Решение № 31 от 22.08.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Първомай, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20235340200080 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0325-000322/18.04.2023 г., издадено от Началника на РУ Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Б. С. П. на основание чл. 178д ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят не оспорва, че на 16.03.2023 г., докато извършвал инкА. дейност със служебен автомобил с рег. № *******, му била извършена проверка от служител на РУ Първомай. Поддържа, че в този момент автомобилът бил с работещ двигател и включени светлини, след събиране на парични средства от магазин на „Виваком“. Твърди, че на следващия ден, след като позвънил по телефона, разбрал от дежурния полицай, че му е съставен АУАН за неправилно паркиране. Посочено е, че при движение по ул. „Димитър Благоев“ в гр. Първомай не могло да се види знакът Д21, който бил поставен неправилно на вертикална метална тръба на друг знак. Също така липсвала и пътна маркировка, от която да може да се установи, че мястото е определено за хора, имащи трайни увреждания. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания следвало да се обозначават както с пътен знак Д21 1

„Инвалид“, така и с пътна маркировка с международния символ за достъпност. В случая двете изисквания не били изпълнени. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Б. С. П. бил служител на фирма „Боду СОД“, която извършвала инкА. дейност. На 16.03.2023 г. жалбоподателят и негов колега следвало да отидат до магазин на „Виваком“ в гр. Първомай, за да вземат наличните парични средства. Пътували с лек автомобил „Форд Фиеста“, собственост на „Боду СОД“ ООД, с рег. № *******, управляван от жалбоподателя, като този ден закъснявали, а след офиса в гр. Първомай трябвало да посетят още няколко обекта. При пристигането им в гр. Първомай жалбоподателят спрял управлявания от него лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № *******, пред магазина на „Виваком“ на ул. „Димитър Благоев“ на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания.

Мястото било обозначено с пътен знак Д21, указващ място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Имало и избледняла пътна маркировка със син цвят, голяма част от която била изтрита. Жалбоподателят останал в автомобила, а колегата му слязъл и се отправил към магазина, за да вземе паричния оборот от свидетелката Ваня А. – служител във „Виваком“, като предаването продължило няколко минути. Около 18:31 ч. полицейските служители в РУ Първомай свидетелят А. А. П. и неговите колеги А. И. Д. и А. Р. Ч. извършвали обход с патрулен автомобил по ул. „Димитър Благоев“, когато забелязали, че лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******* е установен на място, определено за хора с трайни увреждания. След като спрял зад автомобила на жалбоподателя, свидетелят П. констатирал, че автомобилът е с работещ двигател и с включени светлини, водачът Б.

С. П. се намира в лекия автомобил, както и че липсва стикер за инвалидност. Пред свидетеля П. жалбоподателят заявил, че счита, че не е в нарушение, тъй като извършва инкА. дейност. При проверката свидетелят П. установил още, че жалбоподателят не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, част 2.

Поради това свидетелят П. съставил глоба с фиш серия GТ №

1865819/16.03.2023 г. на жалбоподателя Б. С. П. за нарушение на чл. 98 ал. 2, т. 4 ЗДвП, като наложил наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 186, вр. чл.

178 ЗДвП.

Тъй като жалбоподателят отказал да подпише фиша, свидетелят П. съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 881639/16.03.2023 г. за нарушения на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Свидетелят П. предявил акта на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише, но последният отказал. Това се 2 случило в присъствието на свидетеля А. Р. Ч., който удостоверил чрез подписа си, че жалбоподателят отказва да подпише акта.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу акта за установяване на административно нарушение.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Б. С. П. на основание чл. 178д ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.

98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.

1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите П., Ч. и А.. Съдът кредитира показанията на актосъставителя П. и свидетеля Ч., тъй като чрез тях се изясняват факти във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя. Свидетелят П. разказва, че управляваният от жалбоподателя автомобил се намирал на място, обозначено със знак Д21, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, че водачът бил в автомобила при включени светлини и работещ двигател, както и че не притежава стикер за инвалидност. От своя страна, свидетелят Ч. е възприел, че жалбоподателят отказва да подпише предявения му от свидетеля П. акт за установяване на административно нарушение. Същевременно свидетелката А. дава подробни сведения за причината жалбоподателят и неговият колега да посетят гр. Първомай, за извършваната от тях дейност и осъществените от водача на автомобила и охранителя действия от пристигането до потеглянето им. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели, доколкото същите се явяват обективни и съответни на останалите доказателства. Поради това и тъй като в случая не се констатираха каквито и да е основания показанията им да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда. В подкрепа на гореизложеното е и приложената по АНП фотоснимка, представляваща извадка от техническо средство РСОД, зачислено на РУ Първомай, от която е видно, че мястото, където е било установено процесното моторно превозно средство, е обозначено по предвидения в закона ред с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.03.2023 г. (датата на извършване на нарушенията), а НП – на 18.04.2023 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.

34 ЗАНН.

В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от значение за съставомерността на нарушенията. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушенията, с което е 3 съобразено и правилото на чл. 40 ЗАНН. Спазена е и разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, че когато нарушителят откаже да подпише акта, както в настоящия случай, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Описанието на нарушенията съответства на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). В АУАН и НП пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършени ли са нарушения и каква е тяхната правна квалификация.

При гореописаната фактическа обстановка съдът намира следното:

Относно нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. В разпоредбата на чл. 178д ЗДвП е предвидена глоба в размер на 200 лв. за този, който без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

В случая по делото няма спор, че жалбоподателят не е лице с увреждане и поради това няма право да паркира на място, определено за тази цел със знак Д21. За решаване на настоящия казус следва да бъде изяснено дали поставеният знак Д21 е породил действие за мястото, на което жалбоподателят е установил управляваният от него автомобил, както и дали той е извършвал дейност по престой или паркиране.

В тази връзка е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, която действително предвижда, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. От друга страна, според чл. 120 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак Д21 се използва за сигнализиране на място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Пътният знак се поставя самостоятелно.

Съпоставяйки съществуващата нормативна уредба с установените по настоящия казус факти, съдът приема, че поставеният на място пътен знак Д21 не е съчетан с пътна маркировка с международния символ за достъпност, а от снимките е видно, че наличната такава е значително износена. Това обаче не означава, че поставеният знак Д21 не е породил действие. Според чл. 55, ал. 10 ППЗДвП пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Когато върху платното за движение или в обхвата на пътя липсва пътна маркировка или друго допълнително средство за сигнализиране (допълнителна табела), съдържаща информация за мястото и броя на местата за паркиране, определени за хора с трайни увреждания, зоната на действие на знак Д21 обхваща мястото/местата или участъка от пътя, непосредствено след знака съгласно чл. 101 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. Следователно този знак има действие за 4 участъка от пътната лента, на която е поставен, намиращ се непосредствено след него, по посока на движението (арг. от чл. 41, ал. 1 ППЗДвП и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г.). Видно от изготвената фотоснимка автомобилът на жалбоподателя се е намирал непосредствено след знака Д21, от което следва, че е попадал в зоната му на действие.