Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 267 от 23.10.2019, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 1651/2018
Вид
Решение № 267
Подписан
23.10.2019
Състав
АДРИАНА ГЕОРГИЕВА ДОБРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.69 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№.. гр.Козлодуй, 23.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 19.09.2019г./Деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

Районен съдия: Адриана

Добрева при секретаря Капка Качева като разгледа докладваното от съдията Адриана

Добрева гражданско дело № 1651 описа за

2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е особено исково за съдебна делба във втората фаза по извършване на делбата.

Образувано е по искова молба на Й.К.Б., ЕГН********** с адрес ***, с която е предявила против С.К.Б., ЕГН********* с адрес *** 54, иск за съдебна делба на два наследствени имота - дворно място от 1272 кв.м заедно с находящите се в него жилищна сграда и стопански сгради, представляващо парцел 1У, пл.сн.№1366, в кв.146 по регулационния план на с.Бутан, при съседи: от двете страни улици, Димитър Георгиев Ангелов и Петър Стоянов Цветков и дворно място от 1200 кв.м в с.Бутан, парцел УШ, пл.сн.№124, ведно с построените две жилищни сгради, две селскостопански сгради и гараж, при съседи на имота: Йото Х. Йотов, Ангел Йотов Х., н-ци на Димитър Маринов и улица, при дялове съгласно Закон за наследството.

Иска е с правно основание чл.34 ЗС вр. чл.69 от ЗНасл. и е процесуално допустим.

В съдебни заседания ищеца участва лично и с адвокат С.Г. от Врачанска адвокатска колегия и поддържат иска за делба, както и претенцията по сметки и за подобрения, а също възлагателно искане за единия делбен имот.

Ответника участва лично и с адвокат Кривачков и не оспорва иска за делба, признава сторените подобрения отчасти и поддържа и тя възлагателно искане за единия делбен имот.

С влязло в законна сила Решение № 66 от

22.03.2019г. съдът е допуснал съдебна делба между съделителите Й.К.Б. и С.К.Б. на двата наследствени имота - дворно място от 1272 кв.м заедно с находящите се в него жилищна сграда и стопански сгради, представляващо парцел 1У, пл.сн.№1366, в кв.146 по регулационния план на с.Бутан, при съседи: от двете страни улици, Димитър Георгиев Ангелов и Петър Стоянов Цветков и дворно място от 1200 кв.м в с.Бутан, парцел УШ, пл.сн.№124, ведно с построените две жилищни сгради, две селскостопански сгради и гараж, при съседи на имота: Йото Х. Йотов, Ангел Йотов Х., н-ци на Димитър Маринов и улица, при дялове по ½ идеална част за всяка.

Ищецът Й.Б. чрез пълномощника си адвокат Г. с нарочна молба /л.50 и сл. в делото/ преди първото съдебно заседание след допускане на делбата е направила искане по сметки, а именно ответника Росица Б. да й заплати сумата от 3 607.00 лева /три хиляди шестстотин и седем лева/ ведно със законната лихва, представляваща половината от сумата, която тя е погасила за задължения останали в наследство след смъртта на тяхната майка и наследодател. Освен това претендира и сумата от 4872.00 лева /четири хиляди осемстотин седемдесет и два уточнен размер след изменение на иска в съдебно заседание – вж.протокол на л.95 лева/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на искането, представляващи половината от стойността на подробно описани подобрения извършени в единия делбен имот - дворно място от 1272 кв.м заедно с находящите се в него жилищна сграда и стопански сгради, представляващо парцел 1У, пл.сн.№1366, в кв.146 по регулационния план на с.Бутан.

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на съдебната делба ищеца Й.Б. и ответника нейната сестра С.Б., всяка са направили възлагателно искане по чл.349, ал.2 от ГПК за поставяне в дял на единия делбен имот - дворно място от 1200 кв.м в с.Бутан, парцел УШ, пл.сн.№124, ведно с построените две жилищни сгради, две селскостопански сгради и гараж, при съседи на имота: Йото Х. Йотов, Ангел Йотов Х., н-ци на Димитър Маринов и улица, при дялове съгласно Закон за наследството по съображения, че и този имот е неподеляем и двете са живели в него при откриване на наследството, и двете не притежават друго жилище.

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно – оценителна и техническа експертиза, включително допълнително заключение, изготвено от вещото лице Г.К., от които съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

І.

Досежно извършването на делбата на двата недвижими имота.

Както съда изложи по-горе, с влязло в законна сила решение е допуснал съдебна делба между ищеца и ответника, които са сестри на два недвижими имота останали в наследство от тяхната майка - дворно място от 1272 кв.м заедно с находящите се в него жилищна сграда и стопански сгради, представляващо парцел 1У, пл.сн.№1366, в кв.146 по регулационния план на с.Бутан, при съседи: от двете страни улици, Димитър Георгиев Ангелов и Петър Стоянов Цветков и дворно място от 1200 кв.м в с.Бутан, парцел УШ, пл.сн.№124, ведно с построените две жилищни сгради, две селскостопански сгради и гараж, при съседи на имота: Йото Х. Йотов, Ангел Йотов Х., н-ци на Димитър Маринов и улица.

По делото безспорно се установи от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото лице, че първия делбен имот - дворно място от 1272 кв.м заедно с находящите се в него жилищна сграда и стопански сгради, представляващо парцел 1У, пл.сн.№1366, в кв.146 по регулационния план на с.Бутан, по същество представлява празно дворно място, като сградата е полумасивна, а стопанските такива са развалени и не съществуват. Имота е със статут поземлен имот за жилищно застрояване и е с пазарна цена от 5088.00 лева, като не се ползва от страните.

Установява се, че втория делбен имот – дворно място от 1200 кв.м в с.Бутан, парцел УШ, пл.сн.№124 по регулационния план на с.Бутан, ведно с построените две жилищни сгради, две селскостопански сгради и гараж е застроени имот, в който е живяла наследодателката на страните. В имота понастоящем живее ищеца, извършила е подобрения в него и пазарната му стойност, ведно със сградите е общо 30 857.00 лева. По отношение този имот страните всяка е направила и възлагателно искане.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребие; чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК; чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител, макар те да са неравностойни.

Така за конкретната хипотеза, тъй като са допуснати до делба два имота. Двама са съделители и с равни дялове, съда следва да извърши делбата чрез теглене на жребий. Тъй като съделителите имат равни дялове, а двата имота не са равностойни, то се налага уравнение на дяловете, като съделителя, на когото се падне втория имот с по-висока пазарна цена от 30 857.00 лева, следва за уравняване на дела на другия съделител, на когото се падне в дял имота с по-малка пазарна цена от 5088.00 лева, да заплати сума от 11 970.00 лева.

По отношение възлагателните искания по чл.349, ал.2 от ГПК за поставяне в дял на единия делбен имот - дворно място от 1200 кв.м в с.Бутан, парцел УШ, пл.сн.№124, ведно с построените две жилищни сгради, две селскостопански сгради и гараж, съда намира, че следва да го остави без разглеждане, тъй като този способ за извършване на делба е допустим и подходящ само, когато се извършва делба на един имот и той е реално неподелям.

ІІ.

Досежно иск по сметки направено от ищеца Й.Б..

Съдът намира, че е отчасти основателен и доказан, и следва да бъде отчасти уважен.

Ищецът

Й.Б. е поискала ответника С.Б. да й заплати сумата от 3607 лева, представляваща половината от платени от нея разходи, както следва:

- платени данък сгради и такса смет за описаните в исковата молба недвижими имоти - за имота по п.1 за 2014 и 2015 година в общ размер 9,84 лева и за имота по п.2 за 2010 до 2015 година вкл. в общ размер на 336,03 лева, които суми е заплатила на 30.11.2015г. и доказва с приложена квитанция;

- възстановени на различни лица, парични заеми наследени след смъртта на наследодателя,както следва: платени на 05.12.2016г. на Бисерка И. К. 500 лева; платени на 27.12.2016г. на Свежа Николова Йотова 1000 лева; платени на 10.01.2017г. на И. Т. И. от 1000 лева; платени на 30.05.2017г. на Добрина Милетиева Борисова 130 лева; платени на 25.12.2017г. на М. Г. М. 1200 лева; платени на 15.03.2018г. на Р. И. Ц. 500 лева;

- погасен остатък от заем на майката към „Банка

ДСК"ЕАД в размер на 2336 лева, дължими вноски за периода от м.12.2015г. до м.07.2017г. и - заплатено задължение на наследодателя по изпълнително дело на № 202/2018г. по описа на PC – Козлодуй в размер на 202 лева за неплатена вода.

