Решение № 802 от 08.05.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 802

Шумен, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН канд № 20267270600180 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Ж. Д. А. от [населено място], депозирана чрез адвокат В.П. от Адвокатска колегия– Шумен, против Решение № 36/28.01.2026г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 1421/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 24-0869-001784/24.06.2024г. на Началник сектор в ОДМВР Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че приетата от съда фактическа обстановка не съответства на действителната, понеже от доказателствата по делото не ставало ясно, че жалбоподателят се е качил в автомобила и го е управлявал. Релевира и доводи, че са налице процесуални нарушения изразяващи се в повторно осъждане и наказване на същото деяние, понеже НП било издадено за нарушение по отношение на което е налице одобрено споразумение по НОХД № 1151/ 2024г. на Районен съд Шумен. По тези съображения отправя молба за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител. В писмена молба по делото поддържа касационната жалба и по доводите, изложени в нея, моли за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.

Ответната страна- Началник сектор в ОДМВР Шумен, сектор „ПП“, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И..С., която оспорва депозираната жалба и по аргументи за правилност на съдебното решение, моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна.

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 01.05.2024 год. в 00.40 ч. в [населено място], [улица], служители на ОД на МВР Шумен и свидетели по делото установили, че жалбоподателят Ж. А. управлява лек автомобил в посока бул.Плиска. След подаден звуков и светлинен сигнал, го спрели за проверка, като било поискано съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Шумен. При извършен тест на място с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен №ARPM-0763, било констатирано наличие на алкохол в издишания въздух в размер на 0.87 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване №142471, но същият отказал да го получи, като отказът бил удостоверен с подписа на едни свидетел. Жалбоподателят отказал и да му бъде взета кръвна проба за изследване. По повод така описаното нарушение на водача, квалифицирано по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1271497 от 01.05.2024 год., който нарушителят подписал без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно постановление №24-0869-001784 от 24.06.2024 год. на Началник сектор в ОД на МВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Ж. А. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като били отнети 12 контролни точки.

По време на проверката на жалбоподателя е била направена и проверка за наличие на наркотици с техническо средство DRUGTEST 5000, с фабричен №ARJF-0023, проба №144/01.05.2024 год., което отчело наличие на наркотично вещество- „канабис“. По отношение на това нарушение е било образувано досъдебно производство № 378/2024 год. по описа на РУ-Шумен, приложено по въззивното производство, ведно с НОХД № 1151/2024г. по описа на ШРС, което производство приключило с одобрено от съда, сключено между жалбоподателя и ШРП споразумение, по силата на което на последния е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 1 година и 3 месеца.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, при което НП е изготвено в съответствие с изисквания на ЗАНН. Като нарушена е посочена общата разпоредба на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а санкционната норма е правилно посочена и съдържа фактическия състав на нарушението. Въззивният съд формирал и решаващото становище относно законосъобразността на наказателното постановление по същество, приемайки че приобщените писмени, гласни доказателства и видеозаписите към досъдебното производство установяват виновното реализиране на простъпката, вменена на жалбоподателя. В тази връзка съдът посочил, че не кредитира тезата на санкционираното лице, че не е управлявал превозното средство на процесната дата и място, която защитна теза е възникнала при обжалването на НП, но не е била поддържана в хода на досъдебно производство № 378/2024г.

Шуменският административен съд намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната съдебна инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при изключително обстойно обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Касационната инстанция се солидаризира напълно с правните съображения на районния съд, като на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд, чрез които поддържаните от наказаното лице оплаквания са получили своя отговор.

Правилно въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установен факта на извършване на санкционираното нарушение. Касаторът е санкциониран за нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. В цитирания законов текст е предвидена отговорност за водач на моторно превозно средство, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.05.2024г. в [населено място], Ж. А. управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ [рег. номер] с концентрация на алкохол в кръвта в количество 0,87 промила, установено с техническо средство. Касационната инстанция намира, че този факт се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства, както и от показанията на полицейските служители, извършили проверката, които са възприели лично управлението на автомобила и след спирането му са установили самоличността на водача. По делото не са ангажирани доказателства, които да оборват показанията на служителите на ОД на МВР. Следва да се отбележи, че АУАН е официален удостоверителен документ и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Според чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, което по настоящото дело не се установява. Предвид горното и доколкото на посочените в АУАН и НП дата и място, Ж. А. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.87 на хиляда, то правилно и законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

По отношение на твърдението в жалбата, че с налагането на процесната административно- наказателна санкция се нарушава принципът ne bis in idem, понеже жалбоподателят вече е понесъл по- тежката от двата вида отговорност- наказателната, при осъждането си със сключено споразумение по НОХД № 1151/2024г., съдът намира същото за неправилно. Действително е налице изпълнително деяние- управление на МПС в един и същ момент, като са установени употребата на алкохол и наркотични вещества, което сочи на различни обективни признаци на деянието. Управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и след употреба на наркотични вещества или техни аналози застрашават едни и същи обществени отношения, респективно разпоредбите на чл.174 ал.1 от ЗДвП и на чл.343б ал.3 от НК имат еднакъв обект на защита, а именно обществените отношения, които осигуряват безопасността на движението по пътищата, но същите биват засегнати по различен начин и в различна степен. Съответно, управлението на МПС под въздействието на алкохол съставлява административно нарушение, когато установената концентрация на алкохол в кръвта е до определени стойности, докато управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози е самостоятелен наказателен състав, и то само на престъпление. В тази връзка приложение намира Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021г., ОСС, І и ІІ колегия, в което са разграничени двата вида отговорност. В конкретния случай Ж. А. е осъществил две отделни деяния, едното- административно нарушение по своя характер, а другото- престъпление, поради което не е налице нарушение на принципа ne bis in idem, забраняващ окончателно осъденото или оправдано лице, да бъде наказвано повторно за същото деяние.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд-гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 66,47€ на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/28.01.2026г. на Районен съд– Шумен, постановено по АНД № 1421/2025г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Ж. Д. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 1, ет.2, ап.3 да заплати на ОД на МВР- [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47€ /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: