Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19133 от 12.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7644/2026
Вид
Решение № 19133
Подписан
12.10.2026
В сила
12.10.2026
Състав
ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1 · Кодекс на професионалната етика

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19133 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110107644 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 47, т. 5 и чл. 49, ал. 1 от Устава на Българската асоциация на зъботехниците (БАЗ).

Ищецът Р. К. НА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ

НА ЗЪБОТЕХНИЦИТЕ – СОФИЯ (РК на БАЗ – София) твърди, че е съсловна организация – юридическо лице, създадено по силата на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите (ЗСОМСААМСЗПФ). Поддържа, че членството в съсловната организация е задължително законово условие за упражняване на професията „зъботехник“ на територията на Република България. Сочи, че ответницата Р. П. Г. е регистриран зъботехник (с УИН 2209190120), упражняващ дейност на територията на гр. София, поради което по силата на закона и Устава на БАЗ е задължителен член на РК на БАЗ – София. Сочи се, че съгласно чл. 47, т. 5 и чл. 49, ал. 1 от Устава на БАЗ и чл. 2, ал. 1 от Кодекса за професионална етика, членовете са длъжни да заплащат редовно членски внос в размер на 10 лв. на месец, събиран еднократно от 1 януари до 31 март за текущата календарна година по банков път по сметката на съответната регионална колегия. Излага твърдения, че ответницата не е изпълнила 1 задължението си за заплащане на членски внос за две последователни календарни години, както следва: 1) за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.

– сумата от 120 лв.; 2) за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. – сумата от 120 лв., или общо сумата от 240 лв. (понастоящем 122,71 евро). Оспорва доводите на ответницата за изтекла давност по ЗАНН, като се поддържа, че вземането за членски внос е частноправно и гражданско по своя характер, произтичащо от членственото правоотношение, и спрямо него се прилагат общите давностни срокове по ЗЗД, а не преклузивните срокове по ЗАНН. По изложените съображения ищецът моли съда да признае за установено съществуването на вземането за сумата от 61,36 евро (120 лева), неплатен членски внос за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., както и 61,36 евро, неплатен членски внос за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.11.2025 г. по ч.гр.д. № 1508/2025 г. по описа на Районен съд – Самоков.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове изцяло като процесуално недопустими и неоснователни. Твърди липса на активна материалноправна легитимация на ищеца, тъй като РК на БАЗ – София не е определена като кредитор на вземането за членски внос нито в ЗСОМСААМСЗПФ, нито в Устава на БАЗ.

Поддържа, че БАЗ и нейните регионални колегии са отделни юридически лица, а субект на вземането е националната организация БАЗ, доколкото регионалните структури получават единствено отчисления (проценти) от събраните средства. Сочи липса на правно основание и неопределеност на размера на претендирания дълг. Изтъква, че Уставът на БАЗ регламентира единствено „минимален членски внос“, но по делото не са представени решения на компетентния орган за определяне на конкретния/текущ месечен размер за процесните 2023 г. и 2024 г. Поддържа още, че ищецът е допуснал съществени процесуални нарушения на собствения си Устав, тъй като липсва протокол на УС на РК на БАЗ – София, констатиращ факта на неплащане по чл. 29 от Устава на колегията, и не е изпратена и връчена покана за доброволно плащане с даден 14-дневен срок по чл. 29, ал. 3 от Устава на РК.

Представеният от ищеца Протокол № 8/25.09.2025 г. на УС оспорва като частен документ без достоверна дата, антидатиран и решенията по който са вземани неприсъствено (по Viber). На последно място посочва, че образуваното срещу нея административнонаказателно производство с АУАН № 013/11.01.2026 г. за неплатен членски внос е прекратено с Резолюция № 006/29.01.2026 г. поради изтекла давност по чл. 34 ЗАНН. Моли исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 47, т. 5 и чл. 49, ал. 1 от Устава на БАЗ, е да установи следните обстоятелства: че е надлежен кредитор на претендираното вземане че ответницата е била член на РК на БАЗ – София през процесния период - 2023 г. – 2024 г. и е вписана в професионалния регистър. наличието на валидна уредба в Устава или решение на компетентен орган, определящо конкретния размер на членския внос (10 лв./месец) за процесните години. изтичането на крайния срок за плащане. наличие на решение на Управителния съвет на РК за предявяване на претенцията.

В тежест на ответницата е да установи: погасяване на претендираното вземане, ако твърди това. доказване на обстоятелства, водещи до отпадане на задължението. предвидена задължителна процедура по уведомяване съгласно чл. 29, ал.

3 от Устава на РК – София обстоятелства, сочещи, че кредитор на вземането е друго юридическо лице.

С доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към 2023 г. и 2024 г. ответницата е била член на БАЗ. че ищецът РК на БАЗ – София е самостоятелно юридическо лице в структурата на БАЗ. че в периода от 04.09.2021 г. (Извънреден конгрес на БАЗ) до 26.11.2022 г. ответницата Р. М. е била избрана и е заемала длъжността член на Управителния съвет (УС) на БАЗ.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата Р. П. Г. е регистриран зъботехник с УИН 2209190120 и през процесния период (01.01.2023 г. – 31.12.2024 г.) е била член на съсловната организация Българска асоциация на зъботехниците – Регионална колегия София. Установи се също така, че ищецът РК на БАЗ – София е самостоятелно юридическо лице, вписано в Регистър БУЛСТАТ с номер 177397416, както и че 3 в периода от 04.09.2021 г. до 26.11.2022 г. ответницата М. е заемала длъжността член на Управителния съвет на БАЗ, което обстоятелство лично е признато от нея в открито съдебно заседание от 13.07.2026 г.

По делото са приети приходни касови ордери, квитанции и банкови платежни нареждания, от които се установява, че за предходни и последващи периоди – 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2025 г. и 2026 г., ответницата е превеждала ежегодно членски внос по банковата сметка на РК на БАЗ – София с изрично посочено основание за плащане: „членски внос“. За процесните 2023 г. и 2024 г. по делото не са ангажирани доказателства от ответницата за извършено плащане на дължимия членски внос.

Установява се също така, че въз основа на съставен АУАН № 013/11.01.2026 г. за неплатен членски внос за 2023 г. и 2024 г., с Резолюция № 006/29.01.2026 г. на Председателя на УС на РК на БАЗ – София, образуваното административнонаказателно производство срещу М. е било прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поради изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

Настоящата инстанция намира възражението на ответницата за липса на активна материалноправна легитимация на РК на БАЗ – София за неоснователно. Съгласно чл. 2, ал. 5 и 6 и чл. 23, ал. 1 от ЗСОМСААМСЗПФ, съсловната организация на зъботехниците се изгражда на национално и регионално ниво, като регионалните колегии са юридически лица. Членството в съсловната организация е задължително по силата на закона за всички зъботехници, упражняващи професията си (чл. 3, ал. 1 ЗСОМСААМСЗПФ).

Членственото правоотношение възниква въз основа на вписването в регистъра на съответната регионална колегия по месторабота (чл. 35, ал. 1 ЗСОМСААМСЗПФ и чл. 25, ал. 1 от Устава на РК на БАЗ – София).

Тълкуването на чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от Устава на БАЗ и чл. 34, ал. 2 от Устава на РК на БАЗ – София налага извода, че първичен получател и кредитор на членския внос е именно регионалната колегия, в която членува съответният специалист. Именно регионалната колегия събира членския внос и в 14-дневен срок от изтичане на срока за плащане прави отчисления в размер на 25% към централното ръководство и 5% към фонда за подпомагане, като задържа 70% от прихода за своята издръжка и дейност. Нелогично е правно субектът, който прави отчисления от определен приход към трети лица, да не е титуляр на самия приход. Поради това регионалната колегия – ищец в настоящото производство е надлежен кредитор и притежава активна легитимация да претендира съдебното му събиране.

Съдът приема, че задължението за заплащане на членски внос е частноправно парично задължение, произтичащо от членственото 4 правоотношение в съсловната организация (чл. 47, т. 5 от Устава на БАЗ и чл.

32, т. 5 от Устава на РК на БАЗ – София). Неговият размер и падеж са изрично и императивно фиксирани в чл. 49, ал. 1 от Устава на БАЗ (в действащата му редакция от 04.09.2021 г.) – в размер на 10 лв. на месец или общо 120 лв./годишно, платими еднократно в периода от 01 януари до 31 март на текущата календарна година. Доколкото този размер е пряко определен във върховния устройствен акт на организацията, приет от нейният Конгрес, не е необходимо приемането на последващи ежегодни решения за определяне на „текущ размер“, освен ако не се цели негова промяна. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията, че размерът е останал неопределен.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, че неизпращането на 14-дневна покана за доброволно плащане, води до неоснователност на исковата претенция. Това е така, защото се касае за парично задължение с точно определен ден за изпълнение – 31 март на съответната година. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, при задължения с фиксиран падеж, длъжникът изпада в забава с изтичането на срока, без да е необходима покана. Изпращането на покана с 14-дневен срок по Устава има значение единствено като процесуална предпоставка в специалното дисциплинарно производство по заличаване/изключване на члена от регистъра, но не и като условие за изискуемост на парично вземане.

Съдът намира също, че процесуалното представителство на юридическото лице пред съда се осъществява от неговия Председател по силата на закона (чл. 30, ал. 1 от ЗСОМСААМСЗПФ) и Устава. Наличието или липсата на вътрешнорегламентирано решение на Управителния съвет за иницииране на съдебно дело не съставлява процесуална пречка за предявяване на иска и касае единствено вътрешните организационни отношения в колегията.

По отношение прекратяването на преписката, образувана във връзка с издаден АУАН № 013/11.01.2026 г., поради изтекла давност по чл. 34 ЗАНН, настоящата инстанция намира за ирелевантно за настоящия спор. Налагането на административни/дисциплинарни наказания и търсенето на гражданска отговорност за неизпълнение на парично задължение са два самостоятелни правни института (чл. 41 ЗСОМСААМСЗПФ). Погасяването на правото на административно наказване по ЗАНН не погасява гражданското вземане за членски внос, за което се прилагат общите давностни срокове по чл. 110 и сл.

ЗЗД, които в случая не са изтекли.

С оглед изложеното, доколкото ответницата е била член на Регионалната колегия на БАЗ - София през 2023 г. и 2024 г. и не е ангажирала доказателства за заплащане на дължимия членски внос, предявените установителни искове за сумите от по 61,36 евро (120 лв.) за всяка от двете години са изцяло 5 основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата дължи на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.