Ищеца твърди, че всички тези суми получени в заем от наследодателя /без задължението по изп.дело и данъците за имотите/ са използвани за ремонт на помещенията, в които живеела наследодателя им във втория делбен имот. Твърди, че ответника С.Б. е била уведомена за наличието на цитираните по-горе задължения и не е пожела да участва в тяхното погасяване. Ответника не оспорва този факт, но излага съображения, че сумите са разходвани за подобрения във втория делбен имот.

Освен това претендира и подобрения, които е сторила във втория делбен имот - дворно място от 1200 кв.м с две жилищни сгради, две стопански сгради и гараж в него на *** в половин размер от 4872.00 лева, за изграждане на хидрофорна система през 2009 година на стойност 700 лева и последващ ремонт през 2018 година на стойност 350 лева; за основен ремонт на гараж през 2010 година чрез полагане на теракот, шпакловка и боядисване на стените и тавана с латекс на обща стойност 912 лева; за ремонт на външна тоалетна през 2014 година чрез полагане на облицовъчен камък, водоснабдяване, поставяне на стъпка и казанче на обща стойност 260 лева; за изграждане на нов асмалък през 2017 година чрез поставяне и заварка на метални тръби и профили от 27 линейни метра на стойност 460 лева; за изграждане на дървен навес пред лятната кухня, със замазка на под под него 80 кв.м и лакиране на ламперия 200 кв.м през 2011/2012 година на обща стойност около 1725 лева; за ремонт и облицовка на вътрешна мивка чрез поставяне на теракот и фаянс през 2014 година на обща стойност 240 лева; за изграждане на нови комини – един двоен и един единичен комин на двете сгради къща и лятна кухня през 2011 и 2014 година на обща стойност 517.50 лева; за ремонт на четири стаи от къщата чрез вътрешна изолация, поставяне на тапети и изолация на таваните през 2007-2008 година на стойност 4020 лева и за изграждане на вътрешен двор с декоративни насаждения в периода от 2006 до 2018 на стойност 560 лева.

От страна на ищеца е изслушан свидетеля М.

М., която е дала в заем на наследодателя на ищеца сумата от 1200 лева и й е била върната от ищеца. От показанията и се установява, че е дала в заем парите на майката на ищеца за ремонт на къщата, в която е живяла. Установява се и, че в този дом при смъртта на наследодателя е живяла ищеца и съпруга й. Те са правили ремонти и са помагали при заплащане на сметките. Те са върнали суми взети в заем от майката и на други лица и банков заем от „Банка ДСК”.

В този смисъл са й показанията на другите двама изслушани свидетели Ц. И., който е участвал в част от ремонтите и подобренията във втория делбен имот и Станислав Пенков, който живее на съпружески начала с ищеца.

Представени са и писмени доказателства от ищеца – два броя приходни квитанции за заплащане на данък сгради и такса смет; шест броя разписки от физически лица за върнатите от ищеца заеми; две вносни бележки по изпълнително дело № 202/2018г. на КРС и двадесет броя операционни бележки за месечни вноски по заема от „Банка ДСК" ЕАД.

Съгласно нормата на чл. 346 ГПК в първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, които произтичат от съсобствеността. С ППВС 7/1973г. е прието, че съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, като е посочено, че не подлежат на разглеждане искания от съделителите във връзка с личен заем за закупуване на общата вещ. Това разрешение не е приложимо, когато един от съсобствениците като солидарен длъжник по банков кредит е погасил задължението, за да избегне публична продан на съсобствения имот. В съдебната практика се приема, че имуществена претенция, която касае искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ, подлежи на разглеждане в делбата - решение № 710 от 01.12.2003г. по гр.д. № 289/2003г. на ВКС, I г.о.