поддържа се, че на ищеца не се дължи допълнително възнаграждение за времето, в което същият е на разположение във връзка с носенето на дежурствата. Сочи се, че съгласно чл. 193 ЗОВСРБ, основно задължение на всеки военнослужещ е по всяко време на денонощието да бъде на разположение за изпълнение на задълженията, свързани с военната служба, поради което допълнително възнаграждение за носене на дежурство се дължи само за периода от време, в което военнослужещият е изпълнявал служебните си задължения. За да се заплати дежурство, е необходимо то да е „носено”, т.е. фактически да са изпълнявани задачи, като няма данни времето от дежурството, за което се претендира допълнително възнаграждение, да е такова.

Настоява за отхвърляне на предявените претенции.

В съдебно заседание на 08.04.2021 г., на основание чл. 214, ал. 1, пр. III от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения от СТ. СТ. Д. иск с правно основание чл. 196, чл.

214 и чл. 224, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ посредством увеличаване на размера му, като същият да се счита предявен за сумата от 42 243,11 лева вместо първоначално предявения размер от 3

29 015,30 лева, представляваща дължимо обезщетение за извънреден труд през некомпенсираните почивки след 24-часови дежурства по ВМС с вертолет AS 565MB за периода от м. 01.2017 г. до м. 06.2018 г., на основание Договор за военна служба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че ищецът, считано от 14.09.1998 г. до 18.06.2018 г., е служил във военно формирование 36940 – гр. Варна, като кадрови военнослужещ, като последната му длъжност е заместник-началник на щаба по тактическа подготовка. Видно от Заповед на Министъра на отбраната № 223 от дата 29.05.2018 г., договорът за военна служба е прекратен, а капитан СТ. СТ. Д. - заместник-началник на щаба по тактическа подготовка във военно формирование 36940 – Варна, е освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса, като срокът за сдаване на длъжността е 5 работни дни.

От заключението по допуснатата от първоинстанционния съд ССчЕ, се установява, че дежурният екипаж на вертолета се състои от четирима души – командир на екипажа, втори пилот, борден авиомеханик и борден спасител, като ищецът е давал дежурства като втори пилот. В дежурството участва и осигуряващ състав на дежурния вертолет (ДППВ), като ищецът е давал дежурство като такъв два пъти за процесния период. Посочено е, че нормативната уредба за дежурство по аварийно-спасителни работи (АСР) е дадена в раздел V , „Допълнително възнаграждение за носене на дежурство“ на на Наредба № Н15/27.04.2010 г. (обн. ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., доп. ДВ, бр. 98 от 14.12.2010 г.). Съгласно чл. 10, ал. 1 на същата, допълнително възнаграждение за носене на дежурство се изплаща на военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включва в основните функционални задължения, но изпълняват (т.4) дежурство на екипажите от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване в съответното военно формирование – 24 лева. В ал. 2 е уточнено, че допълнителното възнаграждение по ал. 1 се определя за всяко 24-часово дежурство, което се носи в работни дни, като в ал. 3 се прецизира, че допълнителното възнаграждение за носене на дежурство с продължителност по-малка от 24 часа се определя пропорционално на часовете на дежурството. Чл. 11 урежда възнаграждението за носене на дежурство в почивни дни – в размер, увеличен с 50 на сто, и в дни на официални празници – в размер, увеличен със 100 на сто. Вещото лице констатира, че на ищеца е заплатено възнаграждение за носене на дежурство за часовете, прекарани в поделението, и не е изплащано такова за часовете, прекарани извън него. Съответно, при 24часови дежурства, давани в работни дни, не е изплащано възнаграждение за 16 часа, в които ищецът е бил извън поделението, а за 24-часови дежурства в почивни и празнични дни, в които ищецът е бил извън поделението, не е заплащано нищо. При изчисление на дължимото допълнително възнаграждение за носене на дежурство – втори вариант, с оглед на посочените незаплатени часове, вещото лице установява, че на ищеца не е заплатено допълнително възнаграждение в размер на 2780,00 лева.