Решение № 247 от 12.11.2019, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 190/2019
- Вид
- Решение № 247
- Подписан
- 12.11.2019
- В сила
- 29.01.2020
- Състав
- АКСИНИЯ БОРИСОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 7б ал. 1 изр. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г ал. 1, пр. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. К.,
12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Районен съдия : АКСИНИЯ
АТАНАСОВА
При секретаря Д.М. и в присъствието на прокурора разгледа докладваното от съдията Атанасова АНД № 190 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
„ЕЛ И ЕМ ТРАНС“
ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. „С.К.” № 5, представлявано от Е.Е.Т. е подал жалба до РС - гр. К. чрез административнонаказващия орган – Началника на ОО „АА” – гр. С.срещу наказателно постановление № 42 – 0000092 / 18.02.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА” – гр. С./ изпратено по подсъдност от СРС /, в която се сочат съображения на
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Ето защо с подадената жалба е поискано цитираното по - горе наказателно постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник – адв. М. – САК, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени цитираното по – горе наказателно постановление, като излага подробни доводи.
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител, не е взела е становище по така подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000.00 / три хиляди / лева, на основание чл.
96г ал. 1, пр. 2 от Закон за автомобилните превози, за това, че на 05.12.2018 г. около 19.00 часа в гр. К., ул. „С.К.“ № 5, като превозвач притежаващ лиценз № 11934 за извършване на международен превоз на товари, същият извършва обществен превоз на товари с водач Н.И.И., ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за квалификация на водач / не притежава карта за квалификация /, като превозът е извършен със СМR № ******* с моторно превозно средство с рег. № СВ *** ВН, с което е нарушил разпоредбата на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози.
Нарушението е констатирано с акт за установяване на административно нарушение № 259476 / 06.12.2018 г., който е съставен в ОО „АА“ – гр. С., в присъствието на управителя. По делото са приети като доказателства : копие от Заповед № РД – 08 – 249 / 15.05.2015 г., оригиналът от акт за установяване на административно нарушение № 259476 / 06.12.2018 г., СМR № ******* и други.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите И.Д.С. и А.Е.Н. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. От показанията на свидетелят И.Д.С., които съдът кредитира като достоверни се установява, че нарушението е извършено в гр. К., ул. „С.К.“ № 5, но нарушението е установено от актосъставителя, а не от него. Същият не е присъствал при установяване на нарушението, а е само свидетел при съставянето на акта.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.03.2019 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган с вх. № 52 – 00 – 29 – 1425 / 22.05.2019 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение № 259476 / 06.12.2018 г., намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН т.е. в акта не са посочени мястото на извършване на нарушениeто и обстоятелствата, при които е било извършено.
С оглед на изложеното липсват две от задължителните изисквания, на които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно нарушение
- в акта не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено / чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН /, поради което същият се явява и незаконосъобразен.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание.
В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : „ Наказателното постановление трябва да съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на чл. 42 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и издаденото от Началника на ОО „АА” – гр. С.наказателно постановление № 42 - 0000092 / 18.02.2019 г се явява незаконосъобразно.
Също така съдът констатира, че не са приложени никакви писмени доказателства, установяващи извършването на превозите от водача без документи за квалификация / карта за квалификация /. Именно този пропуск на актосъставителя е довел до съществени процесуални нарушения още в началото на административно наказателния процес, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Същото би било гарантирано само при посочване на конкретните курсове, извършени от водача Н.И.И., тяхната дестинация и време на извършването им. В този смисъл са императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Съществен пропуск представлява непосочването на конкретните дестинации, като място на извършване на нарушенията, тъй като същите имат значение за съставомерността им. В този смисъл не е коректно, като място на извършване на нарушението да се посочва седалището на самата фирма – нарушител.
Допуснатото нарушение е съществено и само по себе си е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. От друга страна липсата на каквито и да било писмени доказателства, подкрепящи изложените в АУАН и НП факти представлява недоказаност на нарушенията. АНО задължително е следвало да изиска и приложи към административно наказателната преписка всички документи, установяващи извършването на превози от водача без карта за квалификация. Приложена е само СМR № SPV1812959, която не е на български език и има посочена дата 29.11.2018 г.
Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 42 – 0000042 / 18.02.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА” – гр. С., въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 259476 / 06.12.2018 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложеното административно наказание, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42 – 0000092 / 18.02.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА” - гр. С., с което на „ЕЛ И ЕМ ТРАНС“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. „С.К.” № 5, представлявано от Е.Е.Т. на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози от ЗДвП е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 / три хиляди / лева, за нарушение на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :