Определение № 21923 от 05.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21923 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря И. М. Апостолова като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100508794 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по възражение на И. К. Г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 49014/2023 г. на СРС.

Молителката твърди, че към момента на издаване и връчване на заповедта за изпълнение не е имала обичайно местопребиваване в Република България, тъй като от м.09.2022 г. е заминала със съпруга си в Австрия при дъщеря си и от тогава не се е връщала. Поддържа, че там е ползвала медицински услуги, като излага подробни аргументи в тази насока. Посочва, че на 16.04.2025 г. е разбрала от свой представител, че срещу нея е образувано изпълнително дело № 2047/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 49014/2023 г. на СРС. Счита, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 423, ал. 3, изр. последно ГПК, поради което иска да бъде прието настоящото възражение и да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

Ответникът по възражението „Софийска вода“ АД не взема становище по същото.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 242635/30.08.2023 г. на „Софийска вода“ АД срещу И. Г. за сумата 4121,70 лв. главница за предоставени ВиК услуги в периода 26.08.2022 г. – 22.09.2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 105,06 лв. – мораторна лихва за периода 30.09.2022 г. – 19.02.2023 г.

На 29.09.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тези суми, както и за сторените от заявителя разноски в заповедното производство.

Съобщението с копие от заповедта за изпълнение е изпратено на длъжника 1 на адреса по заявлението, който е и постоянен такъв според справката от НБДН гр. София, ул. ********. Съобщението е върнато в цялост, с отбелязване, че адресът е посетен на 13.10.23 г., 21.10.23 г. /събота/ и 14.11.23 г., но лицето не е открито, като на 14.11.2023 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.

На 05.02.2024 г. е изпратено съобщение до настоящия адрес на длъжника гр.София, ул. „********, което е върнато с отбелязване, че адресът е посетен на 08.02.24 г., 17.02.24 г. /неприсъствен ден/ и 02.04.24 г., но лицето не е открито, а съседите не дават информация. На 02.04.24 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.

На 03.02.2025 г. СРС е издал изпълнителен лист въз основа на заповедта по чл. 410 ГПК, след като е приел, че същата е влязла в сила.

На 09.04.2025 г. е издадена покана за доброволно изпълнение до И. К. Г. по изпълнително дело № 2047/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б..

На 16.04.2025 г. И. Г. е упълномощила адвокат Д.С. да я представлява по ч.гр.д. № 49014/2023 г. по описа на СРС и да подаде възражение по чл. 423 ГПК.

Подадено е възражение по чл. 423 ГПК, по което е образувано настоящото производство.

От приложени 3 бр. бордни карти към възражението се установява, че И. Г., К.Г. и В.Г. са имали полет от София, България към Виена, Австрия на 11.09.2022 г.

Представено е Удостоверение за регистрация на граждани на ЕС, съгласно което на 14.12.2021 г. И. Г. е регистрирана в Република Австрия.

От представено Удостоверение за ползване на здравни грижи S 1 се установява, че молителката е регистрирана за ползване на здравни грижи в Австрия от 31.05.2022 г., като е посочен адрес на местопребиваване ул. „********, Австрия.

Представена е Епикриза от Клиника Линц към Ордена на милосърдните сестри Елизабетинки от 30.03.2023 г. във връзка с лечение на молителката Г.. Като осигурител е посочена Австрийската здравна каса.

Представени са направления от 24.01.2024 г. и 22.05.2024 г., рецепта от 02.04.2024 г. и фактура от 08.05.2023 г., като във всички тези документи е посочено, че осигурител на И. Г. е Австрийската здравна каса и осигурителният й номер е ********. Като адрес е посочена ул. „********.

Представен е и Австрийски пациентски паспорт на И. Г..

По делото като свидетел е разпитана Е.К.Б.. Същата посочва, че познава И. Г. от над 40 години, тъй като двете били състудентки и имали еднакви професии.

Посочва, че молителката е пенсионер и живее в село до Виена от м.09.2022 г. и от тогава не се е връщала в България. Била заминала с мъжа си. Двете се чуват редовно по телефона.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Не са налице основания за съмнения в добросъвестността на свидетеля и в достоверността на изнесената от него информация.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК длъжникът, на когото заповедта за изпълнение не е била връчена лично и в деня на връчването й не е имал обичайно местопребивавне на територията на Република България, може да 2 подаде възражение до въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение в 1месечен срок от узнаването на заповедта.

В случая от доказателствата по делото може да се направи извод, че молителката е узнала за заповедта на 16.04.2025 г., когато е упълномощила адвокат Д.С. да я представлява по заповедното производство. Възражението е подадено на 16.05.2025 г., поради което е спазен срокът по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК.

В ГПК липсва легална дефиниция на термина „обичайно местопребиваване“, поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да приложи по аналогия легалната дефиниция на чл. 48, ал. 7 КМЧП, където като обичайно местопребиваване на физическо лице е прието мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В случая е установено по делото, че молителката е пенсионер. Съдът приема, че от м.09.2022 г. същата има обичайно местопребиваване в Австрия. В тази насока са представените бордни карти и медицински документи, от които се установява, че молителката Г. е заминала в Австрия, осигурена е здравно там, ползва медицински услуги там и има регистриран адрес в тази държава. Очевидно е, че не се касае за инцидентно пътуване за почивка, работа, или временно лечение. В подкрепа на тези изводи са и показанията на свидетелката Б., която заяви, че молителката е заминала в Австрия през м.09.2022 г. с мъжа си и от тогава не се е прибирала. Следователно, както към момента на издаване на заповедта за изпълнение на 29.03.2023 г., така и в хода на връчването й длъжникът Г. не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България.

По изложените съображения въззивният съд счита възражението за основателно, поради което същото следва да бъде прието на основание чл. 423, ал.

1, т. 2 ГПК. При това положение настъпват и правните последици на чл. 423, ал. 3, изр. последно ГПК – при констатираната пречка за издаване на заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по възражението „Софийска вода“ АД следва да бъде осъден да заплати на И. К. Г. разноски за настоящото производство в размер на 475 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК възражението на И. К. Г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 49014/2023 г. на СРС.

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 423, ал. 3, изр. последно, вр. чл. 411, ал. 2, т.

4 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 49014/2023 г. на СРС.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК: 130175000 да заплати на И. К. Г., ЕГН: ********** сумата от 475 лв., представляваща разноски по делото.

3

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4